Мадоните на Майстора греят на дувар в Златитрап

Мадоните на Владимир Димитров-Майстора грейнаха върху оградата на архитект Славчо Мерджанов в Златитрап. Така архитектът, проектирал Градската художествена галерия в Пловдив, изпълни една стара своя мечта. Изографисването му е отнело близо месец. Ефектът е поразителен. Оградата, която преди две години е изрисувана отвън с манастирите на България, вече е туристическа дестинация. Наскоро пред къщата в селото спрял автобус с туристи от Перник, които в екскурзията си из Пловдивския край включили като специална точка посещение на оградата.

Архитектът се преместил със съпругата си Милка да живее в бащината си къща преди 8 години. Дотогава той работил в Машпроект, в Института за паметници на културата.

Реставрирал е десетки старинни къщи, църкви из цялата страна. Сред тях има истински бижута на българската архитектура - в Карлово, в Хасково, в Пловдив. Искал да живее в стара къща, която да има неговия стил. Не съм художник, но цял живот съм проектирал и рисувал, казва 79-годишният Славчо Мерджанов. Дразнела го оградата на къщата, която била типичен соц - мрежа с бетонни колци. Съборил я. Направил проект. Започнал сам да я гради. Когато изградих оградата и я измазах, видях, че става много хубава с мазилката. Дойде ми идея да я изпиша отвън, както са старите огради, разказва архитект Мерджанов. И тъй като архитектите винаги работят с чертеж, започнал със скиците. Решил, че отвън ще изографиса 21 от най-големите български манастири. Повечето от тях е обиколил. Рисунките му отнели близо два месеца. На официалното откриване на оградата, пристигнали цяла плеяда известни архитекти и художници, колеги от Института за паметници на културата. От тях дошла идеята оградата да се изпише и отвътре.

Видях къде са местата за рисуване, тези четири арки на южната част на оградата ги бях определил за рисуване още от самото начало, казва Славчо Мерджанов.

Не мислил дълго какво да изографиса Владимир Димитров-Майстора му е любим художник. В ателието си в Златитрап съхранява десетки календари с рисунки на известни художници. Хобито на колекционер на календари му помогнало. Избрал от там рисунките на Майстора. Решил да са селските мадони на Майстора. Направил скиците. Станали добре. Дошъл му кураж и вдъхновение. На 1 юни почнах, на 8 юли четирите големи арки бяха изрисувани, разказва архитектът. Шашнах се как можах толкова бързо да ги направя, признава рисувачът.

Докато рисувал мадоните, архитектът прочел отново всички книги за Майстора, които намерил. Самият той е страстен почитател на Владимир Димитров-майстора не само като художник, но и като човек. За него може да разказва с часове. Любимата му история е как Майстора, като видял един бос човек да крачи към гарата в Кюстендил, си събул обувките, дал му ги да ги обуе и самият той се прибрал бос. Мерджанов с удоволствие разказва и за приятеля на Владимир Димитров големия артист Кръстьо Сарафов, който решил да си направи шега с добротата на художника. Преоблякъл се с дрипави дрехи, представил му се като бедняк, на когото бирник е отнел къщата и го помолил за помощ. Майстора го завел при нотариус и му купил малка къща със свои пари. Едва след като сделката била изповядана, Сарафов свалил дегизировката и се разкрил пред Майстора.

Сега такива честни и човеколюбиви хора като Майстора няма, размисля се архитект Мерджанов. Той с удоволствие позира пред любимите си мадони в двора на къщата си. Знае историята на всяка картина. Разказва за груповия портрет на момите от село Дивля. Едно от момичетата вървяло всеки ден по 7-8 километра пеша, за да позира за портрета. Художникът е избирал моми, които носят типично българските черти, разказва архитект Мерджанов. Недоволството на момичета, които не били избрани за портрет, художникът потушил с думите:
Като искаш, иди във фотото да те снимат, аз съм художник.
Архитект Славчо Мерджанов не пропуска изложба в страната. Без да чете имената на художниците, повечето картини може да каже от кого са нарисувани само по стила.

Голямата му болка е състоянието на реставрираните сгради в Пловдив, а и в цялата страна. Не ми се влиза в такава къща, с болка казва архитектът. Нашата основна задача беше заедно с Румяна Пройкова и Вера Коларова да ръководим реставрациите, докато не приключат, разказва архитектът. Последният му проект с Вера Коларова е Асенова крепост. Колежката му починала малко след като приключили проекта.

Сърцето го боли, когато вижда как е съсипана работата им при реституцията на повечето старинни къщи. В Стария град в къщата срещу Балабановата имаше стенописи на Борис Димовски, унищожиха ги и направиха клозет, дава пример архитектът. Сърцето го боли и за унищожения стенопис на Йоан Левиев в Дома на културата “Борис Христов", както и за замазаното пано на Йоан Левиев с танцуващи дервиши в сградата на "Пълдин".

В същото време е недоволен, че както в Пловдив, така и в цяла България не се запазва самобитната архитектура. Сградите са като жените - колкото по-семпло е облечена, толкова е по-хубава, казва архитект Мерджанов. След хубава жена и при вида на красива сграда всеки ценител ще се обърне да погледа, заключава 79-годишният архитект.