Неблагодарността горчи като обидата



Имах братовчед, който работеше в някаква фондация, помагаща на младежи да учат в чужбина. Златка и мъжът й отишли на гурбет в Германия, а Митко се шляел в София. Хванал се с лоши приятели и имало опасност да се провали и влезе в затвора. С баща си били скарани, не си говорели, а Златка непрекъснато звъняла на Мария, плачела и я молела сестра си да й помогне и вкара племенника си в пътя. Митко току що се бил уволнил от казармата и не търсел работа. Искал да се порадва на свободния живот. Докато е бил войник, леля му го е спасявала от наказания – тя си знае какво й е коствало. После му давала пари, скришом от съпруга си, защото и трите дъщери по това време учели и се нуждаели от средства.





Веднъж, докато я слушах как се измъчва за сестра си и безотговорността на Митко, се сетих за братовчеда. Обадих се, видяхме се и аз горещо го помолих да помогне. “Ако спасиш този младеж от падение и зарадваш родителите му, че е станал човек, ще си запазиш място в Рая! Направи това добро, моля те! - увещавах го аз. И тъй като никога не му бях искала услуга, след няколко срещи, се съгласи – по-скоро да се отърве от мен. След 10 дни ми се обади: „Е, как да го направя, Диди, като дипломата на този лентяй е с тройки от горе до долу. Една четворка за цвят няма! - викна ядосан братовчедът, а аз не отстъпвах, сякаш ходатайствах за мое дете.





Както и да е, Митко отиде да учи в Германия. Злати излъгала съпруга си, че сам е успял – явил се бил на изпити и го приели. Бащата повярвал в способностите на сина си и му простил миналите грешки.

Впоследствие от Мария научих, че Митко е завършил, оженил се за заможна

германка и се включил в бизнеса на тъста си. Бях я помолила да не ме намесва с случая – все едно тя самата е намерила връзки и е уредила момчето. Не исках да се разчува, за да не навредя на братовчеда. Нямам представа как се е справял с учението, но като търговец се е доказал. Купил и два магазина тук, които се управлявали от майка му и баща му. И понеже те вече не били гурбетчии, а родители на собственика, работата им пораснала. Все по рядко Злати се сещала за сестра си, вече овдовяла и останала на пенсия. А племенникът, който дължи всичко на леля си, никога не я посетил, идвайки си да нагледа семейния бизнес.





През лятото, на рождения си ден, Мария ме покани на кафе в градината на една сладкарница. Злати позвъни, за да й честити празника, но от краткия разговор разбрах, че няма намерение да се види със сестра си. Учудена попитах по куриер ли ще й прати подаръка, а тя отвърна: „Няма да има подарък, а и да не беше се обадила, нямаше да се разстроя. Отношенията ни отдавна се промениха.“ А после ми каза и причината.

Веднъж Мария се разчуствала и споделила какво е преживяла, когато Митко е бил в казармата и после, докато скитал и не искал да работи. Сестра й я погледнала ядно и попитала: „Ако ти дам 400 евро, ще са ли достатъчни, да сме квит?“





Все едно й ударила плесница. Приятелката ми пребледняла, но не избухнала. Казала й само: „Засрами се! Ние сме сестри, впрочем бяхме.! - и си тръгнала.

Разказвайки ми отвратителната случка, тя се разплака: „Не съм искала от тях нищо, освен едно човешко „благодаря“, а сестра ми го превърна в пазарлък...“

Слушах я и си помислих, че неблагодарността горчи също като несправедливата. Обида. Понякога дори повече.

Диди


Четете още:

🔴 Купуване на стаж за пенсия: Какви са вариантите?

🔴 Дани Ангелов разделен с жена

🔴 Тодор Живков напълно забравен от близките си





Източник: lichna-drama





Коментари

горе