Строителна техника на 6500 г. откриха археолози край Петко Каравелово


НЕПОЗНАТА СТРОИТЕЛНА ТЕХНИКА НА 6500 Г., УНИКАЛНА КОЛЕКТИВНА НАХОДКА ОТ 66 АШИКА И ДОКАЗАТЕЛСТВО за безпрецедентно за времето си нарушаване на паметник с национално значение – това са основните резултати от разкопките на Александър Чохаджиев в Петко Каравелово това лято. Той работи на обекта от 30 август до 12 октомври със средства, осигурени от Министерството на културата и Регионалния исторически музей във Велико Търново. Могилата в Петко Каравелово е праисторическа. Миналата година там излезе сграда, която със сигурност е била на два етажа, а е напълно възможно етажите да са три.
„За съжаление, когато започнахме да работим, се оказа, че през средата на могилата минава огромна напоителна тръба. Каналът е прокопан през 70-те години и зверски е нарушил пластовете на могилата. Тогава никой не се е обадил да каже, че е попаднал на археология, а е имало музей, археолози и са се правили разкопки. Затова приемам това като безпрецедентно нарушаване на паметник на културата, а тази могила е с национално значение”, категоричен е Александър Чохаджиев.
След това допълва, че изкопът за тръбата минава точно там, където са минавали границите между отделните жилища. Унищожената територия би могла да съдържа интересна информация, защото самите жилища са любопитни. „Очевидно те са съществували доста кратко. Основание за такова твърдение ми дава фактът, че замазките на пода са не повече от две. А това е един начин за разкриване на периода на съществуване на къщите. За сравнение ще кажа, че това голямо жилище, което проучвахме миналата година, има 34 или 36 замазки. Ако приемем, че веднъж годишно хората са измазвали пода, както е в традиционната българска култура, значи тази къща е просъществувала 30 - 40 г., преди да изгори”, разказва археологът.
ТОВА ЛЯТО ТОЙ Е ИЗКОПАЛ И ЕДНА ЗАПАЗЕНА СТЕНА С ВИСОЧИНА ОКОЛО 30 СМ, КОЕТО Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНА РЯДКОСТ ЗА ПРАИСТОРИЯТА. Стената е от глина с останки от колове, но без плет.
Така Александър Чохаджиев попаднал на нова за специалистите строителна техника. По принцип досега е било известно, че архитектурата на халколита представлява съчетание от колове, плет и глина. В Петко Каравелово обаче няма констатирано наличие на плет. Къщите са изработвани от дърво и глина с т.нар. глинобитна техника.
Освен това археологът констатирал, че хората са преизползвали материали от съборената стара къща. Това той обяснява с желанието за приемственост с предците и казва, че към такава приемственост препраща и фактът, че пещите в къщите са на едно и също място, независимо колко къщи една върху друга има. „Това е целенасочено желание на хората, стратегия, която те приемат. Вярно е, че могилата нараства от продължителен живот на едно и също място, но и хората сами умишлено са си променяли пейзажа в селището.
Възможно е и реката да е била виновна. Старото корито на Янтра е минавало непосредствено от там и водата е била дива. Рационално е да решим, че са бягали от водата, която е заливала къщите им, но пък са можели просто да отидат на отсрещния бряг. Но не са го правили”, казва още г-н Чохаджиев.
МОДЕЛ НА ЖИЛИЩЕ С ТРИЪГЪЛЕН ТИП, СТРАХОТНИ КУКИ ЗА РИБОЛОВ, КОСТИ ОТ ЖИВОТНИ, СЕМЕНА са част от находките от могилата това лято. Моделът, който много напомня формата на шоколадите „Тоблерон”, очевидно показва формата на къщата, в която археологът го е намерил. Това обаче е трудно за доказване, защото тръбата е ударила жилището и той не е успял да го проучи.
Това лято в екипа е работила и Надежда Карастоянова, която е докторант в Националния природонаучен музей в София. Тя се занимава със зоология и е правила предварителен анализ на откритите кости. Анализът й е установил, че количеството на костите от диви животни е по-голямо от това на домашните. Много елени е имало тогава и ловът не е бил сложен спорт. Та предполагам хората са ловували без проблем и не им е било нужно да си отглеждат говеда”, усмихва се археологът. Колекцията му от кости се допълва и от такива от бобър, дива лисица, кучета и птици.
КОЛЕКТИВНАТА НАХОДКА ОТ 66 АШИКА ОБАЧЕ ОСТАВА НАЙ-ИНТЕРЕСНОТО ОТКРИТИЕ ТОЗИ СЕЗОН. Ашик е народното название на кост от задните крайници на животно, в случая овца или коза. Александър Чохаджиев е успял да извади от пръстта 66 ашика – 33 леви и толкова десни. Почти всички са изпилени, за да бъде променена съзнателно формата им така, че да съвпадат два по два. „Ашикът по принцип има четириъгълна форма. Нашите са триъгълни. Пробити са, явно са ги носили на връвчица, но са ползвани като украшение. Предполагам, че става дума или за игра, или за начин на гадаене. А напълно възможно е да са били ползвани за гадаене, което е било под формата на игра”, обяснява археологът. След това признава, че интерпретацията е много сложна и че тази находка задава повече проблеми, отколкото да дава отговори.
Един от въпросите е как са събрани ашиците. За цялата колекция е било нужно да бъдат убити наведнъж 33 кози или овци. „Но представете си, че това е било село с 15 или 20 къщи и това са всичките им животни. А чия е била собствеността върху добитъка? Може и с години да са събирани тези ашици. И това прави картинката още по-занимателна, защото тогава вече говорим за шаман, който е имал визия за години напред”, изброява въпросите, които вероятно ще останат без отговор, Александър Чохаджиев. Сигурен е в това, че такава находка е непозната в археологията до момента, и затова той с чиста съвест я нарича уникална.



Източник: Борба.БГ





Коментари

горе