Никога не съм мечтала да открия точно злато и съкровище


С проф. Диана Гергова разговаря Галина Спасова

Преди близо месец проф. Гергова поднесе щедър подарък на зажаднелите ни за добри вести души. Мнозина успяха вече и да видят откритите в Омуртаговата могила в Сборяново златни украшения, удивително запазени цели 2300 години. Изключителната находка е обгърната и с доза мистика, защото от точното място в гигантската могила изпълзява змия. Така животното, символ на мъдростта, сякаш „допуска” до съкровището, посочвайки къде е. Ако разсъждаваме в същия дух, със сигурност е избран и човекът, заслужил да се докосне пръв до тракийското злато. Проф. Гергова е сред водещите европейски експерти по късна праистория, известна със своята последователност и упоритост в изследването и популяризирането на тракийското културно наследство. Както и в битката с чиновническото, безхаберно, прахосническо отношение към огромното национално богатство, което земята ни крие.

- Проф. Гергова, за да влезе археология в топновините, съобщението за златно съкровище е почти задължително, но експертната оценка на научната стойност има по-различни критерии. От какъв „ранг” е откритото наскоро от Вас съкровище?

- Нямам още време да премисля, но колегите твърдят, че след Панагюрското и Вълчитрънското може би това е най-голямото златно съкровище, открито в българските земи. Особено ценно е, че е намерено при разкопки - изключително важно е археологът да може да каже къде е намерено едно съкровище, в какви обстоятелства, защо е там. Това е голямото значение на находката - за първи път в българската археология се открива такава група златни предмети (според мен са дарове към боговете), свързани с процес на насипване на тази импозантна могила след погребение на гетски владетел. Според предварителна датировка съкровището попада в много интересен период – когато държавата на северните траки играе огромна роля на Балканите

- Кои хора ви подкрепиха? Всички им дължим благодарност.

- Започнала съм проучването преди 20 години и именно поради безумно неадекватната система за финансиране в последните десетина години не можех да намеря средства за техника и за работа върху този изключително сложен паметник. Тази година като че ли изведнъж се събра много положителна енергия. Студенти от Софийския университет направиха доброволчески проект, който помогна да разчистя част от старите ми разкрития на Омуртаговата могила. Моят приятел Иван Станчов също се залови да организира хора, които да ми помогнат, самият той ми даде скромна сума за работа по съседната могила. Голямата помощ дойде от „Главболгарстрой” – г-н Симеон Пашов предостави адекватна техника, за да мога да направя крачка напред в проучването. Защото бях отчаяна, че и тази година това няма да стане.

- И златото блесна точно на ръба на сезона…

- Да, дори приятели казваха - къде пак си се юрнала, вече сняг ще падне. Но не можех да изпусна такава възможност - и да е сняг, дори да съм на носилка, ще отида.

- Защо бяхте толкова уверена и настойчива?

- Защото всеки етап в проучването на могилата беше крачка към целта да приключа с нейното изследване, което се бави толкова години. Имах отдавна резултатите от геофизични проучвания, които показаха, че задачата няма да е никак лесна. Могилата е висока 20 м., а проучванията ми в съседните могили предоставят данни за дълбоко вкопани гробници. Т.е. - трябва да мислим не само за 20 м. височина, а и за още 4-5 метра надолу. Всъщност откриването на това съкровище беше изключително рядък шанс, може би награда, наистина е уникално в този огромен насип да се открие толкова компактна находка.

- Опишете мига, в който замириса на откритие.

- То нямаше и време да замирише на откритие, защото в момента, в който исках да снимам почистените профили и се завъртях обратно, на земята беше паднала една от златните апликации. Първата ми мисъл беше, че оттук нататък ще имам страшно много работа и че трябва да действам оперативно. Помолих веднага да ме качат на кофата на багера. Оказа се, че цялата кухина е пълна със златни предмети, отдясно се видя част от диадемата. И от този момент беше важно да извикам всички, които трябва да присъстват, за да съм спокойна в процеса на работа. Първо звъннах на моя заместник и докторант Явор Иванов, който за щастие копаеше на магистрала „Хемус” и му казах веднага да тръгне с всичко необходимо за фино проучване. След това звъннах на г-н Пашов, на полицията, на инспектората към Министерството на културата

- Мечтала ли сте – наяве или насън - за такава находка?

- Мечтата ми винаги е да разгадая тайната на един паметник, който проучвам, той да започне да ни разказва част от миналото чрез моите методи. Никога не съм мечтала да открия точно, примерно, злато и съкровище.

- Какво следва оттук нататък?

- От пръстта не са извадени всички златни мъниста, нишки. Оказва се, че в златотъканата материя има вградени цели орнаменти, фини украси. Тепърва има още дълго да се работи с лабораторията, да се осмисли целият материал. После ще дойде анализът на дървото, от което е направено ковчежето. За съжаление, налага се почистване на цялата могила, защото заради безхаберието на отговарящите за резервата тя е обрасла с дървета. Трябва да се премахнат, за да се направи прецизно изследване с геофизичната апаратура - ние сме много зависими от тази информация. Защото работата е хирургическа - независимо дали с багер, лопата, шпакла или пинсета.

- Чувам как скърцат със зъби вашите конкуренти, иманярите. Наричам ги така, защото знаем колко активни и мощни са. Вратички или порти в закона им развързват ръцете?

- Навсякъде виждам огромната разруха от иманярите, погромът е жесток, защото най-голямото богатство на България просто беше оставено без охрана. Огромната вина е на всички политици досега, които не обръщат внимание на проблема, защото това е златна мина и за нелегалния трафик, и за наши и чужди колекционери. Всяко откриване на такива паметници е свързано с разрушаване на обекта и той повече не може да даде информацията за нашето минало - без значение дали е могила, селище, светилище. Няма и бързи процедури - който е хванат с лопата или с металотърсач на могилата, да е след две седмици в затвора. Всяка държава работи с принципи и норми. Щом сме решили, че няма да наказваме тези, които унищожават миналото ни, няма адекватни мерки срещу разрухата, която предизвикват... Нямаме специални органи и служби, нито широка обществена мрежа, която да информира. Но пък имаме огромни рестрикции към археолозите.

- По-точно?

- В закона има абсурдни и неизпълними клаузи. Например, ако искате да отидете на терена, за да издирвате нови обекти, първо трябва да откриете и питате всичките собственици на поля, гори и т.н. дали можете да минете през техните земи. Археологическото наследство по конституция е публична държавна собственост, значи не може да има такъв казус, когато става дума за регистриране на състоянието или откриването на нови паметници. Ако не можете да намерите собствениците, край – няма да получите разрешително. Това пречи на археолозите да имат информация за дадения терен и в перспектива е в полза на иманярите, те нямат нужда от разрешително. Вторият абсурд - трябва да се вземе съгласието и на общинския кмет. Той не е в никакъв случай професионалист в тази област, а и защо да бъде питан, ако се проучва публична държавна собственост? На практика даже юридически често работата ни става невъзможна. Няма адекватно финансиране за обекти, които трябва да бъдат довършени и експонирани. Като зарежем един паметник по средата на проучването, той остава в пълна занемара и похарчените пари отиват на вятъра.

- Надежда за промяна?

- За конкретния случай имам обещани 200 хиляди лева, прилична сума за това, което трябва да се прави на този паметник. Но аз не мисля само за моя казус, а за това колко много колеги не могат да стъпят в терена, не могат да вършат своите проучвания, които са особено важни.

- И римският град Рациария край Арчар е голяма болка за археолозите, но май си остава само тяхна...

- Тъжен пример, който показва колко е слаба държавата в сравнение с агресивността на нелегалния трафик, на мафията. Това е поминък на цялото население, всички имат багери в двора. Но няма конфискувани машини, може би има заведени 150 дела, и то преди много години, но какво от това! Няма адекватна охрана. Рациария не беше включена в списъка на застрашените обекти, за проучвания няма и стотинка.

- Във Ваша статия биете тревога за опасността книгата на историята ни да бъде унищожена, преди да я прочетем.

- Богатите археологически обекти дават невероятно много информация за историята на нашите земи дори в писмените периоди като средновековието или античността, да не говорим за траките, за праисторията. Всички археологически паметници, независимо дали е златно съкровище, керамични парчета или глинени плочки с първата писменост в света, са изключително важни. Това са нашите книги - прочетени през знанията на археолозите, те ни дават нова информация за историята.



Източник: Днес.БГ





Коментари

горе