Истината за смъртта на Ботев



Пет причини официалната версия да не издържа

Снимки от лобното място, които никой не е правил досега, разплитат тайната

Какво и как точно се е случило на съдбоносния 2 юни 1876 г., не знаем и никога няма да сме сигурни. Кой уби Ботев?

Обърнете внимание на снимката горе. Това е Камарата, гледана от тила на четата. Нито Обретенов, нито другите оцелели четници са счели за нужно да упоменат

къде точно е стоял Ботев по време на сражението,

но логично знамето ще да е било на най-високата точка, а командният пункт на войводата - съвсем близо до него. На снимката това е означено с "КП".

Самото лобно място е отбелязано с "Х". Крушовишкият извор се намира на около 2 километра надясно. Сами виждате какъв е единственият логичен маршрут на Ботев: да слезе от високото в падината Йолковица и после да продължи надясно към извора (червената стрелка на снимката). Обаче според Обретенов и противно на всякаква логика Ботев заедно с куцащия Перо не е тръгнал към извора, а завил точно в обратната посока, като по някаква причина вървял поне половин километър, за да стигне до въпросната скаличка, където е бил убит.

Единственият начин Ботев все пак да стигне до тая скаличка е представен със синя стрелка. Да се е спуснал от височината право надолу. Но това би означавало, че войводата е

стоял на крайния ляв фланг на сражението като пълен фигурант,

без никаква възможност да командва, защото от такава позиция няма видимост надясно, към фронта по Камарата, а пък за Купена и Околчица да не говорим. И така сме принудени да повярваме на едно от двете: или Ботев се е крил яко заец през цялото време на битката, или Обретенов лъже. Трета възможност просто няма.

Нека сега преминем към следващата приказка: “Войводата нищо не отвърнал, но се изправил в целия си ръст да види дали няма някоя опасност за четата". Лично снимах гледната точка на Ботев към Крушовишкия извор.

Дори и да приемем, че цялата Йолковица е била гола,

без вейка и шумка, дори и войводата да е имал око на орел и бухал едновременно, той пак не би могъл нищо да види.

Защо? Вижте снимката, правена от Околчица - Вола, Купена и със стрелка е показано приблизителното място на Крушовишкия извор.

Съвсем в края на зрителното поле е част от Камарата, а лобното място на Ботев в падината Йолковица е на около километър още по-наляво. Нужно ли е да се обяснява защо Ботев просто не може да види “дали няма някоя опасност за четата” при Крушовишкия извор?

В мига на смъртта си поетът е далече, далече от своята вярна дружина. Има един много важен свидетел - вездесъщия Никола Обретенов. Той неведнъж и дваж разказвал за смъртта на Ботев, като всяко описание противоречало на другите. А накрая, през 1927 година,

Двете географски табели - старата и новата, се различават съществено.

Двете географски табели - старата и новата, се различават съществено.

петдесет лета

след събитията,

благоволил да се качи във Врачанския балкан и да посочи на грядущите поколения лобното място на войводата. Без колебание. Забележителна памет.

От неговите забъркани и гузни обяснения българската наука е "изковала" официалната версия за убийството, която звучи по следния начин: След края на битката, по здрач, войводата разрешил на момчетата да отидат до близкия Крушовишки извор, защото жаждата ги мъчела цял ден. Той самият изостанал назад по причина, че помагал на Перо Херцеговинеца, ранен в крака и не можел да ходи. С тях били Георги Апостолов и Никола Обретенов.

Тези четиримата поседнали

да починат

до една скаличка, а наблизо били и четниците Сава Пенев и Димитър Тодоров. Тогава Христо се обърнал към другите с въпроса дали да продължават към Сърбия. Тук Перо казал: "Ботев! Ако направиш това нещо, знай, че всичкото обаяние, което спечели с подвига си, ще го загубиш!". Войводата не отвърнал, но се изправил в цял ръст да види дали няма опасност за четата.

Моментално изгърмяла пушка и той политнал и паднал на гърба си.

Обретенов и Апостолов го поели от две страни и докато го сложат на земята, той издъхнал, пронизан в сърцето. Неутешимите му другари, разплакани, го целунали по челото, прибрали от тялото му всичко, което можело да покаже, че е войвода, и тръгнали към извора, оставяйки останките му на произвола на съдбата. Мнозина четници питали: "Къде е войводата?". "Отиде напред и ний вървим след него", отговаряли те.

Тая съшита с бели конци история

е измислена така, че да остави няколко внушения: Първо: Всички вървят заедно към извора. Ботев изостанал заради Перо, който не може да ходи. Второ: Войводата и за миг не губи визуален контакт със своите. Трето: След смъртта му другарите му продължават в нощта героичния си поход в Балкана.

Това сме учили. Съжалявам, но ВСИЧКО е плитка и глупава лъжа. Истина е обаче, че войводата останал незаровен. Ето думите на Обретенов: "Всеки, който пиеше вода от извора, заминаваше нагоре в гората над извора, която гора беше от дебели дървета и гъста. (...) Понеже нощта беше вече настъпила и ние бяхме много изморени, заспали сме."

Едно на ръка, че самият Обретенов признава как около Крушовишкия извор е гъста гора и Ботев не би имал възможност от Йолковица да види има ли опасност за четата. Друго е страшно - че нашите герои легнали да

спят, докато изоставеното и осквернено тяло

на войводата им

бавно изстивало.

Само на два километра от тях! Никой не им е пречил да го измият и да тръгнат за Сърбия или за Панагюрище, или да го погребат. Имали са цяла нощ. Стотина души били. По веднъж да забият ножа си в каменистата пръст на Йолковица, пак са щели да направят гроб за Ботев!




Източник: 24 часа

Следваща статия:
Табелка на загинал показва на Иван Томов, че е на Аконкагуа

Коментари

Видео на деня

горе