Уникален кръст от 1884 година е светиня за жителите на Ярловица


Ярловица е малко селце във видинската община Димово. В наши дни там са останали да живеят около шестдесетина жители, предимно възрастни хора. Няколко години след Освобождението – през 1882 година, в Ярловица е осветена старата черква „Света Троица”. Сградата обаче била паянтова, а и занемарена след 1944 г. Издържала е до 1950 г., когато се срутила от само себе си.

Според сегашния председател на черковното настоятелство Момчил Георгиев говорило се, че след рухването в селото дошъл тогавашният игумен на близкия Добридолски манастир и прибрал оцелялата църковна утвар. Знае се още, че преди това църквата е била ограбвана три пъти. Какво е взето от игумена обаче, никъде не е описано. Запазен от старата черква е единствено уникалният дървен кръст със сребърен обков, който и досега се тачи от местните хора като най-ценната реликва на селото.

Целият кръст е обкован с филигранно изработени сребърни нишки

и прикрепен на също такава кръгла сребърна основа. На обратната й страна е записано с изящно издълбани старославянски букви: „1884 г., с. Ярловица, на църквата подарил кръста за спомен от Никола Пунчов, Вълкана и Пена”. Наследниците на дарителя Никола Пунчов все още пазят откъслечни спомени за него, но сведения за подписаните две жени не са останали.

Върху кръста са издълбани 12 малки икони – по 6 от двете страни, всичките с размери между 1,5 и 2 сантиметра. Съхранява се в дървен калъф, обвит в червен плат. Запазила го е жената, която навремето се грижела за старата църква и биела камбаната. Преди кончината си предала свещената вещ на отец Костадин, също вече покойник.

Кой е майсторът на изящната изработка не се знае,

но за неговата изключителна ценност говори фактът, че преди няколко години Видинският митрополит Дометиан помолил ярловчани да дарят кръста за музея на митрополията. Съгласие обаче не било постигнато, защото хората решили да бъде изпълнено желанието на дарителите. А по думите на Момчил Георгиев, който показа за читателите на в. „Над 55” уникалния кръст, друг такъв в България едва ли има. Подобен, но много по-семпло изработен е видял единствено в Рилския манастир.

Защо обаче за втори път споменаваме името на вече 80-годишния Момчил Георгиев? Преди повече от 20 години той заедно с поп Костадин Иванов се захванали да построят в Ярловица нов храм върху основите на разрушената „Света Троица”. Създадено било черковно настоятелство от 6 човека с председател отец Костадин. „Започнахме без почти никакви средства – разказа Георгиев. -Пари нямаше, а и бързо се намериха скептици от селото, които не повярваха, че работата ще се довърши. Проектът се изготви без заплащане от наш човек, роден в Ярловица. Тогава бяха годините на приватизацията. Почти всички от инициаторите в онова време бяхме все още млади пенсионери, завърнали се на село. Поставихме въпроса и

на събрание при кмета се реши да се събори единият от яхърите на бившата земеделска кооперация

и тухлите да се използват за градежа на новата черква. Хората се притекоха и работата започна. Освен доброволния труд започнахме да набираме и средства от дарения. Всеки се отчете с по нещо, имаше и случай, когато една баба внесе в касата 80 стотинки, колкото успяла да отдели от пенсията си... От Министерството на вероизповеданията ни дадоха 2000 лева, а моралната помощ получихме от Видинския митрополит Дометиан. Той направи първата копка на строежа и по-късно много пъти идваше и се интересуваше за напредъка на работата. Много помогна тогава Асен Деянов, Бог да прости и него, който разбираше от машини, както и Иво Кръстев – млад, предприемчив човек, с чиято помощ се изгради оградата и чешма в двора на черквата”.

Иво Кръстев е дарил и новата камбана на черквата. Старата, също много ценна, била открадната малко преди завършването на строежа.

Ненчо СЛАВЧЕВ



Източник: Блиц





Коментари

горе