Проф. Дора Златарева: Присъствах на 12-часова операция по разделянето на сиамски близнаци



Проф. Дора Златарева е първият български лекар, избран за президент на дивизията по неврорентгенология към Европейския съюз на медицинските специалисти UEMS

Могат ли професорите да бъдат млади, стилни, жизнерадостни и артистични? Ако съдим по един от най-големите специалисти по невронаука у нас - проф. Дора Златарева, това е не само възможно, но и напълно реално. Още в първите минути на общуването с нея няма как да останат незабелязани яркият й темперамент, лекотата, с която разговаря по разнообразни теми, живото внимание, с което слуша събеседника си. От миналия месец проф. Златарева, пловдивчанка от виден лекарски род, се завърна под тепетата с изключителна мисия - да консултира и ръководи проектите в Комплекса по транслационна невронаука към Медицински университет - Пловдив.





Тя е първият български лекар, избран за президент на дивизията по неврорентгенология към Европейския съюз на медицинските специалисти UEMS. Това е най-старата професионална организация в Европа - на повече от 60 години. За това време UEMS е успяла да изгради стандарти в много специалности в медицината. В нея са се оформили две подразделения - дивизия „Интервенционална рентгенология“ и дивизия „Неврорентгенология“. Втората е сравнително отскоро - създадена е преди 12 години. Тя защитава професионалните интереси на медиците в сферата на неврорентгенологията и е фокусирана в по-добра грижа за пациента и хармонизация на обучението в различните европейски страни.





„За мен беше голяма чест, когато ми предложиха да се кандидатирам за тази позиция. Това е изключителен престиж за България.

А и рядко се случва жена да бъде президент, дори и в Европа, гордее се проф. Златарева

2020 г. е успешна за нея и по друга причина - става професор и ръководител катедра „Образна диагностика“ в Медицински университет - София.

Няма как да не е на върха, след като цялото й професионално развитие е насочено към неврорентгенологията.

Живее в Пловдив от раждането си допреди 13 години, когато заминава за София, за да работи в „Токуда”. Семейството и повечето й роднини са лекари или служители в сферата на медицината. Майка й, д-р Варвара Темнелиева, е известен невролог, 35 години асистент, а по-късно и главен асистент във ВМИ - Пловдив. „От дете слушах за проблеми с главния и гръбначния мозък, за пациенти с дискови хернии, инсулти, паркинсонизъм. Всичко това беше част от моето детство. Приемах го като нещо обичайно. Знаех, че лекарите жертват много от времето си, за да се развиват и да помагат на другите. Слушах всички тези медицински термини на латински, този тайнствен език, който винаги ми е звучал вълшебно”, спомня си професорката.





Влиза във ВМИ с отлична оценка от олимпиада по биология и планира да се занимава с микробиология

При един разговор с майка си обаче решава, че медицината дава много повече възможности за развитие. Приемствеността в семейството й играе огромна роля, но едновременно с нея Дора търси своя път. Когато избира специалност, тя не тръгва по стъпките на родителите си, а се насочва към образната диагностика. Никой в рода й не е бил рентгенолог. Не съжалява за решението си, още повече че според нея до момента образната диагностика не е разкрита в пълния си блясък. С напредването на цифровите технологии все повече медици започват да се ориентират към тази специалност заради комплексните познания, които дава - по анатомия, клинични състояния, химия, физика... Завършвайки Математическата гимназия в Пловдив, младата лекарка е с отлична подготовка по много от тези дисциплини. Учителите й са брилянтни - не само по математика, но и по химия, физика и биология.

Докато учи за изпити, синът й - студентско бебе, все пита нямат ли край „домашните” на мама

Години по-късно обаче на свой ред облича бялата престилка и заляга над лекциите. В момента е на 24 и е в шести курс медицина.

След специализацията проф. Златарева работи в частна лаборатория по магнитен резонанс и компютърна томография във Военна болница в Пловдив, в „Токуда”, а от 2011 г. - в Медицинския университет в София и в Александровска болница.  





Специализира педиатрична рентгенология при проф. Андреа Роси в Генуа. Смята Италия за интересна страна по отношение на заболяванията, защото в нея живеят много емигранти, които са носители на различни гени. И тъй като винаги са я интересували генетичните болести, намира широко поле за развитие именно на Ботуша. „Това беше моят шанс и съм много благодарна, че успях да бъда там. Бях изкушена да остана, но икономическата ситуация не го позволи. Точно тогава Берлускони беше свален от власт и настъпи криза”, спомня си проф. Златарева.

Тя специализира и в Лондон, в най-голямата детска болница на Острова,

построена със спомоществователството на писателя Джеймз Матю Бари, създал любимия на поколения „Питър Пан”. Бари дарил на здравното заведение авторските права на произведението си и средствата от всички мюзикъли и филми, правени по него. „Била съм на много места в Европа, но никъде не съм срещала по-добра организация по отношение на грижите за децата и интегралния подход, прилаган при лечението им. Болницата разполага с големи финансови и лабораторни ресурси, със специалисти от цял свят. Най-напред заминах там на специализация, а после ми предложиха да помагам. Отне ми пет години, докато узрея за идеята, че мога да съвместявам толкова много неща в работата си”, разказва професорката.





В Лондон тя става свидетел на уникална операция по разделянето на сиамски близнаци, чиито глави са сраснали. Имали не само общи кости, но и общ мозък. Екип на BBC заснел целия процес по разделянето на близнаците, които тогава били 2-годишни. Случаят бил огромно предизвикателство и отговорност за неврорентгенолозите. Трябвало да се анализира много внимателно, да се създадат модели, за да може неврохирургът да е подготвен за всичко, което го очаква при интервенцията, продължила повече от 12 часа. Благодарение на магнитния резонанс, детайлния скенер и продължителните изследвания операцията била успешна.

Освен интересните медицински случаи в Англия лекарката среща и безкрайно колоритни колеги. Като Джон Смит, възрастен професор около 70-те, владеещ няколко древни езика, чиято страст били египетските йероглифи. „Толкова голям учен, а така скромен в изказа си и отношенията си с хората. Занимаваше се с епилепсия, и докато пътувахме към най-големия им епилептичен център с кола, чух от него безброй интересни случки, част от които видях после на живо в British Museum. Разбрах, че много от тези хора имат лични интереси, които нямат нищо общо с рентгенологията. Те може би са им помогнали не само да релаксират, но и да погледнат на живота от друга гледна точка”, смята професорката, чието спасение от стреса е музиката. 

Харесва класика, предкласика, ходи на джаз концерти

Обича емоцията на живото изпълнение. Доставя й удоволствие да се движи пеша и го прави поне по един час дневно. Докато върви, премисля много неща и намира отговори на въпроси, които иначе трудно би разрешила. Другата й страст са пътешествията. Поставя на първо място Италия, защото в нея има от всичко - изкуство и архитектура, археология, музика. „Обичам много Генуа, последно бях в края на ноември на операта „Трубадур“. Невероятно преживяване. В Неапол съм била в най-стария им театър Сан Карло, изумителен като акустика. Италианците имат страхотно чувство за музика, не могат да допуснат, че някой, който не е перфектен, ще излезе на сцената. Да не говорим, че всички, които присъстват, знаят партитурите наизуст”, разказва пловдивчанката.





Тя рядко ходи в чужбина просто на екскурзия. Обикновено съчетава пътуванията си с наука, конгрес, курс или конференция. „Досегът с чужда култура страшно много ме зарежда, аз съм контактен, екстравертен тип. Всяка среща с нови колеги, които ти представят друга гледна точка, те обогатява професионално, но и личностно”, убедена е проф. Златарева. Винаги, когато се запознава с някой от стотиците си контакти, се представя като „Дора от Пловдив” и „Дора от България”.

Не се тревожи, че в условията на COVID-19 живото общуване отстъпва временно пред технологиите. Убедена е, че ще преживеем и това. Особено когато сме осмислили нещо, което често неглижираме - че най-важно е здравето. „Виждаме толкова болни млади хора, че в един момент си даваме сметка: Щастливи сме, ако сме здрави. Дано да сме здрави, за да помагаме на останалите. На последно място мислим за близките си. А именно те са хората, които най-много страдат. Когато се обади синът ми, го прекъсвам с думите: Чакай сега, нямам време. Или просто не му вдигам телефона. Хубаво е, че близките хора разбират всичко”, казва проф. Златарева.

 

COVID-19 като шанс

Социалното дистанциране, от което в днешно време страда целият свят, е вид шанс за специалността неврорентгенология. „Ние работим с цифрови образи и във виртуална среда можем да стигнем до повече хора. Това е и начинът, по който можем за продължим да сме полезни на нашите студенти”, обяснява проф. Златарева.

Тя и колегите й рентгенолози помагат при случаи на коронавирус, като препоръчват най-подходящия метод на изследване. Ако няма усложнения, се предпочита рентгенографията, тъй като компютърната томография е в пъти по-скъпа и рискова за пациента и персонала на болницата. „Стремим се да избягваме излишните скенери, защото една обикновена рентгенография много често решава дилемите. Компютърна томография правим в случаите, когато пациентите са тежко болни или трябва да се направи преценка каква част от белия дроб на пациента е ангажирана със заболяването и има ли тя значение за постъпването му в болница”, обяснява професорката.





Предай нататък

Поемайки ръководството на катедра в МУ - София, проф. Златарева е решена да насърчава по всякакъв начин приятелските отношения с медицинските университети в Пловдив и Варна. Всички те, по думите й, би трябвало да работят в колаборация. „Такава колаборация досега в образната диагностика не е била отчетливо представена и като възпитаник на Пловдив бих направила всичко, за да вървят нещата напред. Опитвам се да предам знанията си на своите докторанти и специализанти. Шансът и смелостта, които съм имала - да замина за чужбина, да работя наравно с чуждите специалисти, са знак, че имам задължението да предам наученото в България. Позицията, която заемам в момента, ми дава възможност за колаборации. Комплексът по транслационна невронаука в Пловдив е уникален. Подобна структура няма никъде в България, затова съм изкушена да използвам моите знания именно тук. Перспективите са огромни”, убедена е проф. Златарева.

 



Източник: Марица

Следваща статия:
Мъжът в рокля от Русе: Чувствам се огорчен и обиден от реакцията на хората / ВИДЕО





Коментари

Видео на деня

горе