Скритите съкровища на Стара планина


Красивото село Горна Бела речка е извън традиционните туристически маршрути и сигурно затова тук важат само старите библейски правила - в живота трябва най-напред да даваш

Ако тръгнете от София към Своге, но подминете този град на шоколада и се насочите към Вършец, то на 8 км преди него, някъде между Гара Лакатник, в Северозападната част на Стара планина, във Врачанския Балкан, след безброй остри завои по пътния серпантин (където, както се шегуват зевзеци, шофьорите могат да видят задния номер на колата си) ще стигнете до красивото българско село с поетичното название Горна Бела речка. Наистина, мястото е приказно и е много нагоре - на 500 м надморска височина. И реката белее тук-там от игривата вода, прескачаща безброй камъни и препятствия. А селото... То е... истинско. Както е модерно да се казва - автентично. И хората в него са като скритите съкровища на планината - уж знаеш, че ги има, но все пак е нужно да направиш усилие, за да ги откриеш.

Повече от 9 месеца са били необходими на екипа на проекта, посветен на създаването на туристическия пътеводител "Аз и моите обувки - туризъм по мярка", за да проучи какви тайни и забравени истини крият Старопланинските общини Вършец, Берковица и Чипровци. Зад идеята застава Фондация за нова култура заедно със Слоу фуд България с активното участие на деца, ученици и сърцати жени от тези три общини.
След многобройни срещи и разговори с представители на властите и жителите на красивите села в района, информацията за пътеводителя е събрана. В него са включени около 40 обекта, способни, по мнението на съставителите му, да привличат все повече туристи в кътчета, богати на неподправени природни красоти и автентични забележителности. Местните храни и напитки, поминък и занаяти, история и истории, традиции и обичаи, ритуали и празници, архитектура и култура, екопътеки и маршрути всъщност пазят уникалното историческо, културно и кулинарно богатство на трите живописни Старопланински общини. За тях няма богата информация в интернет и обикновено те остават извън традиционните туристически маршрути. Но все пак има шанс това да се промени.
Двуезичният пътеводител "Аз и моите обувки - туризъм по мярка" трябва да е готов до края на април. В очакване на отпечатването на тиража от 1000 бройки екипът на проекта Spirit - "Стара планина - вдъхновение за селски и междукултурен туризъм", организира на Лазарица и Цветница заключително събитие под мотото "Село Горна Бела речка - начин на живот".
Импровизираният събор като че ли съвсем естествено се проведе на голямата тераса в сградата на бившето училище, на която сега има табелка "Кметско наместничество". Разбрали един от друг, че в селото ще има гости, любопитни да видят как се живее в Горна Бела речка, местните лели - видни кулинарки и домакини, наизвадиха от мазите сладка и туршии, направиха някоя-друга тава от неповторимите си баници с извара и козе сирене, напълниха кошниците с прясно снесени яйца... И като истински радушни домакини посрещнаха всички познати и непознати не само с неописуеми вкусотии, но и с усмивка и надежда, че такива събирания ще има пак и пак.
Всеки, който намери малко време, за да си поговори с леля Грозда или с леля Анка, разбира, че в Горна Бела речка промени има. Ама не всички са към по-добро. И ако повечето източници в интернет сочат, че селото е с население между 70 и 100 души, то самите жители смятат, че не са повече от петдесетина. И с усмивка разказват, че по-рано са имали кмет кръчмар, а сега са избрали за същата длъжност полицай. Хората тук се занимават с онова, което са правели преди 50-100 години и техните предци - гледат овце и кози, произвеждат уникално козе мляко, правят сирене и извара, имат кокошки, които снасят яйца, успяват да похапнат и сезонни зеленчуци от собствените си градини...
Нещо повече. Горна Бела речка дарява с усещането, че това е място, където времето като че ли е спряло. И така, без дори да си го поставяте за цел, забравяте за всекидневните си грижи и, вдишвайки чистия планински въздух, разбирате, че тук важат само старите библейски правила - в живота трябва най-напред да даваш. Затова може би в селото повечето хора не заключват вратите на къщите и са готови да отворят домовете си, за да посрещнат в тях ценителите на истинския, неподправения и непокварения живот.
И независимо от факта, че може да обикаляте Горна Бела речка половин час и да не срещнете нито една душа, усеща се: духът на селото е запазен! Той оживява не само на станалия традиционен Фестивал на спомените "Козе мляко", който тук се провежда в края на май вече над 10 години. Просто го има. Во веки веков. И по неведоми за мнозина пътища събра на Лазаровден и Цветница именно в Горна Бела речка изкушените от шанса да видят с очите си накъде води пътеката на дедо Митко, да разберат как се прави "бял мъж" и да се насладят на брънч по Вазовски...
Със сигурност никой от гостите не изпита и капка съжаление, че посвети уикенда си на разходка до старопланинското село. Защото се възползва от уникалната възможност да опита от разкошната баница на Петя от Чепеларе, да вкуси от прочутата извара и сладката на леля Сийка, да чуе лично от табиетлията Тодор защо кръщава произведените от него вина на приятелите си, да научи от сърцатата леля Диди рецептата на питките със суха чушка и коприва...
И не само това. Най-голямата ценност на всички тези съкровища е, че не са подправени и измислени нарочно, а наистина са оригинални и автентични. Но не по-малко важно е и самите хора да повярват, че онова, което произвеждат за тях си - за собствените семейства, за децата и внуците, е толкова хубаво и вкусно, че би могло да излезе и на пазара.
"Такава е и идеята на проекта - да се провокират местните жители да споделят с всички евентуални бъдещи гости - любители и туристи, това, което знаят от бабите и дядовците си", уточнява Мариана Асенова, организаторка на проявата.
И в края на деня, след разходките из селото, когато няма как да се сдържите и да не си наберете поне една торбичка коприва, за ценители гостуването в Горна Бела речка продължава с нощувка в някоя от къщите на местните хора. А бързащите заради служебни ангажименти да се приберат в големия град, си заминават с огромна неохота. Но го правят с дълбоката увереност, че непременно ще се върнат тук отново. Ако не идната събота и неделя, то поне на 24 май. Когато Горна Бела речка пак ще е домакин на Фестивала на спомените "Козе мляко", който комай кара всички да забравят, че най-красивите села у нас всъщност са и най-обезлюдените.



Източник: Дума





Коментари

горе