Емиграция от Лондон към дома

...а ветаро духне пак, та ме събори на Вуте зад плевнико, па ми дигне дрехите чак до главата... - Зарата


Сряда, 15 Ноември 2017

Усмихнато намигане  от българската шопска класика.

Ветаро

Наше село е на баир. От връо се види доло, от доло връо се не види. У доло е реката, у реката дядо поп лови риба. У благ ден си я руча сам, а у пости я пържат в механата с даскало.
Едно време дядо поп и даскало се караа, караа – щеа очи да си изповадят, а сега от них по-големи приятели и у околията нема.
Караа се они по две причини, да кажем: даскало мразеше попо, че не пие, попо мразеше даскало, че блажи. Па като зафана попо да пие, и они се сдобриа, та зеа заедно да блажат.

Нали рекъл некой: „Сговорна дружина и у петок блажно руча“ – те и они така.
У селото има три кметове, двамата са у затворо – третио че иде, като дойдат они да го заместят.
На баиро на връо живеят Дудини, а у доло на крайо – Вутови.
Дуда е най-убава мома у село. Нема кръст, нема половина – от врато до доле равна като бадем за ракия. Само един кусур има, че като говори, подсмърча и си бърка с язико у носо, ама кой това ти гледа. Човек без кусур не може!
Зашнал се е акъло на Вуте по Дуда. Он у доло живее, а мислите му се по връо одат, като овци по каменяк. Она на връо живее, ама чак у доло грее. Като месечинка над вир – и отгоре свети и отдоле свети.
Вуте е пък дълго, тънко и високо – магаре му под четало минува.
Я сал чакам да се вземат с Дуда, да видим каков Крали Марко че се пръкне от них!
Tо убаво, ама на Дуда баща й каков е. . . Лелее!
Еднаж улезнал Вуте на Дудини в градината, па се скрил в търняко. Съгледа го баща й, па му окне:
– Чекай, сине, да те питам, що тражиш у овесо!
– Ветаро ми духна капата, та влезох да я зема – отговори Вуте.
– Я тоя ветър, така и така, декато може да ти земе капата от доло, та да я фърли на връо!
– У, тате, оти да не може – обади се Дуда. – Мене оня ден ми грабна шамията, та чак у Вутови на колата на климията!
– Е, па? – запита люто Дудин баща.
– Па слезем язе да я земем, а ветаро духне пак, та ме събори на Вутови зад плевнико, па ми дигне дрехите чак до главата.
– Мълчи мари! – окна баща й. – Тоя ветър едно време ме ожени за макя ти!
–––––––
все някой за някого е южняк…
Елин Пелин

Източник: zarata

Следваща статия:
ФРАЗИ, КОИТО НИКОГА НЯМА ДА БЪДАТ ИЗРЕЧЕНИ

Харесайте страницата ни във facebook!


Коментари

Видео на деня

горе