Бате Енчо: Добре, ние ще останем живи, но с какво ще живеем



"Навсякъде съкращават работници, цели фирми спират да работят.

И дъщеря ми, която е в рекламния бизнес, е съкратена, жена ми, която е в ресторант за бързо хранене, е съкратена. Ще останем живи, но как ще живеем е въпросът. Не сме вземали заплати с месеци заради тези кризи. Имам възрастна болна майка в Русе, сестра ми претърпя операция. Социалните програми замряха. Имаше жени, които вече не ходят по домовете, защото парите са секнали.

Положението е лошо, но дето се вика, ще живеем, докато можем", каза Енчо Данаилов в интервю за България Днес

Енчо Данаилов, известен като Бате Енчо, е сред най-популярните телевизионни водещи у нас. Роден е 1957 г. в Русе. Завършва НАТФИЗ "Кр. Сарафов" в класа на проф. Атанас Илков. Става прочут и обичан от малки и големи от предаването по Би Ти Ви "Кой е по-по-най". Има три дъщери. Говори японски език. Играе и популяризира японски игри, пее японски песнички.

Любимеца на децата сподели с какво да се разведряваме по време на извънредното положение, в което се намираме.

Бате Енчо, от две седмици страната е в извънредно положение заради коронавируса. Как живеете, спазвате ли карантината?

- Спазвам забраната, не излизам никъде освен за хляб. Ситуацията е трагична не само за мен, а и за всички хора, които са на свободна практика в обслужващата сфера - заведения, театри. Увеселителният парк, в който работя, е затворен много отдавна, още преди коронавируса, заради грипните ваканции. Трагично е, наистина сме във военно положение. Това, което много ме притеснява, е, че се грижим само за здравето. Добре, ние ще останем живи, но с какво ще живеем. Навсякъде съкращават работници, цели фирми спират да работят. И дъщеря ми, която е в рекламния бизнес, е съкратена, жена ми, която е в ресторант за бързо хранене, е съкратена. Ще останем живи, но как ще живеем е въпросът. Не сме вземали заплати с месеци заради тези кризи. Имам възрастна болна майка в Русе, сестра ми претърпя операция. Социалните програми замряха. Имаше жени, които вече не ходят по домовете, защото парите са секнали. Положението е лошо, но дето се вика, ще живеем, докато можем.

- Как се справяте в тази тежка ситуация?

- Успяваме, защото имам някакви спестявания, но докога ще издържа?! И защо аз трябва да си харча от спестяванията, които са за една щастлива старост. Защо да ги харча, за да остана жив - за какво да живея?! Заплати не дават, но трябва да си плащаш сметките за тока, за водата, за храната. Разбирам, извънредно положение, няма да получавате пари, но и няма да ви вземаме пари за парно, за ток. Защо не се платят от държавата? Така си го представям, някаква утопия е това. Не искам да диктувам правила, нито да командвам държавата. Просто се чудя като един най-обикновен човек - какво правим от тук нататък?

Ще успее ли да се съживи изкуството след тази криза?

- Не знам дали ще се задържи нашето изкуство. Притеснява ме това, че в един момент започва да се налага изкуството на хора, които могат да работят с технологиите. И да речем, някой чете приказки за деца. Но как ги чете, кои приказки чете? Вие знаете ли, че в театралната академия това се учи четири години и са няколко предмета - "Техника на говора", "Правоговор", "Художествено слово". Всичко това е, за да можеш да изкажеш един текст. Сега гледам, че от кол и въже четат приказки, и ме обхваща ужас от качеството на това, с което се заливат децата. Не всички истински творци могат да работят с технологии, за да показват качествени неща. В интернет всеки може да прави каквото си поиска и това ме притеснява. Преди години имаше контрол над качеството на забавленията. В момента няма никакво качество.

Вие мислили ли сте да се включите в тази виртуална инициатива?

- Не бих се снимал с телефон или с камерата на лаптопа. Какво послание ще изпратя? Някакъв стар актьор, затворен вкъщи и се чуди как да ги забавлява. Децата ме обичат от "Кой е по-по-най", където работихме с цял екип, с професионална техника. Всичко беше на високо професионално ниво. Личната ми съвест не ми позволява да застана пред телефона и да правя някакви глупости. Изпълнението трябва да бъде съчетано с техника на снимане и на звук. Аз не мога да си позволя лоша картината или звук само за да се показвам. По-добре да изчезна и да останат само спомените.
- Дълги години се занимавате с деца и имате огромен опит с тях. По какъв начин може да ги забавляваме сега, когато стоят затворени у дома?
- Системата, по която съм обучаван от проф. Атанас Илков, включваше наблюдение на деца и животни. Сега е времето да се вгледаме в тях - как ходят, как се протягат, какви изрази употребяват. Родителите могат да направят дневник на децата си, за това какво говорят. Особено ако са под 3 години, става много смешно. За по-големите деца - нека им дадат водни боички, играчки, да си разказват приказки. Едно от последните ми представления се нарича "Сладки приказки". То е направено точно на този принцип. Децата и родителите подхвърлят някаква идея, започват да си измислят приказки и се получават много интересни неща. Това е игра, която може да се играе постоянно, защото всеки път е различна.

- А как може да накараме най-малките да спазват хигиенните навици, за които непрекъснато се апелира?

- Играта винаги е бил най-добрият подход не само при децата, но и при възрастните. Например играете си, играете си и изведнъж казвате: "Я да видим сега, кой първи ще си измие ръцете", и хуквате към мивката. Когато аз бях малък, по време на учебния процес имаше специални часове, в които ни учеха на лична хигиена, защото невинаги родителите обръщат внимание действително не само на своята собствена хигиена, но и на тази на децата.

- Внукът ви - Васил, вече е на седем години. Как се справя той със ситуацията?

- Дъщеря ми Дорис, зет ми и Васко са затворени в Пловдив. Наскоро ми изпратиха снимки, Васко се е отдал на рисуване и се упражнява с буквите. Баща му му е дал един бинокъл и той наблюдава в хола - играе си детето. И зет ми, и дъщеря ми са с чувство за хумор и богато въображение, измислят му разни неща. Васил е моята зодия - доста го влече изкуството.

В каква светлина не ви познават хората?

- Аз мога да бъда полезен с много други неща. Сега, като си приготвях документите, си намерих военната книжка. Зачудих се, защо никой не ни е потърсил. Аз бях в Химически войски и там две години съм обучаван за действия при ядрен взрив, химическо оръжие и биологическо оръжие. Две години съм учил как се действа при нападение с биологическо оръжие. С мои приятел си говорихме - защо например не извадим специалните камиони, които имаме за дезинфекция, а се обработва с лозарските пръскачки. Сега не е време за забавление, но ако им трябва химик шофьор, аз съм на линия. Специалист по дегазация съм.

Усеща се, че сте успели да запазите доброто си настроение в тези времена, каква е тайната за това?

- На един фестивал на шопския хумор видях един транспарант, на който прочетох: "Оти че се косим, като че ми мине". Така че, не се ядосвам, защото знам, че ще ми мине. То и светът да свърши, ще започне нов след хиляди години.

Кое ви липсва най-много от нормалния начин на живот?

- Липсва ми, първо, заплатата и второ, контактът с децата, театърът, забавленията. Иначе, да чукам на дърво, всички сме здрави.



Източник: dunavmost

Следваща статия:
РЗИ Пловдив с напълно различна от генерала информация за един от новите заразени в Пловдив!

Коментари

Видео на деня

горе