Български се говори в още шест страни на Балканите


С проф. Иван Кочев, потомък на братя Миладинови, разговаря Крум Михайлов

Филологът проф. д-р Иван Кочев – потомък на известните възрожденски фамилии Миладинови и Хàджови от град Струга, Македония, е роден в Поморие в учителско семейство. Бил е зам.-директор на Института за български език и научен ръководител на Секцията по българска диалектология и лингвистична география. След възстановяването на Македонския научен институт в продължение на 18 години е негов зам.-директор. Работи в областта на българската диалектология и история на езика, балканско и славянско езикознание. От 1995 г. преподава в ЮЗУ „Неофит Рилски” в Благоевград.

– Проф. Кочев, Вие сте от рода на възрожденските книжовници братя Димитър и Константин Миладинови. Как баща Ви се е озовал от Струга чак в Поморие?
– Баща ми беше български учител. След идването на сърбите в Македония през 1913 г. е бил принуден да напусне родния си край. Следва в София, но се заселва в Поморие (Анхиало) по сантиментални причини – живописно разположеното на брега на морето Поморие му е напомняло за красивата Струга край Охридското езеро.
Моята баба по бащина линия в Струга е била от известната Хàджовска фамилия. Няма да обяснявам кой е научният работник Иван Хàджов и кои са братята Миладиновци. Преди да почине, баща ми написа спомени, които смятам да издам.

–  А посещавали ли сте родния му край?
–  В Струга съм бил три пъти, гостувайки на роднините си, с които продължавам да поддържам връзка.

– Родът на майка Ви от къде е?
– От Пиринския край. Дядо ми Иван, на когото съм кръстен, е от Разлог. Семейството му се преселва във вътрешността на страната след Кресненско-Разложкото въстание от 1878 година.

– В известен смисъл Вие сте се върнали на работа в родните краища на Вашите предци...
– Да, така е! Няма случайности в този живот. Родното зове.

– Ако е така, може ли да се потърси и някаква връзка между „Български народни песни” на „двата Миладина”, както казва Вазов, и Вашето изследване „Българска фонология” от 2010-а?
– Връзката между сборника на моите прадеди Миладиновци и голяма част от изследванията ми е общата проблематика – съхраняване на българщината в Македония. Проучвал съм и говорите в Сливенско, Силистренско, Смолянско и др., но значителен дял от работата ми е посветена на диалектите в Солунско, Корчанско и Повардарието.
Що се отнася до „Български народни песни”, изследвал съм езика на сборника в две студии, публикувани у нас и в Полша.

– Имате ли подобен „научен жест“ и към Пиринския край?
– През 1968 година цял месец събирахме със студенти материали от говорите в Разложко за трети том на „Български диалектен атлас”. Освен това десетина години по-късно – през 1980 г., в сборника „Пирински край. Етнографски, фолклорни и езикови проучвания”, върху лично събран материал съпоставям диалектите в Благоевградско, Санданско, Петричко, Банско-Разложко и Гоцеделчевско. Те са от трите основни общобългарски типа – източнобългарски, западнобългарски и преходни (между Българския изток и запад).

– Като стана дума за диалектния атлас, как бихте формулирали популярно основното в обобщаващия му том, на който Вие сте ръководител?
– „Български диалектен атлас. Обобщаващ том” (2001) е от големите постижения на българската, славянската и световната диалектология и лингвистична география. Представлява богата система от 12-цветови езикови карти – 368 на брой, изработени върху рекорден брой селища – 2401.

–  Какво „казва“ атласът на българина, който традиционно обича да се майтапи с диалектите – къде как се нарича пуйката, къде „миекат“ и къде не и т.н.?
– Атласът има следните особености. Първо, в него за първи път е представено цялото българско езиково землище. Цялото – това значи не само в днешните държавни граници, но и извън тях – в Северна Добруджа (сега в Румъния); в Поморавието и Западните покрайнини (сега в Сърбия); във Вардарска Македония (сега в Република Македония); в Корчанско (сега в Албания); в Беломорска Македония и Западна Тракия (сега в Гърция); в Източна Тракия (сега в Турция). Парадоксално, но факт – български език се говори в още шест страни на Балканите.

– Пак белези от войните...
–  Да, така е. По извънезикови причини – именно войните, тези земи са останали извън държавните граници. Но там се е говорила и продължава да се говори българска реч. От това, разбира се, не трябва да се правят никакви съвременни политически изводи. Няма нищо изключително в това, че един език се говори не само в собствената държава, но и извън нея. Вземете САЩ, Канада, ЮАР, Австралия – толкова различни държави, в които се говори английски език.

–  Споменахте политическите изводи. Как стои въпросът с историческите?
– Това е втората особеност на обобщаващия том – той представя запазени, старинни, вкаменени форми по диалектите. Това e база за изследване на Кирило-Методиевия (старобългарски) език, превърнал се в първия писмен език на цялото славянство.
Трето, езиковият атлас е отражение на непрекъснатия диалог на културите в Югоизточна Европа чрез езика.

– Имате ли поглед върху литературния живот в Скопие? Ще се радва ли Македония на своите нови творци, съизмерими с великия прилепчанин Димитър Талев?
– В Република Македония талантливите писатели отразяват вярно действителността, такава каквато е, а бездарните се превръщат в глашатаи на остарелите Титови идеологеми, които за съжаление още битуват. От талантливите автори ще посоча имената на проф. Димитър Димитров, на Живко Авджия и специално на Младен Сърбиновски, автора на романа епопея „Шашма”, в който се рисува обобщен митичен образ на чудовищната измама в Република Македония. За Сърбиновски бих могъл да кажа, че е съвременният Димитър Талев, отразяващ един по-късен етап от историята на областта.

– Как смятате, проф. Кочев, хвърляме ли като българи всички мостове – културни, политически, икономически, за сближаване с Македония?
– Мостът е съоръжение, което свързва два бряга, т.е. добре е да се гради едновременно от двете страни, а не едностранно. Явно трябва да се започне от икономическите – „Коридор № 8”, и се мине през културните. За да се стигне до политическите мостове, които очевидно се оказват най-трудни...

– Ако погледнем в глобален план, как виждате бъдещето на Македония в контекста на онова, което се случи с Косово, на събитията в Украйна?
– Не съм футуролог, но съдбата на Македония е доста неясна. Единственото й спасение е Европейският съюз. Иначе ще бъде уязвима и отвътре, и отвън.



Източник: Днес.БГ





Коментари

горе