Чаровната Милена стига до медалите след изстреляни 15 000 патрона за 1 г.



През миналата семица едно момиче с чаровна усмивка от Троян накара феновете на у нас да се надяват, че може да се върнат славните времена на българския женски биатлон.

Милена Тодорова единствена от връстничките си спечели медали и в трите индивидуални дисциплини на световното първенство за девойки и младежи в Ленцерхайде.

На швейцарска земя Милена стартира със сребърен медал в дългата дисциплина, а след това се пребори за бронзови отличия в спринта и преследването.

Подобно представяне на такъв форум България не бе имала през този век. За да стигне до него, Тодорова трябваше да изстиска всичко от себе в бягането след пропуски на стрелбището, и го направи по впечатляващ начин. Затова и феновете на биатлона у нас толкова и се радват.





Каква обаче е първоначалната причина да се стигне до дотук? Да, Троян е известен със своите традиции в биатлона, в семейството на Милена има спортни традиции, тя тръгва в I клас на спортни танци, но всъщност друго я вкарва в зимния спорт.

“Лекар посъветва майка ми да ме запише на някакъв спорт, за да не боледувам и да раста здрава. Стадионът и стрелбището в Троян са близко до дома ни. Затова майка ми реши да ме запише на биатлон. Бях в III клас”, разказва пред “24 часа” 22-годишната Тодорова.





Спортният ген тя има от майка си, която се е занимавала с лека атлетика, баща ѝ - с футбола, а дядо ѝ - с баскетбол. Милена има по-малък брат, който 5 години е тренирал джудо.

Макар заведена и по лекарски съвет Милена бързо се запалва по биатлона. Тренира в троянския клуб “Аякс”.

“Беше ми интересно и ходих с желание. Бяхме голям отбор. Постоянно ни организираха игри. Беше забавно. Имахме лагери и през лятото, и през зимата”, спомня си Милена. Тя, естествено, гледа много биатлон по телевизията. Фенка е на финландката Кайса Макарайен и норвежеца Емил Хегле Свендсен.

Времената на златното българско поколение в биатлона начело с олимпийската шампиона Екатерина Дафовска и Ирина Никулчина, Павлина Филипова, Радка Попова и Ива Шкодрева вече са отминали.





Постепенно с възрастта Милена се адаптира към по-тежките натоварвания.

Те обаче освен усилия отнемат и доста време. В гимназията тя е в езикова паралелка с английски.

“Налагало се е до 2-3 ч през нощта да седя будна, за да си напиша домашните. В последните години минах на индивидуален план и тогава ситуацията стана по-лека”, споделя Тодорова.

Така се стига до момент, който ѝ посочва, че биатлонът е нейното нещо. На световното преди 3 г. тя заема 10-а позиция при кадетките в индивидуалната дисциплина на 10 км.

Това мотивира допълнитело Милена, защото тя вече знае, че може да пробие и по-напред. И то в спорт, в който често може да бъдаш разочарован, зависейки от различни фактори.





Например вятър на стрелбището или просто липса на късмет там, изразен в милиметри встрани от мишената. Просто да не ти е ден.

И всичко това, след като лятото буквално си се спукал от тренировки. Милена признава, че е имало моменти, в които ѝ е писвало, но те са отминавали много бързо. За да може да върви по пътя си и да стигне до сериозните успехи от миналата седмица.

Заедно с физическата подготовка те идват и след изстрелване на солидно количество патрони при тренировките. При разговора с “24 часа” Милена се допитва до щаба и посочва цифрата - 15 000 в последната 1 г.

Тодорова вече има първото си участие на олимпиада. През 2018 г. тя кара в спринта на игрите в ПьонгЧанг. “Откровено казано, не бях още подготвена за подобен форум. Беше си стрес за мен. Участвах в контролните състезания и бе решено да пътувам. Все пак видях отвътре за какво става дума на състезание от най-високо ниво. Това си е опит и се надявам да ми помогне занапред”, обяснява Тодорова.

За Ленцерхайде тя заминава без конкретни очаквания, за да не се самонавива. На миналите 2 световни е останала близо до медалите.

“Знаех че съм подготвена за медал, но не и в коя дисциплина. Среброто ми даде самочувствие. Видях, че мога да се конкурирам с момичетата от отбори, които има много сериозни екипи и организация. Това беше важно за мен. В спринта след двете грешки във втората стрелба и общо три знаех, че трябва да дам всичко от себе си по последната обиколка. Вярвах, че мога да се преборя отново за стълбичката и го направих. По принцип пистата беше тежка, защото е нависоко. Но аз бях тренирала на подобни трасета в Банско и Белмекен. Това също ми помогна”, разказва Милена.

Още с двете втори места в младежката световна купа и 6-ото място на световното през миналия сезон тя е забелязана от конкуренцията, а с представянето си в Ленцерхайде на традиционно силните отбори в биатлона е ясно, че ще трябва да се съобразяват с българката.

Милена посвещава най-големите си успехи до момента на семейството си.





“Родителите ми винаги са ме подкрепяли. Те не са от онези амбициозните, които искат на всяка цена да се случват нещата с децата им в някой спорт. В тежките моменти винаги са били зад мен, защото знаят какъв труд полагам, за да се развивам в биатлона”, споделя Милена.

След темата за семейството разговорът с нея естествено преминава към тази, свързана с личния ѝ живот. Още през лятото снимки във фейсбук загатнаха това, което бе официализирано в началото на миналия ноември отново в социалната мрежа. Двамата със съотборника в националния Владимир Илиев обявиха, че са обвързани.

През март миналата година той донесе първия медал за България при мъжете от световно - сребро. През декември пък бе избран за спортист на годината. Сега дойдоха и медалите на Милена. Всичко това в периода, в който започва връзката ѝ с Владо.

“Може би съдбата има пръст в това нещо. Аз със сигурност не вярвам в случайности. Щастлива съм. Владо ми помага със съвети за тренировките и състезанията, Определено вече се чувствам по-спокойна. Имам човек до себе си, с който правим едно и също нещо и гледаме в една посока. Освен това е много хубаво близка душа да е до теб през многото месеци извън България”, откровена е Милена.

Всъщност двамата с Владо са почти съседи в Троян и заедно тренират в местния “Аякс”. Спокойствието, което той ѝ дава е много важно в спорт като биатлона.

С него Тодорова иска да продължи доброто си представяне и при жените. “Смятам, чеще се получат нещата. След като, разбира се, положа нужния труд в тренировките”, казва Тодорова.





В момента тя е студентка в НСА с профил треньор по биатлон. Отново ѝ е трудно да съчетава нещата, но вече е решила, че докато се състезава ще изкара това висше образование.

“След това може да уча и нещо друго.” С тези думи Милена показва, че отсега гледа в бъдещето след спорта. В биатлона обаче, дай Боже, на момичето от Троян предстои дълъг път.

Неговото начало е обещаващо. Налице са предпоставки, които карат феновете у нас да вярват, че може да имаме нова много силна биатлонистка. А като бонус към евентуалните успехи и при жените на Милена те ще получават чаровната ѝ усмивка, която вече видяхме при интервютата в Ленецерхайде.



Източник: 24 часа

Следваща статия:
Почина оперната прима Мирела Френи





Коментари

Видео на деня

горе