8 юли 1947 г. Георги Димитров обрича българите на бедност и репресии



На 8 юли 1947 година правителството на Георги Димитров дава категоричен отказ от американска финансова подкрепа по "Плана Маршал" за възстановяване на Европа. Припомняме, че от която се възползват 16 западноевропейски страни, които в наши дни привличат българите като дестинация за обучение, работа, живот или туризъм.

На 8 юли 1947 година Георги Димитров показва, че

интересите на Сталин на Балканите стоят над тези на България.





Това не е случайно. След процеса за запалването на Райхстага от 1933 г. Георги Димитров имигрира в СССР. Там той прави шеметна кариера. Става лидер на Коминтерна. През следващото десетилетие, в най-тясно сътрудничество със съветския диктатор Йосиф Сталин, играе централна роля в координирането на световното комунистическо движение. Освен това е и депутат в съветския парламент в периода 1938 – 1945 година.

Георги Димитров се връща в България на 15 септември 1946 година.
Непосредствено след завръщането си претърпява поражение в парламентарните избори срещу Атанас Москов - кандидат от Българската работническа социалдемократическа партия. Избран е за министър-председател през ноември 1946 г. Оглавява БРП (к), която през декември 1948 се преименува на БКП.





По тази причина Георги Димитров следва 

линията на Сталин за противопоставяне на "Плана Маршал".

Инициативата е наречена на  името на държавния секретар на САЩ по онова време Джордж Маршал.
Американското правителство дава безвъзмездна помощ от тогавашни 13 милиарда долара за възстановяване на европейската икономика след края на Втората световна война.





Планът е в действие в продължение на 4 години от 8 април 1948 година. Целта на Съединените щати е да се възстановят засегнатите от войната области, да се премахнат търговските бариери, да се модернизира промишлеността и да се възстанови икономическият просперитет на Европа като преграда пред разпространението на комунизма. Част от плана е също премахването на множество регулации и насърчаване на ръста на производителността.

За администрацията във Вашингтон е очевидно, че не е в ничий интерес да се допусне срутването на една съществена част от световната икономика и търговия, каквото представлява Европа. Освен това

разорена и бедстваща, Европа би станала лесна жертва на комунистическата пропаганда и на съветското политическо настъпление. 





Главното условие за получаване на американска финансова помощ е правителствата да представят своите проекти за икономическо възстановяване и да отчитат точно как се реализират и в кои сектори се влагат отпуснатите средства. Отбелязано е, че няма да се подкрепят режими, които насилствено се опитват да останат постоянно на власт или възпрепятстват свободното възстановяване и развитие на други държави. 

Съветската дипломация се противопостая, тъй като не желае финансовата помощ да попречи на започналото изграждане на тоталитарна система от сталинистки тип в източноевропейските държави и обвързването на техните икономики със съветската.





За прилагане в действие на американското предложение, френското и британското правителство решават да се проведе международна конференция с участието на европейските държави, заинтересовани от външната финансова помощ, на която да се изработи обща програма за следвоенно възстановяване.

На 1 юли 1947 година излиза официалната съветска позиция, която е категорично против.

Четири дни след като е официално поканена, на 8 юли 1947 година българската страна отказва да участва. От Източна Европа единствено Чехословакия първоначално приема, но под натиск и обещания от СССР също отказва.



Източник: fakti

Следваща статия:
Нора Недкова - снаха на президента?





Коментари

Видео на деня

горе