Постът е духовно упражнение, а не хранителен режим



В навечерието сме на Рождественския пост, който ни подготвя за достойното посрещане на празника на Христовото рождение. Постът е духовно упражнение, което има за цел да ни откъсне от динамиката на ежедневието и да ни припомни, че трябва да обърнем погледа си навътре в самите себе си. Постът е проява на човешката личност още от времето на Ветхия Завет. Богоизбраният Израилски народ е пазил пост, за да се подготвя преди важните събития в живота си. Светите пророци често са постили, преди да излязат на проповед. Сам Господ Иисус Христос се отдаде на четиридесетдневен пост, преди да начене Своята спасителна обществена мисия. Ето, виждаме как новозаветната Христова църква е реципирала тази аскетическа практика, издигаща човека над обикновеното битие.

Въздържанието от определени храни е част от поста, но с това той не се изчерпва. Хранителният режим не е достатъчен, за да каже един православен християнин, че е изпълнил поста като комплекс от духовни упражнения. Има хора, които се въздържат от животински храни поради здравословни причини, за да поддържат външния си вид или от други съображения, които нямат нищо общо с православната вяра и традиция, за тях ние не можем да кажем, че постят. Постът не е просто диета.

За да бъдем достойни християни, е необходимо да спазваме най-важната Христова заповед, затова нека обърнем взора си към източника на всяко познание и истина - Свещеното Писание, където четем: „един законник стана и, изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен? А Той му каза: в Закона що е писано? Как четеш? Той отговори и рече; "Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си". Иисус му каза: право отговори; тъй постъпвай, и ще бъдеш жив“ (Лука 10:25-28). Това именно ни е необходимо, за да бъдем истински Христови последователи, да имаме любов. Именно любовта ни прави Христови ученици. Ако любовта ни мотивира, дори и да сгрешим като слаби човеци, ще получаваме от Бога прошка, ако обаче мотивите за нашите действия са други, то дори и привидно да вършим добро се отдалечаваме от Бога.

Формализмът е причината човек да не участва пълноценно в църковно-богослужебния живот, да не живее своята вяра. За това състояние не могат да бъдат винени нито само православните християни, нито само духовниците. Отговорността е обща. Православието не е просто номинална принадлежност към църквата като юридическо лице. Православният християнин чувства Божието присъствие постоянно, възнася молитви непрестанно. Той не се сеща за Бога само когато проблемите вече са го споходили. Той се предпазва от неудачите, като в молитва възлага упованието си на Бога. Той е християнин не само на празник и не само в храма.

Традициите са нещо добро. Те са важни за съхраняването на националната ни идентичност, но когато формата е лишена от съдържание, трябва сериозно да се замислим. На православната българска трапеза на Бъдни вечер трябва да има определен брой постни ястия и това е чудесно, но ако през четиридесетте дни преди Рождество Христово не сме постили, дали спазването на тази благочестива традиция ни ползва? Дали ще постъпим правилно, ако вечерта сме прекадили своята трапеза, но на сутринта вместо да отидем в храма и да участваме в св. Литургия, оставаме вкъщи, за да подготвим другата трапеза, която вече ще отрупаме с блажни ястия?

Дали ще бъдем истински християни, ако се отдаваме на излишество, когато има хора, които са в недоимък? Къде е балансът между традицията и църковното установление, не можем да определим точно, но отново ще потърсим помощ и правилен отговор на въпроса в Свещеното Писание, където четем думите на Господ Иисус Христос, Който ни казва: „това трябваше да правите, и онова да не оставяте“ (Лука 11:42).


Четете още:

🔴 Младеж загърби гурбета в Англия, за да управлява село Червена

🔴 Пловдивски лекари отърваха англичанка от адски болки, в родината й я размотавали 2 г.

🔴 Автентичните родопски песни за тъгата и болката от неосъществената любов





Източник: Монитор





Коментари

горе