Ивайловградчани издигат паметника на Черни рид с дарения – като църква


 Паметникът – костница в памет на загиналите воини и цивилни през Балканските войни 1912-1913 г. и Първата световна война 1915-1918 г. на връх Черни рид край Ивайловград е открит тържествено на 21 юни 1937 г.   Изграден е с  дарения на местните хора - както се строи църква или читалище.

 Ивайловградско е сред най-пострадалите региони при геноцида през лятото на 1913 г. Избити са стотици мирни хора, цели села са опожарени. Любомир Милетич пише в книгата си “Разорението на тракийските българи”: “…Ортакьойската околия може да се каже е най-нещастна между пострадалите околии на Нова България”. Паметникът на Черни рид е в памет на загиналите войници от Сборната конна бригада на полк. Александър Танев и специалният пехотнокавалерийски отряд на подп. Петров, които освобождават региона и местни жители, които се присъединяват към войската. Но и за помен на стотиците жертви мирни хора. Така е написано и на паметната плоча от черен гранит - „Жителите на Ивайловградска околия изградиха този паметник НА ЗАГИНАЛИТЕ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО И НА СВОИТЕ БЛИЗКИ, ПАДНАЛИ ЗА БЪЛГАРИЯ през войните 1912-1913  1915-1918 “.

Идеята за паметника се заражда през 1932 г. Съставен е Инициативен комитет, който да събира дарения, да поръча проект и да организира изграждането му. Негов председател е подполковник Велизаров. За 5 години успяват да завършат начинанието.

Проектът е дело на млад архитект от София – Св. Сотиров. Представлява пресечена пирамида – костница, върху която се издига обелиск с барелеф на ордена за храброст на върха. Висок е 18 метра, целият облицован с бял мрамор. В арка на лицевата страна на пирамидата е поставена паметната плоча.

Строителството се ръководи от председателя на Инициативния комитет подп. Велизаров.

Откриването на монумента се е превърнало в изключително събитие за хората от региона. Вестник „Беломорец“, който излиза в Ивайловград от 1937 до 1944 г., пише на първа страница в броя си от 26 юни 1937 г.: „Още в 7 часа войската и всички поклонници бяха на върха около паметника, който като бял лебед се издига към небесата, огрян от луната. По лицата на всички поклонници се чете радост, доволство и гордост, че и в нашата околия се издига величествен паметник, който ще напомня на поколенията, че ние тачим паметта на скъпите покойници“.

Освен ивайловградчани присъстват и много гости – както дежурните политици, депутати и представители на властта, така и участници в боевете тук и близки на паднали войни.

Отслужена е панихида в памет на загиналите от 10 свещеници.

Специално упълномощеният от Военното министерство полковник Даскалов, командир на осми ППГ, тържествено открива монумента. Реч произнася подп. Дамян Илиев. Вестник „Беломорец“ го цитира: „В знак на признателност и почит от името на храбрата българска войска поднасям венец от живи цветя Вам герои скъпи. Родната войска тачи вашата памет и помни завета ваш. Тя расте, работи и стяга свойте редове и е готова да се понесе като хала по примера ваш, за да догони вашето победно ура!“

След като се покланят пред паметта на загиналите, присъстващите поднасят 18 венци от официалните институции. И буквално паметникът е затрупан от цветя, набрани в дворовете и по поляните от хората, които още носят в душите си незарасналата мъка по загубените близки.

Честването завършва празнично – с музика, песни и заря.

Всяка година след това хората от Ивайловград и региона почитат паметта на загиналите, като правят пред паметника чествания. Традицията продължава и по тоталитарно време. Организират се походи до паметника, а за тези, които по-трудно се движат, е осигуряван превоз. До върха има път.

За съжаление, през последните години този път е обрасъл. Само обелискът може да се мерне от шосето. Но ще го различи само човек, който го знае, защото над него нелепо се извисява антена на мобилен оператор, кой-знае по каква логика забучена точно там.

Това лято Ивайловград почете 100-годишнината от освобождението си със скромно тържество и откриването на паметна плоча на градския площад.

Свидетел на събитието пише в интернет:  „Можеха да се постараят повече… 100 години от освобождението е все пак. Да бяха пооправили паметника на Черни рид. Той е символът на Освобождението на Ивайловградския край“.



Източник: Нов живот





Коментари

горе