Никола Обретенов разкрил лобното място на Христо Ботев    





Обратите в съдбата на народния поборник Никола Обретенов нямат чет. Синът на Баба Тонка обаче неизменно е свързан с Русчук. По улиците на дунавския град той крачи и като смъртник с примка на шията, но и като кмет. През 1927 г. той показва на нарочна комисия къде пада, поразен от куршум, войводата Христо Ботев.


Никола Тихов Обретенов е български националреволюционер, един от борците за Освобождението на България, участник в Ботевата чета. Роден е на 28 май 1849 г. в Русe (тогава Русчук, административен център на Дунавския вилает) в семейството на прочутата Баба Тонка и Тихо Обретенов, заможен и просветен за времето си българин, близък на Георги Сава Раковски. Има четирима братя и две сестри, всичките неразривно свързани с националноосвободителните борби на българския народ. Братята му Ангел и Петър са четници при Хаджи Димитър и Стефан Караджа. По-малкият му брат Георги е убит през 1876 г. като четник в Сливенската чета на Стоил войвода.


През януари 1863 г., като ученик в местното училище, участва в изгонването от Русчук на гръцкия владика Синесий. През 1864 г. завършва Главното българско училище в Русе. През есента на същата година отива при баща си в град Исакча, днес в Румъния, където основават първото българско училище в Исакча, просъществувало до март 1866 г.


От ноември 1867 г. Никола Обретенов е библиотекар и член на настоятелството на русенското читалище "Зора", основано през 1866-а от Драган Цанков и по-интелигентни русенски граждани - превърнало се в една от тайните квартири на Българския революционен централен комитет (БРЦК). На 7 юни 1871 г. Никола Обретенов е поканен от Христо Иванов-Големия да се включи в революционната борба като куриер между България и БРЦК в Букурещ. На 29 юни 1871 г. Никола Обретенов отива в Букурещ да представи препоръките си на председателя на БРЦК Любен Каравелов. След като е утвърден от Каравелов, Обретенов и Димитър Горов от Гюргево разработват нелегален канал за пренасяне на поща, печатни материали и оръжие между Букурещ-Гюргево и Русе. Следвайки разпорежданията на Каравелов и препоръките на Ангел Кънчев, Никола Обретенов, Тома Кърджиев и Ради Иванов основават Русенския частен революционен комитет. Учредителното заседание на комитета е на 10 декември 1871 г. в дома на Никола Обретенов (къщата на Баба Тонка). По-късно в комитета са приети Георги Икономов, Ганчо Карамаждраков, Иларион Драгостинов, Никола Сакиларов, Захари Стоянов, Никола Табаков и много други.


Към средата на ноември 1875 г. е създаден и започва да заседава Гюргевският революционен комитет под председателството на Стефан Стамболов. Заседанията продължават до 25 декември 1875 г. Решено е да бъде подготвено въстание, което да избухне на 11 май 1876 г., като Никола Обретенов е избран за апостол на IV Софийски революционен окръг заедно с Никола Славков. В началото на 1876 г. апостолите се отправят към определените им революционни окръзи. На 24 януари 1876 г. Никола Обретенов и Георги Апостолов преминават Дунав при Оряхово и се отправят към Враца. Там Заимов и Никола Обретенов, отчитайки обстановката, решават той и Георги Апостолов да се върнат в Румъния, за да купят оръжие и при избухване на въстанието да го донесат във Враца с чета. Обретенов и Апостолов, с помощта на Крайовския революционен комитет, купуват оръжие и муниции, а големият родолюбец Христо Ботев пламенно се заема с организирането на четата. На 17 май, понеделник, 1876 г. Никола Обретенов с четата, водена от Ботев, слиза от парахода "Радецки" на Козлодуйския бряг, където четниците, целувайки родната земя, се заклеват пред знамето, изработено от сестра му Петрана Обретенова.


Никола Обретенов участва във всички битки на четата. Бил е с Христо Ботев при смъртта му на 20 май 1876 г. На 3 юни 1927 г., като член на нарочна комисия, Обретенов установява точното място на гибелта на поета революционер Христо Ботев, за което е съставен протокол.


След един месец, изпълнен със сражения, скитане и глад из неприветливата през тази 1876 г. планина, на 17 юни Никола Обретенов заедно с другарите си Сава Пенев, Димитър Тодоров и Стоян Ловчалията са предадени от братята Пенчо и Петър и заловени в Балювия хан близо до село Шипково, Троянско, от турската потеря. Съдът в Търново ги осъжда на смърт. Присъдата не е подписана и осъдените са изпратени в Русе да бъдат съдени от извънреден съд. Той отново ги осъжда на смърт чрез обесване. Никола Обретенов и Стоян Заимов са разкарвани из целия град Русе с присъдата, окачена на шията им. По заповед на султана присъдата е заменена с вечно заточение в Мала Азия.


На 2 юли 1876 г. в крепостта Сен Жан д'Акр Никола Обретенов се среща с брат си Ангел, който е заточен 8 години преди това като участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Освободен по силата на капитулациите към Санстефанския мирен договор през 1878 г., Обретенов се връща в освободеното си отечество. Той активно участва в строителството на съвременна България. Членува в либералната, по-късно народно-либералната партия, продължавайки сътрудничеството си със Стефан Стамболов. Бил е окръжен управител в Тутракан, в Силистра, където дейно участва в потушаването на бунтовете на офицерите русофили. През 1907 г. Никола Обретенов е избран за народен представител и кмет на Русе.


Навършил 90 години, на 10 октомври 1939 г. Обретенов умира в Русе. Това става само няколко дни преди официалното честване от русенското гражданство на годишнината му.



Източник: Ретро

Следваща статия:
Пловдивчанин построи цял град от влакчета! (СНИМКИ ВИДЕО)

Коментари

Видео на деня

горе