Дървена конструкция на 7000 г. и умишлено опожарена къща разкриха в Хотница


ДЪРВЕНА КОНСТРУКЦИЯ НА ПОВЕЧЕ ОТ 7000 Г. НАМЕРИ АРХЕОЛОГЪТ АЛЕКСАНДЪР ЧОХАДЖИЕВ ПРИ РАЗКОПКИ НА СЕЛИЩНАТА МОГИЛА В ХОТНИЦА. Най-вероятно става дума за маса или лавица, но при всички случаи е различно от под. Находката е изключителна рядкост и затова е много интересна за специалистите. „Предполагам, че този строителен пласт, в който намерихме дървото, е унищожен при наводнение. Кислородът е помогнал органичният материал да се запази, за наше щастие”, обяснява ръководителят на експедицията Александър Чохаджиев. И допълва, че конструкцията е направена от приблизително еднакви по размери дъски, които са широки 10 - 15 см и дълги над два метра. От следите по дървото археологът съди, че хората някога са работили само с кремъчни сечива. Познавали са вече и медта, но тя като материал не е била подходяща за обработка на дървото.
ЕДНА УМИШЛЕНО ОПОЖАРЕНА КЪЩА Е ДРУГАТА ИНТЕРЕСНА НАХОДКА НА АРХЕОЛОЗИТЕ ТОВА ЛЯТО. Тя е в нов сектор, който специалистите са разкрили сега, за да изследват подробно стратиграфския профил на могилата. „Аз не съм особен почитател на ритуалността, но тази къща очевидно е била запалена нарочно. Може би след смърт на член от семейството. Може би след смъртта на важен човек от селото, а може и да се е случило бедствие и хората да са решили по този начин да измолят опрощение”, обяснява Александър Чохаджиев.
Че къщата е била целенасочено опожарена, той съди по намерените няколко напълно запазени съдове от глина. Особеното на тези съдове е, че те са били нарочно наранени. На всички тях на различни места са били пробити правилни дупки, което говори, че нараняванията по целостта им не са случайни. „Без да съм сигурен, смятам, че целта на това нараняване на съдовете е да бъде подменено предназначението им. Да спрат да ги използват. Разбира се, другата теория е чисто религиозната, че през тези дупки душата на покойника ще намери пътя към небето”, разказва още археологът. И признава, че колкото и да не му харесват подобни версии, наличието на повече от един съд на едно и също място не е случайно и говори за обредност и обществена практика. Без това да е възможно да бъде категорично доказано, защото няма писмени сведения, останали от тогава.
ПОВЕЧЕ ОТ 400 КРЕМЪЧНИ СЕЧИВА СА СЪБРАЛИ СТУДЕНТИТЕ ОТ ОБЕКТА ЗА ТРИТЕ СЕДМИЦИ РАЗКОПКИ. Сечивата са изработени от восъчен кремък, за който вече се знае, че е лудогорски. Количеството и качеството говорят, че преди хилядолетия хората, населявали могилата, са имали интензивен обмен. Този кремък е основният материал, от който те са изработвали сечивата си и за бита, и за полето.
Няколко фрагмента от керамични фигури и от две костни, една медна стрела, костна пластина, която е служила за украшение, са другите находки. „Медната стрела ме изненада приятно. Намерихме я във втория нов сектор, който започнахме да разкриваме. Този сектор е защитен вал и е логично там да излезе такава находка, но до момента от този район сме имали костни или кремъчни стрели”, обяснява Александър Чохаджиев. Валът се намира в най-южната част на могилата и това лято археолозите са опитали да разширят участъка, който проучват.
И една пота – съд за леене на мед или злато, е излязла при разкопките. Потата е на около 6200 г. и е рядкост като находка за селищна могила. „Явно е, че металургията е била добре развита някога. Но за тази дейност се изисква много висока температура, което пък е изключително опасно за къщи, направени от дърво. Затова този занаят е бил изнесен извън селището”, обяснява археологът.
Александър Чохаджиев работи в Хотница вече 15 години заедно с първокурсници по археология от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и с доц. Стефан Чохаджиев, който е преподавател във вуза. Селищната могила в Хотница е задължителна студентска практика по праистория, затова и финансирането на обекта се осъществява със съдействието на ВТУ и Регионалния исторически музей във Велико Търново.
Поне 17 строителни нива има могилата. Цифрата е според първия археолог, работил там – Никола Ангелов. Александър Чохаджиев е убеден, че нивата са доста повече. Всички те са разположени в слой, който достига около 6 метра дълбочина. Трупали са се малко по-малко от 1000 г. Времето е от ранния до късния халколит.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА



Източник: Борба.БГ





Коментари

горе