Сапунерка, въшка, запотрошка – как нашенецът се надсмиваше на колите от соца


Коли у нас през годините не можахме да произведем (ако изключим няколкото злополучни опити да сглобяваме), но пък по времето на соца прякори на вносните автомобили измислихме колкото си щеш. Нашенецът се подиграва на другите народи, нищо че сами не можахме да направим нещо като тях.

По времето на соца се появи и не особено остроумен, но показателен виц: Събрали се големците в ООН-то на сесия. Спикерът започнал да представя участниците: „Джералд ФОРД!“- американският президент. После се провикнал: „Леонид Жигулович!“ – излязъл и Брежнев. Приближил към подиума и др. Живков, говорителят се зачудил, но не се колебал дълго – „Тошко Мотокарчето!“. Нашенецът ги лепи прякорите…

През годините на социализма да си купиш нов лек автомобил имаше главно две възможности. Първата – от единствената държавна фирма „Мототехника“, с предварително записване на ред, дълго чакане, според марката. Втората – от „Кореком“, ако разполагаш с валута изкарана на гурбет в чужбина – оттам можеше и без чакане или с малко чакане, пак според марката.





Навлезе ли в живота на едно семейство автомобилът, става част от ежедневната глъч, от средата, отметка в дневния режим и ортак на джоба. Автомобилът от онова време моментално се сдобиваше със статут на член на семейството и придобиваше антропологичните очертания на жив организъм. Леките коли получаваха и прякори – също като хората или животните. Някои от прякорите на колите станаха толкова популярни, че дори надживяха ламарините си.

Има една такава ганьовска, тарикатска, дребнава логика – желязна и по български обяснима – по онова време у нас с прякори се кичеха преди всичко малките автомобили. Много бяхме силни в оценките си на малолитражните „Трабант“, „Запорожец“, П„олски Фиат“ 126, „Застава Юго“… Горките мъници бяха популярни след народа не толкова с качествата си и с официалните си имена, а с язвителни прякори.





Трабант. Снимка: Уикипедия

Немците в ГДР гальовно наричаха своя малък „Трабант“ (от немски – спътник) „Траби“, за да засвидетелстват уважението си към оригиналната двутактова машинка. Българинът обаче бе жесток към този „картонен втомобил“. Беше го кръстил презрително с обидни названия „кашон“, „трабантутник“ или „сапунерка“. Трабантутник обединяваше по някакъв начин трабант и туткане, с което се подчертаваше мудността на малката кола.






Кутийката пък за сапун се отнасяше и до руския „Запорожец”, но май повече подхождаше на немското возило. По-скромните, спестовни и прагматични мъже от градове и паланки наричаха трабанта си „трабанка“, може би за да изтъкнат факта, че икономичният мукавен автомобил от Цвикау спестява средства на всяко домакинство и прилича на подвижна семейна банка. Автори на политически вицове го зовяха гръмко „Трабантекер“ или дори „Досадният Ерих“, визирайки ръководителят на ГДР от онова време Ерих Хонекер. Не толкова разпространеният прякор „Досадния Ерих“ обаче не можа „да стигне славата“ на хитовото название „Пръдливия Ханс“, с което се именуваше по-големият двутактов автомобил от ГДР – „Вартбург“.

Двутактов Вартбург. Снимка: от каталог на марката

Дошлият у нас от Полша мъничък „Фиат 126″ бе известен в родината си като „малчуган“ (maluch) и поляците много си го обичаха – кръстосваха Европа с фиатчето, гордееха се с него, дори май го поразвиха като технология повече от „родителите“ му в Италия. Когато на Ботуша се отказаха от малката колица и пуснаха на пазара „Панда“, поляците сложиха на „Фиат 126“ по – мощен (!) 650 куб. см двигател и продължиха още дълги години да го произвеждат. Любима кола за поколения поляци! Този автомобил дори е един от най-продаваните в Източния блок. Слиза от конвейра чак през 2000 г., след като в Полша в продължение на 27 години от него са произведени 3 милиона и 320 хиляди автомобила.





Фиат 126 Полски. Снимка: Уикипедия

Нашите зевзеци не приеха обаче този симпатичен автомобил като равен с останалите у нас и му лепнаха прякор въшка и дори срамна въшка. Малката полска кола имаше и големи фенове у нас – предимно хора на изкуството, някои от които се свеняха да седнат зад волана на другите мъници. Полското фиатче имаше не само големи, но и високи фенове у нас – и то най-високите – баскетболистите Атанас Голомеев (202 см) и Любомир Амиорков (217 см)! Преди години един такъв малък автомобил успя да събере в микрокупето си Голомеев, Амиорков и техен колега!

През 80-те години на миналия век в България започна внос на леки коли от Югославия – „Застава“. Моментално из страната се пръкна лафа, че това е „голема кола – застава и не мърда!“ Сарказмът на родния автомобилен кръстник избуя с невиждана сила, когато на пътя се появи последният модел на „Застава“ – Юго 45, който бе именуван „кокошарник“, може би заради семплия дизайн на купето.

Застава Юго 45. Снимка: Уикипедия





Години по-късно грозноватият юго-автомобил, който се сглобяваше в заводите „Црвена застава“ край Крагуевац, стана и „звезда“ в американски филмови продукции – особено се запомни в касовия хит „Умирай трудно 3”, в който героите на Брус Уилис и Самюъл Джаксън преследваха точно с такъв стар автомобил терористите. Модификация от малката кола се произвеждаше за американския пазар.

Запорожец. Снимка: Версити.ру

Но истинският „парамонен великан“, безспорният властелин на подигравките, сдуханият самоход сред малолитражките бе „Запорожец“. Автомобилите „Запорожец“, прекопирани от италиански и немски образци, създадени и сглобявани в Украинската ССР на Съветския съюз, имаха дори детски прякор. „Запотрошка, запотрошка!“- викаха децата, когато по време на разходка срещнеха това самоходно устройство.





Зад съкращението ЗАЗ, изписано в емблемата на този автономен съветски автомобил, родните майтапчии разчитаха геополитическото словосъчетание „Заплаха за американските заводи“ или пък откровено диалектния прочит „Защо аз те зех“. В СССР се ширеше друго съкращение – Завод Автомобилных Зверей”. Популярен прякор на малката машина от Запорожие у нас беше и „Жожо Виелицата“, изключително уместно название заради характерния звук на двигателя с въздушно охлаждане, славещ се с честото си прегряване.

Путин с неговия личен Запорожец модел 1972 г. Снимка: Уикипедия


Четете още:

🔴 Как линиите на ръката разкриват бъдещето ни  

🔴 Ето какво сънуват хората преди да умрат

🔴 Почина първият български манекен - Сашо Йорданов





Източник: e-vestnik





Коментари

горе