Вече можем да проверяваме трудовия си стаж сами: Вижте как и къде!

Вуйната на Левски първа чества Кирил и Методий в Македония  





Каквито и политически спорове да се водят около историята на Македония, безспорен факт е, че първата възрожденска учителка из тези земи е вуйната на идеолога на българската национална революция Васил Левски - Неделя Петкова.


Неделя е родена на 13 август 1826 г. в Сопот. Родолюбивата атмосфера в подбалканския градец оказва благотворно влияние върху формирането мирогледа на младата жена. Своето образование тя започва в килийното училище на сопотския женски манастир. Когато станала на 15 години, със завидно трудолюбие продължила своето самообразование. Силно било нейното желание да учи в Русия и да стане учителка в българско училище. Но мечтата й не се сбъднала, тъй като баща й не могъл да й осигури издръжка.


Неделя Петкова се омъжва на 19 години за Петър Караиванов, внук на прочутия хайдутин Караиван - най-младия вуйчо на Левски. Не след дълго в Пирот умира от холера мъжът й, а след него и майка й. Тя остава сама с 6 деца, които е принудена да издържа с непосилен труд. Въпреки сполетелите я нещастия продължила да се самообразова.

Съдбата й се усмихнала, когато срещнала в Карлово руския вицеконсул в Пловдив – Найден Геров. Като разбрал за тежкото положение, в което е изпаднала, той й предложил учителска работа. Без колебание тя дала своето съгласие. Три месеца по-късно Неделя Петкова получила писмо и пари от Найден Геров с молба да тръгне веднага за Пловдив, а оттам за София и да постъпи на работа като учителка в българското училище, където главен учител е бележитият български народен будител Сава Филаретов.

През 1869 Неделя Петкова пристига в София и с активното съдействие на Филаретов урежда първото начално девическо училище.

Оттук нататък до края на живота си тя се отдава на високоблагородната учителска дейност да просвещава българските деца и да ги възпитава в дух на любов и преданост към Отечеството. В София Неделя Петкова учителства 4 години. Ученичките и достигат до 289. Със собствени средства родолюбивият българин Димитър Трайков построява нова сграда на девическото училище.

Неделя Петкова се включва в борбата на софийските жители, водени от Сава Филаретов, срещу гръцкия владика Доротей – яростен противник на българската просвета. Тя започнала да получава предложения за създаване на девически училища в различни градове. Най-напред я поканили в Кюстендил.

На път за Кюстендил през 1862 г., заедно с дъщеря си Станислава, минава през Самоков. По молба на местното самоковско настоятелство, тя открива девическо училище в Самоков, в което учели 200 момичета. След това открила девическо училище и в Кюстендил.

Голяма просветителска дейност Неделя Петкова развива в Македония, пише историкът доц. Петър Ненков. Учителства в Прилеп, Охрид, Битоля, Велес и Солун и навсякъде открива девически училища.


Както всички останали български просветители, Неделя Петкова срещала голяма съпротива от страна на фанариотите. В Македония борбата била твърде ожесточена, тъй като пропагандата се водела от най-отявлените гръцки владици. През 1866 г., независимо от големите пречки на гъркоманите, всеотдайната учителка уредила девическо училище за 180 момичета в Прилеп. Тук тя учителства 2 години, като учила, както децата, така и техните родители.

Под ръководството на Неделя Петкова през 1867 г. в Прилеп за пръв път е честван празникът на създателите на славянската писменост Кирил и Методий.


В този празничен ден тържествено приключила учебната година. През 1868 г. Неделя Петкова учителства в Охрид. Тук тя отново срещнала яростна съпротива от страна на гъркоманите.

Владиката Милетий настоявал тя да бъде изгонена от Охрид, а девическото училище - закрито. Неделя Петкова не се изплашила и независимо от пречките, продължила своята учителска дейност. И тук, в Охрид, учебната година завършила тържествено с честване деня на Кирил и Методий. Присъствието на почти всички жители на тържеството силно разгневило гъркоманите. По тяхно настояване тя била извикана от турския управител, който я обвинил, че раздавала на децата руски книги, че получавала заплата от Русия. Смелата учителка отговорила, че книгите не са руски, а български учебници и че заплатата и не е руска, а от българската община. Независимо от това тя била задържана в конака, а квартирата и била претърсена. Освободили я, тъй като не намерили никакви уличаващи я доказателства. В резултат на непрекъснатите пречки и преживяната тревоги Неделя Петкова се разболява.

Заминава в Битоля на лечение, но същевременно и тук създала новобългарско девическо училище за 114 момичета. В това училище оставя дъщеря си Станислава за учителка, а самата тя се връща в Охрид и продължила своята просветителска дейност.

Българите в Охрид много се зарадвали, когато през 1870 г. излязъл султанският ферман за независима българска църква. Учителят Димитър Узунов прочел фермана в голямата охридска църква, а Неделя Петкова с пламенни патриотични думи изразила радостта на събралото се множество от българи. Въодушевени, присъстващите започнали да викат: "Да си вървят гръцките владици и попове."

Гъркоманите в Охрид наклеветили родолюбивите българи пред турския управител, че са се разбунтували срещу султана и по негово нареждане били арестувани няколко български патриоти начело с Григор Пърличев. Петкова се задействала и успяла да събере пари, за да подкупи турските власти. Те взели парите и пуснали затворените. След този случай животът на Неделя Петкова бил застрашен и тя била принудена да напусне Охрид.

Отишла в Битоля и заедно с дъщеря си Станислава решила да замине за Пловдив при другите си деца. Минавайки през Велес, двете били замолени от местното учителско настоятелство да уредят и тук българско девическо училище.

Във Велес двете учителки работят 3 години. Според източниците, в това училище учели 200 моми. Освен това, те основали женско дружество.

Към края на ноември 1870 г. във Велес пристигнал пратеник на Васил Левски, който се срещнал с нея и й предал писмо от БРЦК. Неделя запознала другите учителки с писмото и с поръчката да ушият революционно знаме. Един ден в къщата нахлули турски заптиета и учителките едва успели да скрият знамето. Те често се събирали под ръководството на Неделя Петкова и тайно четели патриотични книги и пеели бунтовни песни. По подозрение, че се занимават с революционна дейност, турската власт настояла да се затворят всички български училища в града. Всички събрания били забранени. Неделя Петкова била изпратена на съд в Битоля, а оттам - в Солун. Скоро била освободена, тъй като не могли да докажат нейната революционна дейност.


И в Солун тя продължила своята неуморна просветна дейност. Тук на 12 май 1871 г. тя отворила първото българско девическо училище. Макар че броят на ученичките бързо нараснал, училището трябвало да се закрие, тъй като нямало кой да плаща наема за помещението. Неделя Петкова стоически понасяла трудностите, тъй като не получавала заплата и се издържала от ушитите от нея ръкоделия.

Руският консул в Солун я извикал през 1872 г. с молба да подбере няколко по-будни и отлични ученички за изпращане в Русия да се учат, като тя лично ги придружи до там. Сбъднала се мечтата й от младежките години да посети Русия. Завела ученичките и ги оставила в Московския манастир ”Св. Алексей”, в който се учели и други българки.

След Освободителната руско-турска война 1877-1878 г. Неделя Петкова се преселва в Кюстендил, а през 1879 г. - в София. Тук тя получила народното признание с прозвището Баба Неделя.



Източник: Ретро

Следваща статия:
Как да носим пръстените, за да ни сбъдват желания  

Коментари

Видео на деня

горе