Баща ми почина от инсулт. Жалко, че не знаех за тази първа помощ

50-годишната Дарина от Поморие: Дядо Добри ме спаси с чудо!



Бях немощна и закована на легло, той ме въздигна

"Дядо Добри ме спаси! Бях изпаднала в немощ, прикована на легло и дори не можех да стана. Обърнах се към него с молитвата: "Дядо Добри, моли Бога за моето здраве", и съвсем скоро станах, почувствах облекчение и оздравях."

С тези думи пред "България Днес" започва уникалната си история 50-годишната Дарина Костадинова от Поморие. Своята невероятна орисия жената разказва пред гроба на светеца от Байлово в двора на църквата в китното селце.

Жената пътува с влак цяла нощ от морския град, за да се поклони пред вечния дом на Добре Добрев. Вчера се навърши една година от блажената му кончина, а гробът му бе обсипан с много цветя и свещи.

Чудото връхлита жената в родния й град Поморие броени дни след като дядо Добри ни напусна на 13 февруари 2018-а.

"Преди пет години почина майка ми. Няколко месеца след това отидох в София, за да изкажа лично своята благодарност към медиците, които до последно се грижеха за нея. След като се видяхме с тях, отидох в храм-паметника "Св. Александър Невски", за да запаля свещ и да се поклоня пред чудотворната икона на Богородица "Достойно есть", която ми е помагала. Там срещнах дядо Добри за първи път. Говори ми много хубави неща за вярата и бях благодарна, че се докоснах до този светец", споделя Дарина, гледайки с благоговение гроба на най-големия дарител на патриаршеската катедрала.

Научавайки на 13 февруари 2018-а за смъртта на светеца от Байлово, Дарина силно се натъжава. Само няколко дни по-късно започва 40-дневният Рождествен пост. Силно вярващата християнка започва да го спазва строго и решително, като в началото три дни живее без вода и храна.

"Реших да удължа с още три дни това въздържание. На петия ден изпаднах в силна немощ. Бях закована на легло и не можех дори да стана. Бях затворена вкъщи и не излизах почти никъде. Тогава се обърнах с молитва към дядо Добри като към светец. И той ми помогна. Имам потребност от духовен живот, но вероятно няма да бъде монашески в манастир, а отшелнически - вкъщи", разказва с плам в очите и радост на душата набожната поморийка.

Тъй като не успява да пътува до гроба на дядо Добри в Байлово за първата панихида за 40 дни от кончината му, по инициатива на вече възстановената и здрава Дарина такава е отслужена в поморийския манастир "Св. Георги Победоносец".

"Ако не бях дошла да се поклоня на гроба му сега, на първата годишнина от смъртта му щях да инициирам и заупокойна литургия в манастира в Поморие", споделя още Костадинова.

Животът на поморийката е изключително труден. Още на 15 години остава без баща, а преди пет години си отива и майка й. Тъй като няма братя и сестри, тя остава съвсем сама.

"Не съм омъжена и не съм създала семейство. Духовният живот е моето призвание. Дядо Добри го наричам светец още откакто го срещнах. Благодарение на него разбрах и за свети великомъченик и чудотворец Ефрем. Журналистът Ангел Бончев издаде книга за него, а оттогава има над 20 случая на чудеса и у нас, не само в чужбина", споделя още жената.

За първи път в живота си Дарина успя да влезе в схлупената къщичка на дядо Добри в двора на църквата. Там светецът от Байлово живя през повечето време последните над 20 години. Досега Дарина беше гледала дома на Добре Добрев само на снимки.

"Посещението ме зареди с невероятна енергия. Щастлива съм, че успях да се докосна до това свято място", сподели Дарина и обеща на всички годишнини да се покланя пред гроба на 103-годишния благодетел, за когото вече се събират и откриват свидетелства за чудеса.

На тръгване тя посети и параклиса "Света Троица", който се намира преди влизане в Байлово. Преди да си отиде, дядо Добри заръчва той да бъде възстановен и поддържан.

Най-довереният му човек се поклони

Освен Дарина само най-близки хора дойдоха в Байлово на гроба на светеца. Нямаше заупокойна литургия, тъй като тя бе изместена предишната събота - 9 февруари, тъй като бе почивен ден с идеята повече хора да се съберат тогава.

Цветя, обич и признателност на вечния пристан на 103-годишния благодетел поднесе и Цонка Панталеева - най-довереният и близък човек на дядо Добри приживе. Години наред Добре само на нея дава събираните от милостиня средства през деня, за да ги преброи и вкара в банковата му сметка. А след това когато и където прецени дядо Добри, отговорната и съвестна жена да ги дари.

Паметта на дядо Добри уважи и неговият грижовен зет Георги, който заедно с всеотдайната дъщеря на светеца Богдана се грижеха най-много за него приживе.

Заслужено преклонение отдаде и комшията на дядо Добри Никола Войнов. Известният като Благолажа бай Кольо е също голяма опора на благочестивия старец приживе, като само един дувар ги дели.

Освен тях още няколко души поднесоха цветя в мразовития февруарски ден. Дори на първата годишнина от кончината на този свят човек нямаше тълпи и опашки от хора за преклонение, както на гроба на Паисий Светогорец и други светци в Гърция и Румъния.

Ако Ви е харесала статията, подкрепете ни във facebook!



Източник: Днес.БГ

Следваща статия:
Кокичета с ракия – един забравен лек от миналото

Коментари

Видео на деня

горе