Антон Хекимян: Иска ми се да залича безпардонното отношение на някои от хората във властта



Можем да се обзаложим, че Антон Хекимян е безгрешно разпознаваем и като име, и като лице дори и за хора, които нямат телевизор. А с още по-голяма сигурност можем да се обзаложим, че някои от фактите за него и мненията му по определени теми ще ги научите за първи път в това интервю. 

Коя е най-голямата похвала, която си получавал от зрител? 

Да получиш похвала определено ласкае егото, но по-ценното за мен е, когото почувствам благодарност за това, което сме свършили заедно с колегите. Благодарни са хората, на които сме успели да решим проблем, в който те са били задушени от хаоса в администрацията или понякога от бездушието на институциите. Когато помогнеш на дете да продължи борбата за живота си или на измамен да направи още една крачка към справедливостта. Тогава не очакваш нито похвала, нито признание, но чувството за вътрешна удовлетвореност и преодоляна неправда е безценно. И задължава. Истинска радост ми доставя и когато хората, които ме спират на пътя, казват ми, че ценят липсата ми на политическо пристрастие. Всеки ден в студиото има политици, които знаят, че няма да им бъдат спестени въпроси, независимо дали са във властта и от коя политическа сила са. Това е една от извоюваните ми битки и в личен план и за професията – да си журналист означава да си максимално и равно отдалечен от пристрастия и политически влияния.

Какво смяташ, че зрителите не могат да оценят по отношение на труда и професията ти? 

Няма нужда зрителите да знаят за моите жертви. Те не са длъжни да оценяват моите усилия по трудния път да убедя човек, който не иска да говори или да дойде в студиото, да описвам тонове заснет видеоматериал, да се подготвям по специфична тема или да монтирам посред нощ. За мен емоцията и допълнителната енергия, които влагам в ефира, могат да направят предаването по-добро. Защото дори по време на живия ефир с колегите трябва да взимаме в движение решения за още десетки неща. Ефирът никога не е това, което подготвяме от предишния ден и нощ. Променяме модули на момента – от решението да разместим сценарно, нещо в хода на предаването, да поканим нов гост по актуална тема от последните часове през нощта, да се обадим по време на рекламите на друг, който искаме да се включи извънредно в ефир. Това понякога са най-екстремните моменти, които може би звучат интересно, но истината е, че са почти инфарктни. И това е сутрешната ми доза адреналин, която не може да се за измери дори с 10 дози кафе.

Имаш ли ритуали, преди да излезеш пред камера?

Суеверен съм, но не за ефир. С изпълнителния продуцент на предаването Искра Владимирова от години имаме ритуал. Когато тя вече е в апаратната ми казва „Добро утро“ и реплика, която тя знае, че чакам да чуя: „Спрях до теб“. Когато моята и нейната кола са спрени една до друга, тогава и ефирът е подреден. Моят личен ритуал е да поздравя колегите, да си кажем добри думи, понякога виц, да се посмеем, колкото и да е трудно понякога преди 6:30 сутринта.

Кой е любимият ти тв-водещ?

В ефира ценя хората, които са откровени, не се изживяват като последна инстанция и са лишени от излишна претенция. От такива хора съм се учил, а това са и вътрешните ми разбирания за професионално поведение.

А кой е водещият, който си харесвал преди, но сега си по-скоро разочарован от него?

В bTV и телевизията като цяло съм вече близо 16 години. Смятам, че моята оценка за когото и да е в ефир вече би била субективна, въпреки че съм реалист и човек, който рядко бърка в първоначалните си преценки. Много хора в тази професия се оглеждат само в оценката на колегите и гилдията или собственото си, често измислено „величие“. Разочаровам се от хора, които съдят другите и забравят своя път и своите лични компромиси, сякаш те са изплували от чист планински извор. Често такива хора вече не са в професията, тя ги изплюва. Още по-страшното е, че зрителите отдавна са дали своята оценка, оттегляйки доверието си.

Коя ти е любимата новина за миналата година?

Всяко едно постижение на човек, свързано с изучаването на Космоса, е в моята графа за любими новини. Необятността на Вселената е нещо, което истински ме вдъхновява и изостря сетивата ми. Това е истинското доказателство за безкрая, което всеки ден е пред очите ни.

В чисто професионален план за мен е истинско предизвикателство, когато има избори, а през 2019-а имаше такива два пъти. Колегите знаят, че моята активност в такива периоди се утроява. Смея да твърдя, че с екипа на „Тази сутрин“ направихме най-добрите дебати за Евроизборите и показахме истинските професионални стандарти при организирането и излъчването по места в различни градове на страната. Това е изключително голямо допълнително усилие, което не се вижда от зрителя, но с пътуващия екип – продуценти, репортери, оператори и асистенти, реално изграждаме телевизионно студио на площада. Много е важно в такива ситуации да бъде овладян ефирът, защото винаги може да има провокатори по места. Във Варна един кандидат за кмет нахлу в ефир, но такива ситуации са тест и за мен, и за колегите, защото трябва да се справим с тях по най-добрия начин. Отвъд трудностите, за мен пътуването е начин да се заредя, което е още един плюс към изживяването на емоцията във всеки един ефир.

Коя е топ фейк новината, излизала за теб?

Примерите, свързани с мен, са безброй. Дори съм забравил всички сюжети, в които е заплитано името ми. Времето обаче отсява. Предполагам, че няма публично лице, което да не е ставало жертва на жълти или фалшиви новини. За съжаление тези „новини“ са се превърнали в норма. Обектите им сме свикнали, че ще прочетем поредната измислица за себе си, а емоционалната щета често е за близките ни. Има и комични ситуации. Преди години, когато живеех под наем, моята хазяйка ми се обади да ме поздрави. Бях озадачен и изумен, когато ми каза, че е прочела, че съм си купил жилище. Трудно е понякога да обясниш на хората, че написаното невинаги е вярно, дори да съдържа задължителните няколко процента истина в себе си.

Какъв искаше да станеш като малък?

Въпреки любопитството ми към Космоса, още по-голямо е това към историята. Археолог или ветеринар – това бяха детските ми представи за бъдещи професии. Археология практикувах с моите приятели от квартала, с които като деца обикаляхме старинните обекти в родния ми град или правехме задълбочени „проучавания“ на предполагаеми артефакти от античния Форум на Стара Загора.

Ако беше футболист, кой футболист би искал да си?

Не съм най-големият футболен запалянко, но се вълнувам от нивото на футбола в България и ме е яд, че стадионите са празни и че тази страст като че ли бе убита. Би следвало спортът и футболът в частност да обединяват хората, да ги карат да се чувстват горди от успехите на един или друг спортист. Ако трябва да посоча име, Златан Ибрахимович ми е фаворит. Ясно е кои са носителите на титлите „най“ и то напълно заслужено, но Златан носи нещо друго, което харесвам. Той показва онзи балкански хъс и темперамент, присъщ и на нашите момчета от лятото на 94-а! За жалост, днес рядко можем да видим това в поколенията след тях.

Така си е! Какво 35-годишният Антон би казал на 15-годишния Антон, ако можеше?

Толкова много неща искам да му кажа на 15-годишния Антон. Да не се бави със сбъдването на желанията си, да се запише на онзи курс по астрономия и другия по фотография. Да не спира да изпробва възможности и способности. Знам обаче, че онзи Антон нямаше да ме чуе, защото е твърдоглав, защото вярва, че всяко нещо идва с времето си и когато Господ е решил, че си готов за него.

Сънуваш ли работата си?

Рядко ми остава време да сънувам, защото рядко ми остава време за сън изобщо. Моите сънища обаче винаги са огромни, многопластови и със странни заплетени сюжети. Обикновено бързо забравям сънуваното, но ако е било много силно въздействащо, настроението от съня ме държи почти целия ден.

Последно от какво не можа да заспиш?

Обичам да съм чист в отношенията си с околните. Ако някога заспивам трудно, то е защото аз съм направил грешка или някой е нарушил и се е намесил в моя свят без основание.

Не мога да заспя и когато се притеснявам за мои близки и когато нещо ме е разтърсило из основи. Последните два пъти са след концерта на Лили Иванова в Античния театър на Пловдив и след спектакъла на Камен Донев „За народното творчество“. Когато съм в досег с истинското изкуство, което ме вълнува, не мога да заспя просто така!

Разкажи ни безумна случка от работата ти, на която ще ни е трудно да повярваме?

Дни преди изборите за кмет 2019-а. Предстои най-големият и значим дебат за София в специалното ни студио. Времето е изключително ограничено. Затова разчитам на колегите да ми подават секундите до края на всеки модул в слушалката. Моята е безжична, но е с батерия. На петата минута от началото на дебата батерията ми пада. И тук сърцето ми почти спира. В студиото всяка сутрин имам под ръка резервна, която често сменям и по време на разговорите. Дебатът обаче е в специално студио, а кутията с батериите е на няколко метра от мен. Тук вече се включиха опитът и рутината. Веднага изчислих коя камера кого подава, докато течеше спор между двама от кандидатите, излязох от ефир, взех кутията, извадих батерията, разглобих слушалката, смених я и продължих. Изключително важният момент тук е екипът и това, че мога да разчитам на огромния им професионализъм. Те забелязват, че излизам, нямат представа защо, но когато бях готов, получих знак, че мога да вляза, без да попреча на камерите. Така за минута съкратих нервните си клетки с милиони, но се справих и да, следях развитието на спора между двамата кандидати – нещо, което беше важно, за да мога да продължа воденето на дебата по най-добрия начин.

За какво ти остава най-малко време?

Нямам време да прочета книгите, които съм си приготвил на нощното шкафче. Иска ми се да имам и време да снимам вдъхновяващите истории, които ни заобикалят, но малко хора имат очи да ги видят. И за още едно нещо не ми стига времето – да си подредя гаража.

Най-глуповатият въпрос, който си задавал на гост?

За разлика от общоприетото клише, че няма глупави въпроси, а има глупави отговори – аз мисля, че има и глупави въпроси. И все пак, по-добре е да има въпроси, които да получат отговор и ситуацията да стане по-ясна, отколкото зрителят да продължава да се лута. Лично за себе си знам, че ако съм задал нещо неекспертно, то най-вероятно е било на тема спорт.

Най-мъдрият сред гостите в предаването, с когото си разговарял?

В ефира на „Тази сутрин“ няма случайни хора – всички гости застават пред зрителите и мен, защото имат какво да кажат – особено, ако имаш сетивата да ги чуеш и да усетиш смисъла, който понякога е скрит отвъд думите. Имам интервюта, които са ми въздействали изключително много, но често мъдростта и силата на един разговор идва от момента, нали?!

Знаково за сутрешния блок на bTV е, че търсим другата гледна точка към събитията и хората, които са стожери на нашата духовност. Дълго време се смяташе, че такива хора нямат място във всекидневния поток, но с рубриката „Седмица на духа“ и със специалните ни интервюта с хора като негово светейшество Патриарх Неофит, Лили Иванова, Симеон Сакскобургготски – ние доказахме, че аудиторията иска да чуе тези хора и думите им имат място в сутрешния ефир.

А кой е бил най-откровеният според теб?

Григор Димитров. Категоричен съм. В интервюто си пред мен Григор показа мъдрост, развенча митовете, че не мисли за България и нещо важно – имаше сили да признае грешките и слабите си моменти, което доказва израстване.

Интервюто с кого най-много те е "изпотило"?

Има събеседници, които отговарят само с „Да“ или „Не“, но и такива гости не ме притесняват. Това е тест за моята подготвеност, а и изобретателност да направя разговора по-интересен.

Ако можеше, какво би променил в българската политика?

Ако споделя вижданията или предложенията си за промяна, сигурно ще звучат прекалено оптимистично. Магически пръчици в политиката няма. Сигурен съм , че не всичко е толкова черно, колкото го виждаме през погледа на изкривената ни действителност. Иска ми се да залича безпардонното отношение на хората от властта (не всички, разбира се). Някои от тях бързо минават в статус „недосегаемите“ и често това се оказва реалност. Ако можех да им повлияя – бих им вдъхнал съзнание, че преди личния си интерес е добре да се погрижат за общия. По този начин, с личния си пример, да променят онзи чип в съзнанието ни, че нищо няма значение, че нещата да стават по „втория начин“, че всички са маскари и че политиката е мръсна работа.

Кой политик от съвременната българска история ти се струва, че ще го има с нещо позитивно в учебниците след петдесет години?

Сигурен съм, че политиците, изиграли решаваща роля за приемането ни в ЕС, ще са хората, които ще ги има с хубаво с учебниците. Толкова чернилка покри България през последните 30 години и не вярвам да има неопетнен човек дори и в листата с добрите. За това спомагат и социалните мрежи, за които всяка една, дори неволна стъпка накриво, може да бъде преувеличена и да достигне небивал мащаб. Ако политиците ни от миналото живееха в днешната реалност, предполагам, че много от портретите им нямаше да са по стените на официалните институции. Но времето е това, което ще докаже кои са правилните решения за народ и държава. Иска ми се политиците да мислят за това в решенията си, а не за нечий частен интерес.

Ако можеше да си "муха на стената" в някое съвременно или минало политическо събитие, кое би било то?

Съвременно събитие – определено заседание, на което се решава кой има нужда от охраната на НСО. В миналото – бих присъствал на срещата за подписването на Санстефанския договор и Берлинския конгрес, където българските земи са разпокъсани без участието на нито един българин. Събития, които дават голям устрем на следосвобожденска България, но и стоят в основата за последвалите национални катастрофи.

Нещо важно, което искаш да споделиш за финал?

Човек трябва да е честен в отношенията си към другите, добронамерен и непреднамерен. Иска ми се българите да бъдем самоуверени като другите ни съседи на Балканите, защото имаме основание, но и критични, защото имаме много, което трябва да надграждаме в себе си като народ.



Източник: sofialive

Следваща статия:
Детето което изправя публиката на крака в цял свят - Виктор Владков

Коментари

Видео на деня

горе