Мегалитите в България през погледа на един физик
Предисловие от стопанина: За датировката на древните мегалитни паметници, подобно на разбирането за тяхната същност и причините да бъдат създадени, се дават различни и обичайно противоречиви мнения. Докато подбудите за подреждането на огромни каменни блокове са от духовната сфера и дълбоко скрити в тъмнината на миналото, има начини да се хвърли светлина върху точния времеви отрязък, когато менхирите и долмените се появяват по нашите земи. Тези начини са известни на физиците и вече се прилагат не само за датирането на мегалитни съоръжения по целия свят, но и от нашите съседи на Балканите. Странно или не, българските културни паметници, въпреки че има солидни основания да се смятат за едни от най-старите, все още се водят за най-наскоро създадените. И разбира се, няма кой да ги „защити“. Причините са няколко, като авторите на статията ги разглеждат в детайли - от една страна археологията се задоволява с датировка по косвени белези, които не издържат на критика, а от друга, методът на физиците е скъп и слабо известен у нас. Любомир Цонев и Димитър Колев, водени от любовта си към нашите старини, запълват научните празноти, като така се надяват и да спомогнат за популяризирането на културното ни наследство и поставянето му на правилното място – и по време, и по място – в човешката история. За удобство на читателите „Мегалитите в България през погледа на един физик“ е разделена на три части. На сайта е публикуван пълният текст, който официално ще бъде пуснат в научно обращение идната година в сп. „Светът на физиката“.
Групи и решетки от менхири – България, до Плиска.
І. УВОД:
Засега не съществува единна общоприета терминология за мегалитните обекти. Тук ще предложим една незадължителна, но удобна класификация. В новокаменната и бронзовата епоха в редица райони по света местните обитатели създават скално-насочена култура. В своя по-стар слой тя се изразява в почитане на специфични готови природни скални форми, а по-късно се насочва към създаване на паметници. Тях най-напред ги дялат в скалите с помощта на по-твърди каменни или бронзови оръдия на труда – т.н. скално-изсечени паметници. Впоследствие на много места се появяват самостоятелни градежи от огромни и грубо отцепени или одялани скални блокове във вид на стълбове или плочи – мегалитни обекти. Мегалитните обекти са принципно два вида: менхири с техните вариации и комбинации и долмени с техните вариации и комбинации. Може да се говори както за чисти (менхири, долмени и производните им), така и за смесени мегалитни обекти. Смесването се изразява в това, че наред с типичните мегалитни елементи обектът може да съдържа или скално-изсечени елементи, или участъци от класическо сухо зидане от относително малки каменни късове.
Менхирите са стълбовидни каменни блокове, забити в земята без контакт помежду си. Те се срещат както индивидуално, така и в групи: редици (множество менхири, подредени в права линия), кромлехи (множество менхири, забити в кръг), решетки (множество менхири, подредени по възлите на двумерна решетка). Съществуват и комбинирани менхирни обекти – например редици и кромлех.
-
Долмените са по-сложни конструкции, в чиято основа е закрепването на една плоча (покрив) хоризонтално над земята. Различават се по вида на поддържащите елементи. Наблюдават се три основни типа прости долмени: „маса” (плочата се поддържа от 4 камъка, подобни на краката на маса); „камера” (плочата се поддържа от 2, 3 или 4 плочи, забити вертикално в земята, така че се образува своеобразна едропанелна стая); „цилиндър” (носещите стени са повече от 6-8 и са относително по-тесни, а понякога дори са зидани от доста големи дялани блокове).
-
Тези три базови конструкции търпят не само линейно развитие – чрез преминаване от един тип към следващия, но и разклонено развитие – чрез усложняване, комбиниране, натрупване на базовите конструкции. Например: долмени от две камери, долмени от 1 или 2 камери с входен коридор – дромос, долмени с много дълъг коридор – т.н. коридорни гробници; двойки долепени долмени, огромни долменни храмове, каквито се срещат на островите Малта, Сардиния, Майорка.
Мегалитни обекти се намират в изключително многобройни райони: Европа и Средиземноморието, Централна Индия, Югоизточна Азия и Индонезия, Северен Китай, Южна Корея, Южна Япония, Западна Африка. Върху основата на непряка датировка (стилови белези, С-14-метод), която е извършвана най-вече в Западна Европа, се смята, че мегалитите са създавани в периода от ІV до І хилядолетие преди Христа.
В големия район, който може да се опише като Европейско-Средиземноморски, се наблюдават три големи групи мегалити: (А) Западна Европа (Скандинавия, Дания, Германия, Франция, Испания, Португалия, Балеарските острови, Малта, Сардиния, Южна Италия); (Б) Югоизточна Европа (Източната половина на Балканския полуостров – България, Турция, Гърция); (В) Източна Европа /Западен Кавказ – Южна Русия. Първата група е най-многочислена.
В настоящата статия ще коментираме само Балканската група мегалити. Те са поделени в днешните територии на три съседни държави. Ще опишем накратко техния брой, състояние и местоположение. Най-много мегалити има в България.
Засега още няма общоприет и добре доказан отговор на въпроса за същността и предназначението на мегалитите. Изказвани са различни хипотези, които обаче нито са общовалидни, нито са коректно доказуеми. Смисълът, влаган в мегалитните съоръжения от техните строители и съвременници, засега остава неясен. Пречка в случая е не само прекалено голямата древност на обектите и отсъствието на каквито и да е писмени данни, а също така и прекалено големият времеви интервал и прекалено широкият географски обхват, където се срещат паметниците. Твърде възможно е предназначението на мегалитите да се е променяло във времето и според мястото, така че отговорът на горния въпрос, освен че е труден, не е еднозначен и единствен.
Мегалитите са се запазвали с удивително постоянство в принципите на градежа. В този смисъл би могло да се твърди, че разпространението на идеята за мегалитен градеж е най-старата глобализация, извършвана по света. Първият ползван конструктивен принцип е: мегалитите не се създават чрез класическото зидане, а чрез групиране и сглобяване на два основни типа градивни елементи – стълбове и плочи. Вторият общовалиден принцип е: градивните елементи са толкова големи, че често имат размера на самия градеж, т.е. броят им е минимален.
От физично гледище мегалитните обекти са интересни поне в три посоки.
1. Първият физичен аспект на мегалитите е свързан с устойчивостта на конструкцията от гледище на статиката – устойчивост на градежа, сглобки между малобройните, но много големи градивни елементи, укрепваща роля на могилите наоколо и т.н.
2. Втори физичен аспект мегалитите е археоастрономията – ориентацията на обектите в някакви специфични посоки, които са астрономически значими: звезди, съзвездия, Слънце, Луна и т.н. Ориентацията е свързана вероятно с ранна митология или с опити да се създадат календари.
2. Третият физически аспект на мегалитите е възможността за прякото им датиране. Конвенционалната датировка в археологията е свързана с намерените артефакти. Тя обаче е непряка – датира последното използване на обекта, но не и времето на самото създаване. През 70-те години на ХХв. беше предложена датировка чрез термолуминесценция (ТЛ), а по-късно и чрез фотолуминесценция (ФЛ) или оптически стимулирана луминесценция (ОСЛ). Отначало и двата метода са замислени за датиране на парчета от изпечена керамика, но около началото на 21 век група учени модифицират методиката за датиране на древни каменни строежи. Това е пряк метод, който показва самия момент на създаването на градежа. Типичната му грешка е 5-10%.
ІІ. МЕГАЛИТИ НА БАЛКАНИТЕ
ІІ-1. МЕНХИРИ И ПРОИЗВОДНИТЕ ИМ
Менхирите по нашите земи са регистрирани от края на 19 век от К. Иречек, К. Шкорпил в Северна България, около Плиска, където е основното им находище (около 700). Те са обединени в неподредени и подредени групи (решетки). Г. Бончев в 1901 г. споменава 2 индивидуални до с. Овчарово в Сакар планина, от които до днес е оцелял само единият. Един нещастен самотен менхир днес лежи захвърлен пред входа на Хасковския музей, безименен – нито има обяснителен надпис, нито в музея някой може да обясни откъде е довлечен и защо. Може би е вторият от с. Овчарово? Шкорпил описва побитите каменни блокове край Плиска и ги означава с извъннаучното наименование „девташлари” (а по-правилно „девташи”). След доста голямо прекъсване с тях се занимават Ст. Михайлов и В. Бешевлиев. Д. Митова-Джонова през 1979-1983 г. споменава за следи от менхирни редици в Трънско и в Плевенско, регистрира и два индивидуални менхира в Свищовско и един в Плевенско (вече унищожен). Последното и засега най-подробно археологично проучване на менхирите-девташи край Плиска е извършено от Р. Рашев в края на 80-те години на миналия век. В края на 19 век менхирите-девташи са били около 700. През 2009-та експедиция в състав Л. Цонев (София), Филип и Рени Апостолови (Шумен) идентифицира около 120 бройки и извърши GPS картиране. Поне половината са повалени.
В българските земи, макар рядко, се срещат и кромлехи. През 1998-ма Г. Нехризов открива менхир при с. Долни Главанак, Източни Родопи, близо до гр. Маджарово. Той е запазен до днес в много добро състояние. А през 2002-ра Г. Китов открива втори кромлех край пловдивското село Старо Железаре, който е уникален – бил е затрупан под могила. За жалост обектът е изоставен и през 2009-та вече е практически разрушен. Двата кромлеха съдържат около 50 менхира.
Известни са поне 2 каменни кръга, които са квази-мегалитни структури, т.е. не са същински класически кромлехи от забити кромлехи, но съдържат мегалитни елементи – по няколко огромни забити в земята плочи. Единият е бил открит северно от тракийския град Кабиле, Ямболско, но е унищожен от строеж на автомагистрала. Другият се намира все още запазен до границите на резервата Яйлата, северно от нос Калиакра. Можем да обобщим, че днес, в началото на 21 век, по нашите земи едва ли има повече от 200 менхира – самостоятелни или в комбинации. Поне половината са съборени, счупени или са били премествани.
К. Шкорпил и Ст. Михайлов разглеждали менхирите-девташи като много стари праисторически мегалитни паметници, подобни на западноевропейските менхири, т.е. поне от ІІ хилядолетие пр. Хр. Официалната трактовка (Г. Фехер, В. Бешевлиев, Р. Рашев) ги обявява без убедителни доказателства за български паметници от ранното средновековие, VІІ-VІІІ век. Това твърдение се основава главно върху близостта им до древното селище Плиска, което се смята за първата българска столица. Този аргумент обаче не издържа пред фактите, станали известни съвсем наскоро: например по сведение на проф. В. Фол (книгата „Скални топоси на вяра”, С 2007) източно от Одрин, в западните поли на турска Странджа, съществува друго подобно и не по-малко находище от множество групирани менхири. Броят им обаче не ни е известен. Нямаме никаква информация за менхири в Гърция.
ІІ-2. ДОЛМЕНИ И ДОЛМЕНОПОДОБНИ ОБЕКТИ
Долмените в България се регистрират и изучават също от края на 19 век. Началото е поставено от К. Шкорпил, Ст. Бончев и Г. Бончев. По-късно с тях се занимават В. Миков, П. Делев, Ив. Панайотов, Ив. Венедиков, Ал. Фол, а днес Д. Агре и Г. Нехризов. Докато менхири има както в Северна, така и в Южна България, долмените се срещат само в югоизточния дял от Балканския полуостров, в три типични долменни района: Странджа, Сакар и Източните Родопи. В началото на 20 век в българските земи са били наброени общо около 700, а в началото на 21 век две международни експедиции (2006, 2008: Антонио Сезар Гонзалес-Гарсия, Д. Колев, В. Колева, Л. Цонев) оценяват, че са оцелели не повече от 110, разпределени в споменатите 3 планини съответно като 50 – 40 – 20. Извършват и GPS картиране на 81 долмена. Един долмен е пренесен и експониран – много непрофесионално пред входа на Бургаския музей (установих, че е докаран от с. Белеврен, Странджа), още един е пренесен и експониран по-грижливо, но пак недостатъчно професионално пред входа на Хасковския музей (предполагам, че е от с. Орехово).
В литературата се съобщава за още 5-6 долменоподобни обекти в България, разположени в нетипични долменни райони – Източен Балкан, Централна и Източна Средна гора. Най северно се намира квазидолменната гробница при с. Врани кон до гр. Омуртаг. Така общият брой на запазените до днес в България долмени и долменоподобни обекти достига около 120. В Турска Странджа има много долмени (точният им брой не ни е известен), които са разположени северно от меридиана на гр. Лалапаша източно от Одрин. Интересното в случая е близкото им съседство с менхирите в същия район. В България такова съседство няма. В Гърция долмени са известни край селата Руса, Котроня и Кила по южните разклонения на Източните Родопи, стигащи почти до устието на р. Марица. Долмени има и още по на юг – на о-в Самотраки.
Официалното днешно датиране на долмените в България е непряко – основава се на погребални артефакти, открити в някои от тях, т.е. регистрира не самото построяване, а последното използване. То дава доста късен период: 12-6 в. пр. Хр., което превръща българските долмени в последните, най-младите долмени в целия район на Европа и Средиземноморието.
Източник: otizvora
Коментари
Харесайте ни във facebook!
