Черна серия: Прокоба носи куршуми за шестима босове на Локото СНИМКИ



Пловдивският Локомотив е на гребена на футболната вълна, след като вдигна два трофея за един сезон. "Черно-белите" докараха за втора поредна година националната купа на "Лаута", а в мача за Суперкупата болезнено удариха и шампиона Лудогорец на собствения му стадион. Голяма заслуга за успехите има собственикът на клуба Христо Крушарски, който, освен пари за харчене явно има и кураж. Защото, да си бос на Локото дълго време, беше като игра на руска рулетка. Няма друг роден тим, където смъртта да е гостувала толкова често. Трима клубни президенти и още трима шефове от "Лаута"  бяха покосени от килъри. Нито поръчителите, нито изпълнителите им бяха разкрити. Това роди сред феновете и дълбокото убеждение, че над отбора тегне тежка прокоба.





„Ние сме като италианския Наполи - избиха ни президентите!“ Това ще каже разплакан на 16 май 2007 г. Емил Наков, тогава изпълнителен директор на Локомотив. Току-що е приключило опелото на бизнесмена Александър Тасев в църквата „Св. Неделя“, последният застрелян клубен шеф на пловдивското Юве, убит два дни по-рано. Той е под номер 6 в черния списък.





Кървавата поредица от екзекуции на президенти и членове на управителния съвет на Локото започва преди четвърт век - през 1995 година.

Първата жертва е Георги Калапатиров, известен много повече като Жоро Италианеца.  Прякорът му идва от престоя му на Ботуша, където се изнася веднага след демократичните промени. През 1992 година се връща у нас вече замогнал и готов за бизнес.

Петър Петров - Патерицата

През следващата година Калапатиров и аверите му Петър Петров - Пешо Патерицата и Николай Попов - Мартеницата регистрират дружеството „Ж. Н. П. Корпорейшън“ ООД с широк спектър на дейност.  После създават и „Мултиспорт“. Чрез него те поемат и осигуряват издръжката на Локото. Николай Попов - Мартеницата оглавява клуба, а Жоро Италианеца и Пешо Патерицата влизат в Управителния съвет.

Паралелно с това през 1993 година Калапатиров е прикрит и неофициален съдружник в силовата групировка „Клуб 777“ , която тепърва набира скорост.

През първите месеци  на 1995 г. Италианеца и Патерицата я напускат и се присъединяват към могъщата ВИС-2. Малко след това обаче животът на Жоро Калапатиров приключва.





На 6 април същата година той е застрелян край Гребната база в Пловдив с един куршум в сърцето

Преди това е отпратил охраната и шофьора си. Казал им, че има важна среща. Легендата гласи, че е носел подкуп, за да бъде прекратено издирването му, което започва заради крадени коли. Убийството му потъва в мистерия и не е разкрито.

В същата година, но три месеца по-късно, загива друг от членовете на УС на Локотов - Георги Проданов. Той е собственик на финансово-брокерска къща ФБК „Икар - 2000“, но и раздава нелегално заеми с огромна лихва. На 15 юли 1995 година Проданов умира при автомобилна катастрофа. По време на огледа на местопроизшествието е установено, че спирачните маркучи на колата са прерязани. Това се потвърждава и от съдебно-техническата експертиза. В този ден Проданов шофирал от Пловдив към София, за да прибере дългове. Извършителят на това убийство също остава неразкрит.





Пешо Патерицата, който е част от УС на Локото, не успява да избегне съдбата на своите приятели. Той е бивш национал по борба, двукратен европейски вицешампион. Катастрофа слага кръст на спортната му кариера, а следващата година му се налага да се придвижва с патерици. Така се ражда и неговият прякор. Върти бизнес с питейни заведения, хотели и дърводобив. 

На 24 март 1998 година е разстрелян от упор с автомат „Калашников“ пред дома си в Пловдив

След 13 месеца оръжието на убийството е открито в колата на видния софийски автоапаш Ганчо Въчков - Ганеца, който на 6 юни 1999 година се самоубил след бясно преследване и дъжд от куршуми по улиците на София.

Четвъртият повод за траур на "Лаута" идва седем години по-късно. На 2 март 2005 година в София е застрелян тогавашният президент на Локото Николай Попов - Мартеницата. Преди да бъде екзекутиран, той е брутално пребит и прострелян в капачките, което ражда версията, че е бил изтезаван да даде важна информация.

Николай Попов - Мартеницата

Според полицията бизнесменът е дължал огромна сума пари на известен столичен мафиот. Иначе Попов е с богато криминално минало - свързан е с крупни измами и кражби на коли. Дори успял да продаде откраднат „Мерцедес“ на ромския бос Цар Киро.  Прекарва почти половин година в затвора след подаден сигнал от пловдивския бизнесмен Благовест Стойков за присвояване на лек автомобил.  Докато е в ареста, Мартеницата продава суперлуксозния си мерцедес, за да плати на играчите. По-късно Стойков се отметва от жалбата си, а Попов получава 6-месечна условна присъда.

Срещу Мартеницата се водят и по-сериозни дела. Едно от тях е за невърнати кредити в размер на 35 милиона лева, получени от общо седем банки в периода 1993-1994 година. Успява да се споразумее с прокуратурата и отново се отървава на косъм с условна присъда. 

Босът на могъщата групировка ВИС-2 Георги Илиев и Александър Тасев -Остапа са последните двама президенти на Локото, станали жертва на прокобата.





Жоро Илиев донесе първата и единствена шампионска титла

Най-известният президент на Локомотив безспорно е Георги Илиев, който също си отива от куршум на килър. Босът на могъщата групировка ВИС-2 изведе тима и до мечтаната титла през 2004 година, което го превърна в любимец на феновете.

На 25 август 2005 година в заведението си в Слънчев бряг „Буда бар“ Главния празнува победата на Локото в евротурнирите срещу ОФК - Белград. Точно в този щастлив момент е повален от снайперист. 

Илиев е убит точно когато става да говори по телефона си. Умира на място - с един куршум в сърцето, а по него е стреляно от съседен хотел. Основната версия е, че убиец на Илиев е Васил Арарски, по-известен като Райко Кръвта. Двамата водят битка за наркопазара в Югозападна България. Райко Кръвта е убит няколко месеца по-късно. Пушката „Аншуц“ 22-ри калибър, с която е бил застрелян Георги Илиев, се съхранява в МВР.

Георги Илиев оставя цялото си състояние, включващо движими и недвижими имоти, на жена си Мая. В наследството му фигурира клауза, според която вдовицата няма право да сключва брак 10 години след неговата смърт, а ако го направи, ще загуби всичко. Илиев оставя голямо богатство зад гърба си. Той притежава редица хотели и заведения в Слънчев бряг и Златни пясъци. Вили и апартаменти из цялата страна остават в ръцете на жена му. Едно от най-известните притежания на Илиев е яхтата му „Маями“, която той подарява на Мая за рождения й ден. Яхтата е струвала близо 4 млн. лева.





Остапа докара царя на мач, но сбърка фатално в бизнеса

Добър приятел с всички партии на власт, но прекалено амбициозен в бизнес начинанията си. Това казват за Александър Тасев - Остапа, последния убит президент на  пловдивския Локомотив. Той е убит на 14 май 2007 година в мерцедеса си, докато чете вестник. До него спрял мотор, вероятно с двама мъже. Последвала стрелба от упор. Един куршум пронизал лявото слепоочие на Остапа, а другият - тила му.

Тасев става президент на Локото през април 2006 година. За два месеца стабилизира финансово клуба - успява да изплати всички дължими заплати на футболисти и служители. Погасява и всички натрупани режийни разходи. Бизнесът на Остапа е изключително мащабен, като се разпростира от череши, през обувния завод „Ильо Войвода“, магазини и дискотеки, и стига до търговия с петролни продукти. 

Убийството се случва в момент, когато Тасев е в отлични отношения с царската партия НДСВ, която е на власт. Дори успява да докара на мач самия Симеон Сакскобургготски. 

Остапа започва в зората на демокрацията като прекупвач на плодове, после открива метанстанции, става собственик на търговски комплекси в Кюстендил.





В бизнеса с метан е съдружник с волейболната легенда Любо Ганев. МВР търси връзка между разстрела на Тасев и убийството на кмета на Елин Пелин Янко Янков, станало през януари същата година.

Два месеца след гибелта на Янков Общинският съвет в Елин Пелин приема на 2 март Тасев за съдружник в местното газоенергийно дружество. Бизнесменът става собственик на 34% от капитала на фирмата, която трябва да снабди със синьо гориво града.

По-късно се изяснява, че това е станало без търг и конкурс. Втората версия е свързана отново с газовия бизнес на Остапа, но в Сливен.

На 12 декември 2006 г. Тасев получава две 35-годишни лицензии за разпределение и за обществена доставка на газ в Сливен. Рязкото навлизане в газовия бизнес остава и като най-сериозната версия за смъртта на футболния бос, защото интереси в тази сфера имал и силов бос. Разследването обаче удря на камък, въпреки всички усилия на полицията.



Източник: Марица

Следваща статия:
Добрата новина: Съвестен гражданин ремонтира пейки със собствени средства





Коментари

Видео на деня

горе