Иконата на св. Николай невредима във взривена църква




Бомбардировките на София на 30 януари 1944 г. 370 американски "летящи крепости" изсипват снаряди в историческия център на столицата. Разрушени са 3575 сгради, загиват 139 граждани. Сред руините е и оцелялата от XI век трикорабна базилика "Св. Николай Мирликийски Чудотворец" - една от забележителностите на града. Там, сред развалините й, остава да стърчи част от иконостаса, а на него - иконата с благия бездънен поглед на св. Николай. Пред иконата горяло кандило - като на заупокойна панихида за погиналите, но и като упование в Божията милост.






Тази икона, на която преди 30 години са й добавени метални "ръкавици", и днес стои на вътрешната северна страна на възстановената малка черквица до някогашния "Кореком" в София. И над нея пак гори кандило, но значението му е по-особено. "Кандилото над иконата идва да покаже, че тя е чудотворна", обяснява викарният епископ Йоан.






През първата половина на 50-те години на миналия век Българската православна църква е излязла от схизмата. От Екзархия е станала Патриаршия. Тогава по настояването на патриарх Кирил се възстановява столичната черква "Св. Николай". Тя обаче няма величието и блясъка на стария храм, който през 1939 г. приютява изгонените от руската църква духовници, след като съветското посолство ги обявява за белогвардейци. Сред тях е и неканонизираният досега чудотворец архиепископ Серафим Соболев, саркофагът на когото се намира в криптата на руския храм на бул. "Цар Освободител". Много пъти в края на Божествената света литургия дядо Серафим се покланял към иконата.

Вкопаната вземята вътрешна част на храма с чудотворната икона напомня черквите, строени през турско. За вярващия християнин годините на социализма и 20-годишният преход след него са също продължаващо духовно робство. Защото, вместо да върне изконния имот на храма, властта го превърна в казино.






Духовниците и църковните служители откровено се притесняват да говорят за чудесата, сторени от иконата на св. Николай. Те са многобройни, но не са за забавление на любопитните и преситените от зрелища и плътски преживявания. Десетки са хората, които са се молили пред лика на светеца да ходатайства пред Всевишния да им помогне да си намерят работа. Особено в последните години. Не един и двама са се задомили, а десетки са и бездетните семейства, които са се сдобили с рожба, след като са се поклонили пред иконата. Известни са и много случаи на изцеления на тежки заболявания, на избегнати премеждия, за които се е знаело, че предстоят.

"Трябва ли да се говори за това - тревожно пита жена с прошарени коси. - Тук постоянно идват хора, пратени от врачки, които са им казали да си отчупят частичка от иконата или да закачат незабелязано муска, безопасна игла, цигански гвоздей... Изхвърляли сме ги с торби!"






Често броят на суеверните, на жертвите на екстрасенси, гледачки, врачки и прочее подгонени от демони прелъстители надвишава броя на християните в малкия храм, разказват църковните служители.

Без да се съобразяват, че това е православен храм, вятърничави особи настояват да си правят някакви абсурдни ритуали, за които им е казвала "една много вярваща жена"! Трудно е да се обясни на такива, че целувателните

икони са поставени под ъгъл именно, за

да се оказва почит към светиите с целуване и следователно

не е редно да се поставя длан върху иконата.

И защо

ликът не трябва да се целува с червило,

защо е безсмислено да се стои точно в центъра на храма и че

там няма "енергиен център", а

енергията е от Бога, към когото трябва да се обърнем

с молитва и покаяние за греховете си.






Храмът плати дан и на мълвата, че уж, видите ли, Ванга казала, че Левски е погребан в черквата "Св. Николай Мирликийски". Ходи обяснявай, че след бомбите над София всичко около самотната икона на светеца е било ров и това може да се види на снимки в Националния архив и в Музея на София. Най-малко при строежа на новия храм щеше да стане ясно дали тук има гроб. Нямало е! На стотина метра в източна посока наистина в старо време е имало гробище, но никой не хуква към Испанския културен център да иска да се копае незабавно.

По принцип изображението на светия чудотворец се поставя в южната част на иконостаса в т.нар. царски ред икони, на нивото на царските двери, които сеотварят по време на извършване на тайнствата. На свети Николай православието посвещава дори ден от седмицата - четвъртък. Освен Христовите възкресни дни събота и неделя, дни през седмицата са посветени още само на св. Богородица, на ангелите, на св. Иоан Предтеча и Кръстител Господен!

Дайте почивка от суетата, намерете време и влезте с вяра в черквицата "Св. Николай Мирликийски". Там от лика на чудотворната икона наднича вечността.






Укротил морска буря

Паметта на св. Николай честваме два пъти през годината: на 6 декември, когато светителят се представил на Господа, и на 9 май (22 май по нов стил) - деня на пренасяне на светите му мощи от град Мир - Древна Ликия, в Бари - Италия.

Св. Николай Мирликийски Чудотворец е роден през втората половина на III в. в Патара, град в малоазийската област Ликия. Чичо му Николай - епископ Патарски, го възвел в чин презвитер още юноша и пророчески обявил, че той ще бъде помощник на всички страдащи! Целият живот на св. Николай бил изпълнение на тия пророчески думи. Той помагал на страдащите, защитавал невинните, укрепвал слабите със словото на истината и вярата.

След смъртта на родителите си той дал наследството си за добри дела, стараейки се да не разберат тия, на които правел благодеяния. Помнел Божията заповед - да правим добро скришом и да не търсим за него светска слава.

Като тръгнал за Божи гроб, св. Николай с молитва укротил морската буря и възкресил един моряк. Той искал да избере лишенията на монашеския живот, но Божията воля му предназначила друг път. В гр. Мир по Божията воля го избират за архиепископ. Преди това св. Николай имал видение. Нощем му се явил Иисус Христос и му връчил Евангелие, украсено със злато и бисери, а от другата страна пресвета Богородица му възлагала светителски омофор (част от епископско облекло - бел. ред).






Като пастир на Мирликийската църква смятал, че повече отпреди трябва да живее не за себе си, а за другите. Всички приемал с бащинска любов, с твърдост се застъпвал за невинните и обидените. По време на гонението срещу християните от императорите Диоклетиан и Галерий бил затворен в тъмница и чак след 10 г. върнат като архиерей от новия император Константин. За да спре ересите, Константин свикал Първия вселенски събор в Никея през 325 г. и на него бил съставен Символът на вярата (до осмия член). След Никея св. Николай утвърждавал истинското учение и опровергавал лъжливите. Той станал защитник на правдата и извършил много чудеса чрез Божията благодат.

Като достигнал дълбока старост, починал тихо и блажено през 342 г. Погребали го в катедралата на гр. Мир. Нетлените му мощи се оросявали от благовонно миро, от което много вярващи получавали изцерение. През времето на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118 г.) мощите на св. Николай били пренесени от гр. Мир в италианския гр. Бари. Народът ги посреща тържествено на 9 май 1087 г., откогато е установен днешният празник, наричан у нас "летен свети Никола".


Четете още:

🔴 Как Народният съд изби спасителите на българските евреи

🔴 КАК ПРИРОДОЛЕЧИТЕЛ ИЗЛЕКУВА МАЙКА СИ ОТ РАК

🔴 Смятат ги за най-красивото семейство-Да видите само дъщеричката им!





Източник: spomen





Коментари

горе