Мария Петрова: Нямаше да стана шампионка, ако баща ми не ме беше завел при Нешка



Красива, талантлива, интелигентна. От Пловдив. Мария Петрова - трикратната световна и европейска шампионка по художествена гимнастика, носителка на Световната купа и още куп отличия. Вписана в Книгата на Гинес.  Мария се съгласява на интервю пред „Марица“ с условието, че може да пропусне по-лични въпроси.

- Мария, четох хубави интервюта с Вас и е трудно да започна, затова ще стартирам с Пловдив. В кой квартал отраснахте, имахте ли време за детски игри?

- Имам много красиви и весели спомени от детството. Моят квартал е "Кючук Париж". Имах възможност да играя на всякакви игри с децата - на криеница на тавана на блока, стражари и апаши, на размяна на обувките. Имах весело детство.

-  А кои са най-хубавите Ви спомени от ученическите години извън спорта? Как се справяхте с уроците?

- Имам два ярки спомена - трети клас в малката "Лиляна Димитрова" и четвърти клас в голямата. Ала по-специални ми останаха тези от 47 СОУ "Васил Левски", навремето това беше спортното училище на клуб "Левски". Спомените ми са за това как живеех в двата края на града и

сутрин трябваше да сменям три превозни средства, за да стигна навреме

на училище, което почваше в 8:30. Свършвахме по обед и след това започваха тренировките, като много често играехме висок план. Приключвахме тренировка към 19:00 и тепърва започваше подготовката на домашните.





Въпреки тежкия график имахме страхотни моменти с моите съученици и съотборнички. Имам и прекрасни спомени от взискателните ми учители.

- Имате ли любими места в града, които посещавате и до днес?

- Да! Винаги минавам през Стария град и влизам в антикварните магазинчета или просто се разхождам по калдъръмените улички. Много често ходя на концерти на Античния театър. Там има нещо много специално, особено когато седиш на по-високите места и наблюдаваш града, птиците и цветовете на небето, слушайки приятни музики. Много съм горда, че моят роден град е точно Пловдив. Аз съм човек, който цени изкуството, историята и красотата, а Пловдив е точно това!

- Гледах честване на Спортното училище на Пловдив - шампион до шампиона, като Стефка, Бухалов... Кои Ваши съученици също стигнаха върховете?

- Не мога да ги нарека точно съученици, но детството ми премина заедно с Йордан Йовчев и Красимир Дунев, олимпийски шампиони и сегашни ръководители на Федерацията по спортна гимнастика. С Бухалов се познаваме и се състезавахме заедно на Олимпиадата в Барселона в 1992 г. Стефка винаги е била мой ментор, често ми е помагала със съвети, пътували сме до Япония заедно, продължава да е такава и сега.





- Баща Ви, лека му пръст!, освен прочут треньор беше и запален ботевист, водеше ли Ви по мачове?

- Да, това, че успях да стигна толкова далеч в спорта, е благодарение на баща ми и на моето семейство. Те и двамата са били състезатели по спортна гимнастика, баща ми е бил и малко боксьор, и малко футболист. Не ме е водил по футболни мачове, но често ги гледаше вкъщи.

- Казвате, че сте щели да намразите футбола, защото у вас се пазела тишина по време на мачовете. Сега гледате ли този спорт при толкова футболни хора около вас?

- Харесвам футбола и неговата динамика. И когато има хубав мач, винаги ми е приятно да го изгледам.

- Кога разбрахте, че може да атакувате върховете на световната гимнастика? Имало е период, в който баща Ви се е съмнявал и Ви е завел при Нешка за съвет. Това ли е преломният момент в кариерата?





- Да, всъщност, ако не беше това негово решение да се преместя от Пловдив в София при Нешка Робева, не мисля, че щях да стигна до световните върхове.

- Пазите ли иконата, подарена Ви от гръцки фен на първото Ви световно първенство, когато правите и груба грешка, и съчетание за десетка?

- Ха, това е много специален момент за мен! Изненадана съм, че го знаете!Беше много мил жест, обикновено не се разрешава на публиката да стига до килима, но тогава този човек успя да стигне до самия терен и да ми подари тази огромна икона на Исус Христос, която се намира в дома на моите родители.

- Всъщност вярващ човек ли сте?

- Да, вярваща съм.

- Глад и Нешка, която да следи за яденето - това ли са най-кошмарните Ви спомени от спорта? Сега намирате ли сили да се майтапите с нея за нощите, които е спала при Вас, за да не ядете?

- Ха-ха-ха! Да имала съм много нелеки моменти, даже съм се сърдила на Нешка, но сега намираме поводи да се посмеем за това.

- Какво друго Ви взе големия спорт? Имаше ли време за младежки купони, вършихте ли все пак щуротии по ваканциите?

- О, да! Като всяко момиче, което пораства, най-често с моите съотборнички Криси, Нели, Мила, Кремена, Деница, Брани и Юлия намирахме време да се забавляваме извън залата.





-  Какво е за едно младо момиче изведнъж да стане родител, приемайки двете деца на Боби - Николай и Бисера? Ники Ви нарича "строга майка". Как успяхте да „превключите“ толкова бързо?

- Обичам семейството си - сплотено, голямо, такова, каквото е било и моето първично.

- Какво прави сега дъщеря Ви Елинор? Тренираше тенис, има ли нова страст или продължава със спорта?

- Избягвам да говоря за личния си живот.

- Имате ли нови страсти след парапланера и ските, карате ли още активно?

- Да, обичам да карам ски и всяка зима успявам да намеря време да направя няколко спускания с приятели.

- Как всъщност минава една Ваша семейна вечер? Имате ли повече време един за друг след оттеглянето на Боби от БФС?

- Винаги когато мога, прекарвам време със семейството. За мен то е приоритет.

- Кои бяха най-големите Ви приятелки сред съперничките? Поддържате ли сега връзка с тях?

- Много близки бяхме с Амина Зарипова, виждаме се по състезания, пишем си от време на време, тя е треньор на последната олимпийска шампионка Маргарита Мамун. Продължавам да поддържам контакт и с Елена Ветриченко, Стефани Котел, Мадона Гимотея и Юми Маеда, които са разпръснати по всички части на света.





- Честно, за мен сте последното наистина златно момиче на художествената ни гимнастика. Ще видим ли отново такова?

- Не съм особено щастлива от факта, че съм последното златно момиче. И силно се надявам, че България в най-скоро време ще има своя световна и олимпийска шампионка в индивидуалното.

- Защо се разминахте с олимпийска титла или медал през 1992 и 1996 година -  малшанс, игрички, говори се за сериозни подкупи на официални лица през 1996 година?

- Вярвам, че човек постига това, което желае силно. Може би не съм го искала достатъчно.

 





С Боби се запознават в култова  дискотека, камина ги опушва на първа среща

Боби Михайлов играе за пловдивския "Ботев" в ерата на брокерите, когато се запознават с Мария. Той отива с целия тим в култовата дискотека „Флорида“, за да празнува след мач. Там е  и Мария с приятелки.

Боби признава по-късно в интервю, че е видял ден по-рано снимки на двамата във вестник с анонс, че ще бъдат наградени със „Спортен Икар“.

Боби директно я кани на среща след награждаването, което е след няколко дни. Мария не потвърждава.

Все пак след самата церемония двамата излизат в ресторанта на басейн „Спартак“. Боби си спомня със смях, че наема отделно сепаре, но камина връща пушека и двамата се местят. Приема го като знак. И от този ден са неразделни.

Нормално, отначало родителите на Мария се против връзката, защото Боби е в процес на развод с първата си съпруга. Но с годините Михайлов става повече от добре приет.



Източник: Марица

Следваща статия:
Сестрата на Нинова – безработна / СНИМКА





Коментари

Видео на деня

горе