Лимецът - новата страст на биопроизводителите


С увеличаване на интереса към биоземеде лието все повече производители се насочват към отглеждането на лимец. С древната култура, почти изгубена допреди няколко десетилетия, през миналата година в страната има засети 20 хил. дка. Желанието на фермерите, изкушени от природосъобразния начин на живот, пък е до 2020 г. площите с насаждението да достигнат 1 млн. дка. Това, от една страна, ще помогне за по-здравословното хранене на българите. От друга, в икономически аспект ще даде възможност за препитание на много стопани от планинските райони, тъй като лимецът е издръжливо растение, почти див вид, който може да оцелява и да се развива дори върху много бедни почви, където отглеждането на съвременна пшеница е немислимо. Освен това дава възможност за развитие на екотуризъм, който би привличал много чужденци в България.


Производителите все още знаят твърде малко за това чудо на природата. Безспорно обаче лимецът е най-древното жито, познато на човека. Той е прародителят на всички зърнени култури. Съдържа почти всички ценни вещества, от които се нуждае организмът - витамини от група В, калий, магнезий, манган, калций, желязо, цинк, фосфор и сяра, и може да замести месото и зеленчуците от менюто ни. Откриван е в много древни тракийски и египетски храмове и се смята, че се е появил на земята около 7 хил. години преди Христа. Интересното е, че в България е отглеждан до 1944 г. След това с влизането на режима изчезва. Ниският добив е основната причина стопаните да се откажат от него. Впоследствие билкарят Емил Елмазов се заема да го разпространи наново. Започва да отглежда лимец и да раздава семена на различни стопани. Всеки, който иска, получавал по малко количество и се задължавал на следващата година да раздаде също безплатно на други хора от своите посеви. И по този начин отглеждането му се възражда.


Интересно при лимеца е, че неговата генетична структура е много устойчива и не позволява генно модифициране и направа на хибриди, както при пшеницата. Освен това е добра алтернатива за хората, развили алергия към глутена. Древното жито съдържа минимално количество глутен, който не е със същата структура, както при пшеницата, и без никакъв проблем може да се консумира от хора с непоносимост към него.


С дебелата си обвивка растението не допуска никаква радиация, биологични паразити или вредители. Преди няколко години учени направили експеримент и изследвали лимец, посят в радиус от 200 км от Чернобил. След излющването му установили, че не е засегнат от облъчването. Някои хора дори твърдят, че това растение е привнесено от космоса с цел да остане нещо божествено с времето, което по никакъв начин да не може да бъде докоснато от човешкия ум. Един от разпространителите му в България е правил и Кирлианова фотография на житото, на която то буквално светело като слънце. Затова привържениците на здравословния начин на живот наричан лимеца “слънчева храна”.



Източник: Марица





Коментари

горе