Загадъчният античен град под днешния Сандански



Населението се деляло на три категории - пълноправни граждани, чужденци и роби

Най-представителната сграда е била катедралата на епископа

Нашето пътуване в Пиринска Македония ще завърши в гр. Сандански. Гид тук ще ни бъде д-р Светла Петрова, с която се познаваме още от университетски години. Вече от доста време тя участва в археологическото проучване на град, намирал се под днешния Сандански. Сега Светла задъхано ми разказва за някои от последните находки. Заедно с директора на Археологическия музей в Сандански, Владимир Петков, са разкрили странна сграда с кръгъл план и четири входа, ориентирани по посоките на света. В нея частично са запазени стенописи и археолозите допускат, че постройката има култово предназначение. А недалеч намират каптиран извор, пълнещ с прясна вода голям басейн. Тези съоръжения се датират в IV-V в. и се намират съвсем близо до останките на римски обществени бани (терми) от II-III в. В тях е открита статуя на Афродита Пудика (Срамежливата) - римско копие на прочута творба на древногръцки скулптор отпреди Христа.





Разказът на д-р Светла Петрова ме връща към историята на тайнствения античен град под Сандански, нашумял в нашите среди през последните десетилетия. Той е изграден на място с богата история. Според австрийския професор Циглер, селището се е наричало Александрополис на името на завоевателя на света. Има обаче и други версии за названието му - Десудаба, Партикополис, Гарескос или Запара. Със сигурност статутът на важен град е утвърден след завоюването на Балканския полуостров от римляните и то по времето на император Траян (98-117). Многобройните открити надписи свидетелстват за ролята на заселилите се римски ветерани-легионери. След изтичането на 25-годишната служба в армията, те получавали земя, роби, пари и право да се установят в някой край от огромната империя. Такива ветерани в града под Сандански били бенефициарият Марк Херений Руф и Гай Валерий Пудес.





Като главен център на областта селището се оформя след епохата на император Хадриан (117-138). Надписи от 158 и 210 г. позволяват да се разкрие административната, обществената и фискалната организация в него. Градът се управлявал от съвет, наброяващ 80 сенатори. Колегии от по 5-6 души, нещо като съвременните комисии, се занимавали с наболелите проблеми. Пак от тези текстове става ясно, че населението се деляло на три категории - пълноправни граждани, чужденци и роби. Имало и земеделци, които обработвали околните земи.

Както във всеки римски град, в центъра имало главен площад (форум), от който настрани тръгвали главните улици. Наоколо се разполагали обществените сгради, стоата (място за разговори, срещи и публични тържества), гимназиона, където младежите се обучавали в спорт, философия, ораторско изкуство и литература. Отново откритите надписи разказват, че в града главни били храмовете на Фортуна-Тюхе, Афродита и богинята на победата Нике. На голяма почит се радвали свързаните със здравето божества като Асклепий, Хигия, Панацея и др.

Но идва край на мира и спокойствието. През 260-270 г. римският град е разрушен при зачестилите нашествия на варварите. Възстановеното през IV в. селище унаследява старата градоустройствена схема, но вече е оградено от мощна крепостна стена, пазеща го от варварските нападения. То веднага се превръща във важен християнски епископски център.





Всъщност разпространението на новата религия в района на днешния Сандански започва още през I в., когато само на 120 км на юг, в древния град Филипи, апостол Павел основава първата християнска община. Още при заселването на града от римляните, в него се установяват колонисти от Филипи, много от които са християни. С признаването на новата религия за равноправна в Римската империя с Миланския едикт от 313 г., тя бързо печели позиции в античния град под Сандански и там веднага се изгражда християнска община.
Естествено особено внимание строителите отделят на изграждането на новите светилища, църквите. На относително малко пространство в центъра на съвременния Сандански археолозите откриват седем големи базилики. Две от тях, епископската базилика и т. нар. базилика №2, са включени в огромни комплекси от сгради с площ повече от 5 дка.

Несъмнено най-представителната сграда е била катедралата на епископа. Тя представлява класическа елинистическа базилика с три кораба, притвор и атриум (вътрешен двор). От югозапад е разкрит баптистерий (кръщелня) с кръгъл план, който като форма е единствен по българските земи. Сградата е дълга повече от 30 м, а някогашната височина се изчислява на 16-17 м. Разкопките показват, че вътрешните части на стените са били богато декорирани със стенописи и мозайки. Използвани са разноцветни мрамори за украса, а подовете са представлявали пана от мозайка. Изключителна като изпълнение и иконография е и добре съхранената олтарна преграда от мраморни плочи.





Обектът на д-р Петрова е в близост до един друг храм, обозначен от археолозите като “базилика на Йоан”. Той се датира в V-VI в. и също е бил изпъстрен с мозайки, мраморна декорация и стенописи. В него има надпис с името на града, но точно там текстът е унищожен и ни оставя да гадаем. Така или иначе извършените през последните години разкопки показват, че селището запазва своето административно и икономическо значение от римската епоха. Според открит каменен надпис градът се числял към префектура Източен Илирик. По този начин административният ранг пряко отговарял на положението като духовен център. А според наличните данни епископът на града под днешния Сандански е бил на подчинение към Солунския екзархат или към Стоби.
Славянските нашествия в края на VI и началото на VII в. унищожават този цъфтящ античен център. Руините на някога пищният римски и ранновизантийски град потъват в забрава. През Х-ХIV в. в развалините се установява неукрепено средновековно селище, от което е разкрит некропол с множество накити. Средище на областта по Средна Струма обаче вече става средновековният град Мелник, изграден на непристъпни скали и ограден със здрава крепостна стена.



Източник: Труд

Следваща статия:
Петър Дънов: Мисълта може да изпъди всяка болест от човека





Коментари

Видео на деня

горе