Баба Гина от Лехчево: На сума народ съм дала рецептата, един недоволен няма!

Смехът е превъзходство на духа – НИКОЛА АНАСТАСОВ



Никола Анастасов е роден в семейство на преселници от Македония. Родът му по бащина линия се преселва в София от Охрид.

Завършва актьорско майсторство при проф. Стефан Сърчаджиев във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1955 г.

Дебютира в ролята на Валер в „Скъперникът“ от Молиер на сцената на Драматичен театър – Враца. Играе в театрите във Враца (1955 – 1956) и Варна (1956 – 1957), както и в софийските Сатиричен театър, в театър „Трудов фронт“ и в Малък градски театър зад канала.

Първата си значителна роля в Сатиричния театър играе през 1961 г. в комедията „Когато розите танцуват“ на Валери Петров. Участва също в „Римска баня“, „Сако от велур“, „Суматоха“. Участва и във филми – „Пагоните на дявола“, „На всеки километър“, както и „Нако, Дако и Цако“ – първият цветен български телевизионен сериал.

Най-популярните му екранни превъплъщения са като Пейо в класическия филм на Зако Хеския – „Тримата от запаса“ и Димитраки в популярната постановка „Криворазбраната цивилизация“ (1974) на Българската национална телевизия по класическата пиеса на Добри Войников.

Никола Анастасов живя 84 години, като 60 от тях прекара на сцената. Днес има пано с неговите отпечатъци на Стената на славата пред Театър 199.

Човек трябва да го помнят с усмивка, с весело настроение, никому не е нужен да знае скърбите му и драмите му и да става съпричастен.

Всички живеем за да се радваме един на друг, а смеха както казвам аз е превъзходство на духа и по-хубаво нещо няма.

В театъра ми казват „Кольо Усмивката“. Калата го измисли този прякор. Ами просто се лендзя непрекъснато и ми е приятно. А и на хората им е приятно, вместо дас е мръщя или да ги псувам, да им се усмихвам. Така че приех тази игра за полезна и приятна. Такъв съм поначало. И във всяко нещо намирам закачка. Сам си я търся, сам си я създавам.

Ако не се смеем, преставаме да съществуваме… Тежко е на този, който не умее да се смее…

Желаните очаквания са по-сладки от получените подаръци.

Ако не вярваме, няма да имаме бъдеще. Трябва вяра. Това е да очакваш нещо, да чакаш бъдещето, вярваш в него, да се надяваш. Тогава ще имаш усмивка, която никога няма да слиза от лицето ти.

Животът не е само любов, което е най-красивото нещо, но трябва за има и преданост към някаква идея.

Великото нещо е да бъдеш неподправен!

Да, младостта е най-хубавият период от човешкия живот, но и старостта също си има своето очарование.

Ще играя, докато не полетя към небето с крилете на Икар.

Това е животът – не знаеш кога ще заминеш в отвъдното и дали там няма да си по-добре. Казват, че някъде горе, в Космоса или в небето имало по-хубав театър…



Източник: chetilishte

Следваща статия:
Пловдивчанин поставя български пиеси на английски в САЩ

Коментари

Видео на деня

горе