Златните принципи на Мария Монтесори за възпитанието на детето

...а ветаро духне пак, та ме събори на Вуте зад плевнико, па ми дигне дрехите чак до главата...



Усмихнато намигане  от българската шопска класика.

Ветаро

Наше село е на баир. От връо се види доло, от доло връо се не види. У доло е реката, у реката дядо поп лови риба. У благ ден си я руча сам, а у пости я пържат в механата с даскало.
Едно време дядо поп и даскало се караа, караа – щеа очи да си изповадят, а сега от них по-големи приятели и у околията нема.
Караа се они по две причини, да кажем: даскало мразеше попо, че не пие, попо мразеше даскало, че блажи. Па като зафана попо да пие, и они се сдобриа, та зеа заедно да блажат.

Нали рекъл некой: „Сговорна дружина и у петок блажно руча“ – те и они така.
У селото има три кметове, двамата са у затворо – третио че иде, като дойдат они да го заместят.
На баиро на връо живеят Дудини, а у доло на крайо – Вутови.
Дуда е най-убава мома у село. Нема кръст, нема половина – от врато до доле равна като бадем за ракия. Само един кусур има, че като говори, подсмърча и си бърка с язико у носо, ама кой това ти гледа. Човек без кусур не може!
Зашнал се е акъло на Вуте по Дуда. Он у доло живее, а мислите му се по връо одат, като овци по каменяк. Она на връо живее, ама чак у доло грее. Като месечинка над вир – и отгоре свети и отдоле свети.
Вуте е пък дълго, тънко и високо – магаре му под четало минува.
Я сал чакам да се вземат с Дуда, да видим каков Крали Марко че се пръкне от них!
Tо убаво, ама на Дуда баща й каков е. . . Лелее!
Еднаж улезнал Вуте на Дудини в градината, па се скрил в търняко. Съгледа го баща й, па му окне:
– Чекай, сине, да те питам, що тражиш у овесо!
– Ветаро ми духна капата, та влезох да я зема – отговори Вуте.
– Я тоя ветър, така и така, декато може да ти земе капата от доло, та да я фърли на връо!
– У, тате, оти да не може – обади се Дуда. – Мене оня ден ми грабна шамията, та чак у Вутови на колата на климията!
– Е, па? – запита люто Дудин баща.
– Па слезем язе да я земем, а ветаро духне пак, та ме събори на Вутови зад плевнико, па ми дигне дрехите чак до главата.
– Мълчи мари! – окна баща й. – Тоя ветър едно време ме ожени за макя ти!
–––––––
все някой за някого е южняк…
Елин Пелин

Източник: zarata

Следваща статия:
ФРАЗИ, КОИТО НИКОГА НЯМА ДА БЪДАТ ИЗРЕЧЕНИ

Харесайте ни във facebook!


Коментари

Видео на деня

горе