Заради чумата в Европа се женят на 17 г. и раждат по осем деца



Как се промени Стария континент под натиска на епидемиите и защо те се оказаха двигател на прогреса

С дезинфектанти като оцет, дим от сяра, борови клонки и благовония преодолявали заразата

Благородниците знаели как да се пазят и при тях смъртността била минимална

Чудили ли сте се защо човечеството толкова късно стига до едно елементарно изобретение като печатната преса на Гутенберг? Как е възможно простото подреждане на метални букви да се окаже толкова трудно, че цивилизацията да стигне до него чак през 1439 г.?

Едно от обясненията със сигурност е в опустошителните епидемии.

Доц. Рачо Стоев, ръководител секция "Антропология" към Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей към БАН стига до интересни заключения, докато с колежката си Мария Христова подготвят изложбата "Големите епидемии в историята". Без да се броят жертвите, само в периода между XIV и XIX век в резултат на епидемии

населението в Европа намалява наполовина

"Рязкото намаляване на населението има различни последици - казва специалистът. - Най-добре социалните последици са изучени за Англия. Тъй като смъртността е по-ниска сред благородниците или феодалите, отколкото сред простолюдието.





Едно голямо ново изследване на около 800 000 европейски благородници, доживели до 20 години през периода 800-1800 година, показва, че през годините на чумни епидемии смъртността при тях се увеличава 1,5-2 пъти, докато сред населението на Болоня през 1387 година – 30 пъти. Благородниците се опитват да запазят доходите си, увеличавайки феодалните повинности или връщайки вече премахнати такива. Това засилва социалното напрежение и води до редица въстания в Англия, във Франция (на Етиен Марсел, Жакерията), в Португалия и т.н. В крайна сметка, макар че въстанията са потушени, във всички тези страни крепостничеството изчезва – трудно е да държиш селяните крепостни, когато 25 -50% от селата са изоставени и съседният феодал с радост би приел и укрил бегълците, нали?"





Друга последица от недостига на работна ръка както в селата, така и в градовете става повишаването на реалната работна заплата и подобряването на положението на наемните работници – надничари или постоянни, в селата и градовете, казва Стоев. Постепенното напускане на селата и стопанствата води и до реформиране на селското стопанство.

"От растениевъдство се преминава към

животновъдство

и по този начин се увеличава потреблението на животински продукти", разказва експертът. Според него подобряването на положението на селяните, на наемните работници, както и повишеното потребление на животинска храна се отразяват и на антропологията (и по-точно на физическите характеристики на хората) – средната височина на населението нараства, а ръстът на "простонародието" се приближава до ръста на благородниците, което се доказва от





изследванията на костен материал

в Германия.

Впрочем, подобно увеличаване на ръста се наблюдава в Германия и в Ранното Средновековие, когато след Галеновия мор, Киприяновия мор и Юстиниановата чума населението на Европа рязко намалява.

"Друго следствие от Черната смърт е намаляването на средната брачна възраст и оттук увеличаването на раждаемостта - смята Стоев. - Според флорентинския автор Джовани Морели до епидемията момите във Флоренция се омъжвали обикновено на 24-26 години и раждали между 4 и 6 деца, мъжете пък се женели към 40-годишна възраст."

След като започва чумата, при едно от първите преброявания на населението в Европа през 1427 г. се оказва, че в Тоскана и Флоренция средната брачна възраст вече е паднала до 17-18 години при жените и под 30 години при мъжете. Според Морели хората в условията на постоянни епидемии, които намаляват населението на Флоренция трикратно (от 90 до 120 хиляди през 1330 г. до 37 хиляди през 1427 г.), бързат да задомят дъщерите си, а мъжете бързат да се оженят, за да не останат без наследник.





"В преброяването от 1427 г. се говори за средна раждаемост от 8,6 деца на жена (тук, както и по-горе, става дума за съвременни изчисления въз основа на запазения материал от преброяването – личните данни на 260 000 души в 60 000 домакинства) - казва Рачо Стоев. - Впрочем, самият Морели не би се родил, ако през 1349 г. от чума не бяха починали дядо му, единственият женен чичо (първородният син) и двама неженени чичовци, та станало

нужно да се

ожени четвъртият,

най-малкият брат – бащата на Морели."

Според Стоев се наблюдава намаляване на средната възраст за брак и в Англия – към 1300 година тя е около 22 г., пада на 20 г. към 1375 г. и е около 17 г. към 1485 г. за момичетата.





"Трябва да отбележим, че тези последици от чумата (антропологичните или измененията в брачността и раждаемостта) са относително краткотрайни (всъщност те продължават повече от век) - казва Стоев. - Към 1550 година, когато числеността на населението в Европа достига предишните си нива, реалната работна заплата пада, храненето се влошава, ръстът на обикновените хора намалява. Заедно с това расте и средната брачна възраст – за Англия за периода 1560-1600 г. тя е 24 години за жените, а към 1650 г., когато населението на страната най-после достига числеността си отпреди чумата – дори 27-28 години."

Като последица от чумата и предизвиканата от нея социална криза може да се счита и упадъкът на балканските християнски държави и завладяването им от османските турци. Схващащи чумата като наказание от Аллах за неверие, сред тях се разпространява идеята за доказване на вярата чрез свещена война





Според Стоев с тези епидемии е свързано и приемането от църквата на исихазма. Причината е, че след смъртта на Константинополския патриарх от чума през 1347 година, както и на повечето православни епископи, започват промени във висшия клир, което води до освобождаването на св. Григорий Палама от затвора и приемането на неговото учение -

исихазма,

за официално учение на православната църква.

"Серията от чумни епидемии, започнали с Черната смърт, продължава няколко века, но смъртоносността й постепенно намалява - казва Стоев. - Европейците се научават да се предпазват, доколкото могат, от нея с елементарни санитарно-хигиенни мерки: карантина, самоизолация, изолация на заразените, дезинфекция. Основни дезинфектанти са оцетът, а също димът от сяра, борови клонки, благовония. Последната епидемия в Шотландия е през 1645 г., в Англия – 1665 г., в Скандинавия и Балтийските страни – 1709-1710 г., а във Франция – 1720-1721 г.





След това епидемии в Западна Европа вече няма. До голяма степен това се дължи на най-големия санитарен кордон, създаден на границата на Хабсбургската и Османската империя след 1719 г. – 1900 км."

Според учения до голяма степен съвременният облик на Европа се дължи на Черната смърт. 



Източник: 168chasa

Следваща статия:
Бизнесменът Христо Сираков: Двоумя се между 3 жени, скоро едната ще отпадне





Коментари

Видео на деня

горе