Александър Сано: Асеновград е най-тузарският квартал на Пловдив



Готви се продължение на „Под прикритие“, не знам дали ще имам роля

Дядо ми Несрес е арменец, а баба ми Кармен е половин французойка и половин италианка 

Животновъди спряха Мариан Вълев на бензиностанция, искаха да се разправи с някакъв, който ги тормозел

Новият ми филм е истинска история от затвора, получи се фантастично

Аз съм най-добрият майстор на сарми сред актьорите и най-добрият актьор сред "сармаджиите"

 

- Какво не знаят хората за Сано? Коя е голямата Ви тайна?

- Нямам тайна. Хората знаят по-малко и е нормално. Вероятно са наясно какво съм правил професионално и с известна част от семейството ми. Може би не се знае за корените ми. Имам смесен произход. Дядо ми Несрес е арменец, а баба ми Кармен е половин французойка и половин италианка. Женят се в Истанбул, но бягат заради проблемите с арменското население. Установяват се в Русе, раждат им се деца, едно от тях е баща ми, и така.





- Бягат от кланетата, да си го кажем. Имате ли роднини, разпилели се по други страни на света?

- Да, баба и дядо имат общо двама братя и две сестри. Те бягат по Франция и Италия. Уви, загубили сме връзка. Баща ми откри преди време братовчедка на баба, която живее в Реджо ди Калабрия.  Оказа се, преподавател по хорово изкуство. И тя като мен - човек на изкуството. Но има някаква съвременни платформи за откриване на роднини по света. Като ми остане време, нищо чудно да потърся моите.





- Нова телевизия отново завъртя "Под прикритие". Доколко е вярно, че ще има продължение и Косъма ще бъде прероден в друг образ?

- Ако разделим въпросите - доколкото знам,  напреднали са преговорите за шести сезон. Така че - да, ще има. За второто наистина нямам представа.

- Може би ще е по-интересно, ако остане тайна. Някаква весела случка, която си спомняте от снимките на този сериал?





- Те са много. Сещам се за една от емблематичните и романтични сцени, когато Косъма хваща ръката на Адриана, жената на неговия живот. Двамата тръгват, камерата ги проследява. Хубаво, но в кадър влезе човек, клекнал зад бара, който държеше клапата. Не предполагал, че ще тръгнем натам. Усмихваше се. Хайде, снимахме наново сцената.

Друго, за което се сещам веднага, е случка с Мариан Вълев (Куката). Спира на бензиностанция, приближават го животновъди и го молят да отиде и да реши проблема им с някакъв, който ги тормозел.

- Тоест, искат да изпратят известна мутра на някаква псевдомутра, която ги тормози? Супер!

- Честно казано, дълги години хората наистина бяха загубили границата между филма и реалността. Особено по-млади, деца. Трябваше време да свикнат, че не съм гангстер.

- Това показва, че филмът се е получил. Помня, големият Васил Михайлов се оплакваше, че хората го срещали на улицата и заплювали след великолепната му роля на гаден партиец в „Маргарит и Маргарита“.





-  Да, това говори много. Помня сутринта, след като Косъма беше убит. Всеки актьор отиваше на интервю в БНТ при напускане на сериала. На излизане от телевизията, на ъгъла на „Сан Стефано“ и „Тулово“, се сблъсках случайно със Стефан Данаилов, светла му памет. Разбра откъде идвам и ми даде една от най-милите оценки, които някога съм получавал в професионален план. Каза ми: „А, сега ще видиш какво ми беше цял живот след „На всеки километър!“.

- Весело, но в същото време и сериозно, след като е казано от самия Стефан Данаилов?

- Да, убедих се, има го и сега. 10 години по-късно на инстаграма ми продължават да валят снимки, клипчета. Постоянно ми излизат сторита, кадри. Хората снимат с телефона сцена и пускат.

Едното е оценката на публиката, а другото - на професионалист, което наистина рядко се случва.





- А да чакаме ли продължение на „Диви и щастливи“, който е определян за един от най-скъпите родни филми?

- Той имаше бюджет малко над 2,4 милиона лева, които бяха и надхвърлени. Със сигурност е сред двата или трите най-скъпи филми за последните 20 години. Има идея за продължение, да. Тя е свързана с интересно развитие в чужбина. Но да видим дали ще можем да си позволим отново Базил Айзденбенц, който сега играе една от главните роли в „The Witcher“ по Нетфликс. Дано сме му били на късмет!

Иначе може да очакваме филм, който снимахме това лято  - „В сърцето на машината“. Готов е тийзърът, работим върху трейлъра. Надявам се, ако отворят кината, да го сервираме на зрители през октомври.  Казвам ви, този филм е феноменален!

- Признавам си, гледах клип по темата. Става въпрос за истинска затворническа история, как стигна до вас?

- Това е лична история на Марто (б.а. - Макариев, филмов режисьор), той я знае от баща си. Филмът е абсолютно истинска история на 80 процента, нормално е да има 20 процента художествена добавка. Съставът е страхотен. Като започна с по-големите колеги Ивайло Христов, Христо Шопов, Юли Вергов. Башар Рахал, Христо Петков, един изключителен млад артист Владимир Зомбори, страхотна роля прави! Стоян Дойчев, познат от „Възвишение“. Македонският талант Игор Ангелов, който играе в сериала „Преспа“. Съставът е безкомпромисен!





- Явно имате доста работа въпреки пандемията?

- Слава богу, заснехме го през август, тогава беше по-леко положението, спазихме мерките. Имаше си нормален снимачен процес. Това е видно в монтажа.

- Да Ви очакваме ли на друго място извън киното и сериалите - театър, музика, канали?

- Ще видим. (Смее се.) Да кажем така.

- Какво общо имате с канала Youtube извън слуховете, че го „представлявате за България“?

- Много странно, звънят ми хора: Нали ти си представител за България. Не съм представител! Няма такъв! От 12 години имам компания с мои приятели и съдружници, която стана една от 10-те най-добри в света в своята област. Занимава се с менажиране и монетизация на канали в Youtube, както и с дистрибуция на музика във всички останали дигитални платформи. Специално за България и за Балканите сме номер 1. Имаме директни договори с платформите, не работим с посредници.

- Очевидно не вярвате на слухове, но на кого се доверявате? В киното? В театъра? В живота?

- Само на личния контакт, на личен опит. Аз не си правя заключения въз основа на мнения, изразени от трети лица, компании и т.н. Смятам, че един от съвременните бичове е това, че живеем в океан от фалшиви новини, и хората обичат да се пуснат по наклона.





 

- Изгуби ли модата дизайнер, след като сте учили за такъв в гимназията  в Русе?

- Не мисля, толкова на сърце никога не ми е било. Да загубиш, ако гориш за нещо, а аз не горях.

- А политологията? Били сте две години студент в СУ. Виждате ли се като компетентен политолог, който обяснява в „Панорама“ какво ще се случи на изборите?

- Политологията изгуби още по-малко! Затова и много бързо приключих. Попаднах там случайно и съвсем неслучайно си тръгнах.

- За какво не Ви остава време? И онова, което Ви е в излишък?

- За страшно много неща не ми остава време. Аз сам си слагам повечко дини под мишницата. В крайна сметка се оказва, че не за всички от тях остава време.

Иначе чак излишъци нямам. Ако усетя, че имам такъв, аз го дарявам. Излишъкът задръства хората - независимо дали са пари, енергия или друго. Трябва да има баланс. Е, може би човек трябва да запази лек резерв.

- Казвате, че не можете без изкуство и без сарми? Умеете ли да готвите сарми?





- О, да, разбира се. Аз съм най-добрият майстор на сарми сред артистите и най-добрият артист сред „сармаджиите“.

- Да не Ви репликира Ути Бъчваров?

- Няма шанс! Сармите са южняшко ястие. А аз съм половин асеновградчанин, там съм роден. До седмата си година живях в Асеновград, после всяко лято гостувах при баба, тя беше учителка в горните класове. Обичам да казвам, че съм южняк със северно възпитание. Това са моите градове - Русе и Асеновград.

А с приятелите от Пловдив имам една шега, която те приемат с усмивка, не се обиждат никога. Асеновград е най-тузарският квартал на Пловдив. София си има Драгалевци и Витоша. Пловдив – Асеновград и Родопите.

 

Любов, интелект и разбиране крепят връзката му с Нели

 

Актьорът има над 10-годишна връзка, а от 2014-а и брак с тв водещата Нели Атанасова. Двамата бяха зарадвани от дъщеря Ава, а Александър е  приел като свой син Иво. Отдавна порасналият младеж е дете на Нели от покойния Иво Карамански.

Турнетата, снимките извън София, фенките и хубавите колежки въобще не влияят на връзката им.

„Любов, интелект, разбиране. Когато тези неща ги има при двама души, не е нужно да се обясняваме - разкрива тайната Косъма. - Случвало се е по време на снимки и кампании да бъда нонстоп извън дома по година, година и половина. От друга страна, изкарвал съм по два-три месеца вкъщи. Балансирам, не е толкова страшно.“





Тръгнал с  пънкарска група „Трън“

 

- Между другото, как се казваше първата ви банда?

- Създадохме с приятели първата пънк група в Русе и тя се казваше „Трън“.

- Какво става с братя Мангасариян, ще има ли ново събиране?

- Направихме едно преди вече 4 години. Спретнахме турне, което мина и през Пловдив, разбира се. Получи се отлично благодарение и на невероятните музиканти до нас. Нищо не е затворено, но и Силвестър, и Влади имат проекти с тяхната компания, правят филми. Доста заети сме, но като се отвори време, със сигурност ще ни е приятно да се съберем.

- А остава ли ви време да се видите като приятели – на кафе, на бира, както се казва?

- Все по-рядко, но и това е нормално.

 

Пловдив  - изкуство и приятели





- Трите думи, които изникват в главата Ви при споменаването на Пловдив?

- Първата дума е Асеновград, родният ми град, защото е много близо. Старият град задължително, Джумаята.

- Хората, които изплуват в главата Ви при споменаването на Пловдив?

- Ооо, честно казано, много са. Първите са Коко Азарян, Слона, Митовски. Плюс много други наши колеги, приятели, хора на изкуството. Богат на личности град е.

- Местата, които обичате в Пловдив?

- Всичко, което е свързано с изкуство. Конюшнята, от Би Боп Кафе имам уникални спомени, където и да отидеш в Стария град. Въобще Пловдив е пълен с приятни места. Да не правя реклама, но миналото лято ще остане незабравимо и с автокиното в един от моловете, където направихме прожекция на „Диви и щастливи“.

 

Визитка  

Александър Сано е български актьор и музикант, роден на 2 май 1977 година в Асеновград.
Семейството му се мести в Русе, когато е едва на 7 години. Завършва местната гимназия по
мода и облекло, след което е приет “Политология” в СУ.
Бързо разбира, че не е неговото бъдеще, и кандидатства в НАТФИЗ. Завършва класа
на професор Боньо Лунгов. Играе в театъра, известността обаче го спохожда през 2004
година, когато приема образа на Среброто в музикалния проект “Братя Мангасариян”.
Големия пробив прави с ролята на Здравко Киселов - Косъма в сериала “Под прикритие”.
Сано играе още в хитовете “Тилт”, “Революция Х”, “Ягодова луна”, “Диви и щастливи”.
Един от най-търсените и скъпи актьори в България.


Четете още:

🔴 Защо при соца бяхме здрави и не ни беше страх от вируси  

🔴 Последното интервю и снимки на Филип Трифонов: Сигурно като умра, ще се сетят за мен

🔴 Яко ще вали! Оранжев код, сняг блокира половин България





Източник: Марица





Коментари

горе