Иван Абаджиев – Старшията или историята на един легендарен българин


Материал на "Българска история" - www.bulgarianhistory.org

Днес ще ви разкажем за един уникален човек. Следващите редове ще посветим на един спортист, който по всяка вероятност може да бъде наречен легендарен. Името му е Иван Абаджиев, а възпитаниците му го познават с прозвището му – Старшията. Роден е в град Нови пазар, област Шумен, през 1932г. На 21 годишна възраст, подобно на много младежи, решава да се занимава със спорт. През 1953г. се записва да тренира вдигане на тежести. Треньорите му виждат у него качествата на един истински спортист. Започва да се състезава в категория до 67.5 килограма, в спортната си кариера обаче сякаш не се отличава с непостижими успехи. Участва на световното първенство в Мюнхен през 1955 и в Техеран 1957г., където печели сребърен медал. Последното състезание за старшията е през 1960г., когато той участва на Летните олимпийски игри в Рим.

Името на Абаджиев обаче не се свързва толкова с преките му участия в международните турнири. Истинската му слава започва с поемането на треньорския пост на българския национален отбор по вдигане на тежести. Преди да оглави отбора, българските щангисти са били познати на света по-скоро като посредствени състезатели. Те са се класирали предимно на база участие, не толкова заради особени спортни качества. С идването на Абаджиев обаче нещата се променят. Въведена е нова система на двуразови тренировки, която и до днес е патентована от треньора. Резултатите са толкова впечатляващи, че ЦК на управляващата комунистическа партия издава директива всички български спортове да минат под система, подобна на тази на Старшията.

“Приказката” на българските щанги започва от европейското първенство във Варшава, когато българският отбор печели два златни медала. Европейските и чуждестранните спортни коментатори и професионалисти са удивени от промяната, която българите показват в сравнение с предишните си участия в тежката атлетика. Новият вид тренировки и хранене имат огромен ефект върху състезателите. Три години по-късно, на Олимпиадата в Мюнхен спортистите завоюват 3 златни и 3 сребърни медала, при наличието на жестока конкуренция. Следват години, десетилетия на огромни успехи, започва “златният век на българската тежка атлетика”, състезателите са изключително признателни на своя треньор, а постиженията им карат цяла България да се гордее. Иван Абаджиев е наречен от възпитаниците си “папата на българските щанги”. На олимпиадата в Москва през 1980-та българският отбор е на второ място, сънародниците ни изпреварват по постижения огромни държави като САЩ, Русия(тогава СССР), Китай и др. През годините българите имат 12 олимпийски, 57 световни и 64 европейски шампиони. Тежкоатлетите ни имат над 450 подобрявания на световни рекорди – една наистина невъобразима цифра. Признанието за Иван Абаджиев е международно – президентът на Международната федерация по вдигане на тежести Готфрид Шодел се изказва: “Стана ясно – родил се е треньорът на света”.

В България, отзвукът за постиженията на състезателите е нечуван. Старшията е обявен за най-добър треньор през 1985г., 1986г., 1989г., 1997г., 1998г., 1999г. Става носител на орден “Стара планина” и получава титлата доктор Honoris Causa на НСА. През 2001г. е обявен за треньор на страната на ХХ век. Дългогодишните успехи на българите обаче предизвикват дразнението на големите държави. Доминирането на родните състезатели не се одобрява и чуждестранните медии започват да сипят критики по България. Върху Старшията се стоварват обвинения за допинг и употреба на стероиди в подготовката на състезателите. Истината обаче е друга. Стероидите и забранените вещества навлизат в спортния свят, също и в България, много по-късно, когато спортистите ни вече са доказали световната си класа. Употребата им вероятно е въведена и в българския спорт, но субстанциите се ползват и от състезателите на големите държави, понякога явно.

Критиките по Абаджиев обаче довеждат до неговото отстраняване катоabadjiev треньор на тежкоатлетите. Оттогава, българската федерация е в незавидно положение, а родните състезатели не участват на последните важни състезания. Изолиран от спортния живот в България и притиснат от тежката съдба на един застаряващ спортист, в една държава която тотално е низвергнала спорта като необходимост, Абаджиев е принуден да търси възможностите си зад граници. Приет е в САЩ и работи като треньор в град Денвил, Илинойс заедно със сребърния медалист от Летните олимпийски игри в Мюнхен Александър Крайчев. Треньор в „Академия за шампиони“ (Сан Франциско). Издадена е негова книга за щангите. В САЩ продължават да прилагат неговата методика на тренировка, а спортният му гений е оценяван високо.



Източник: Bulgarian History





Коментари

горе