След това лечение няма да изпитвате болка с години – Сол и зехтин

За Русе и част от неговите видни граждани, оставили имената си в историята



ЮБИЛЕИ И ГОДИШНИНИ НА БЕЛЕЖИТИ РУСЕНЦИ

Доц. Атанас Колев от Русенския университет разказва за видни граждани на Русе от последния век-два, немалко от които са добре познати имена в националната история

.

Увлечени в ежедневието, неусетно пропускаме да отбележим поне кръглите годишнини на големите русенци, записали с творческите си постижения своите имена със златни букви в културната (литературна, музикална, художествена, научна и др.) история на България. Малко са градовете, не само у нас, но и в чужбина, които имат като Русе толкова заслужили творци, с които да се гордеят и същевременно да са така небрежни по отношение почитането на паметта им. За по-неизвестните, живели през ХІХ или началото на ХХ век, може да има „смекчаващи вината обстоятелства”, но за 100-годишния юбилей през 2011 г. на личност като Йосиф Цанков – бащата на шлагерната музика в България, какво друго да се каже, освен непростимо нехайство. В София го почетоха и с тържествен концерт. А местната управа не се свърза със софийския инициативен комитет и поне този концерт да се изнесе в Русе? Или Русе е музикален град само през втората половина на месец март? Кой да си направи труда? А да се думка непрекъснато тъпана „Русе – европейска столица на културата” може.

И защо не се намери начин да се сложи поне подобаваща паметна плоча на родната му къща, вместо този пластмасов знак, който времето бързо ще изтрие. Според Цицерон „Който иска намира начин, а който не иска намира оправдание”. Тази максима е много точна, направо желязна! И ако този пусти Комитет по културните паметници не позволява да се сложи паметна плоча, то господа съветници, ако наистина сте такива и мислите за Русе, заделете само 1% от бюджета на общината, който за 2014 г. е 103 милиона и 537 хиляди лева, за да се направи един хубав паметник на достоен русенец, защото Русе е уникален град с това, че не е издигнал паметник на свой достоен син, роден тук и със заслуги към родното си място. Да изключим Баба Тонка, тя все пак е жена. Не заслужават ли тази почит акад. Михаил Арнаудов, Йосиф Цанков, проф. Венелин Ганев, проф. Саша Попов, Змей Горянин, даскал Тони, Мими Балканска, Елиас Канети и др., но това трябва да става след широко публично обсъждане и сериозен национален конкурс, а не да се дават приятелски поръчки под масата, защото вече се пръкнаха доста недоносчета, измайсторени по този начин. За хората с къса памет – злополучният проект за паметник на Канети преди няколко години, а ръбатата градска градина в центъра с безбройните си остри ръбове направо плаче за Гинес. Но това са други теми, от които никой не се вълнува и затова сме на такова дередже.

През 2014 г. се навършват юбилеи и кръгли годишнини от рождението или смъртта на редица видни русенци, които така и ще отминат без никой в града, с който те навеки са свързани, да ги спомене или ще е с малки изключения. В такива случаи често срещано явление е да не се прави разлика между юбилей, кръгла и кратна годишнина, даже и в националните медии. Почти ежедневно се срещат смешни съобщения за 10, 20, 30 и т.н. годишни юбилеи, а това са само кръгли годишнини. Объркването дойде от близкото минало, когато за да се угоди на многото желаещи да направят банкет с обществени средства се промени тълкуването на термина „юбилей” в речника за чуждите думи в българския език.

Ако се разгърнат справочните издания с „ер голям” от първата половина на ХХ век ще се види, че „юбилей” е „еврейско празненство на всеки 50 години”, което означава, че на всеки 50, 100, 150 и т.н. години се празнува юбилей. Католическата църква е заимствала този вид празнуване, но през ХVІ в. въвежда и така наречения „малък” юбилей, на всеки 25 години и сега е правилно да се честват като юбилейни само годишнините на дадена личност, фирма или организация, които са кратни на 25 или 50. Кръглите годишнини са 10, 20, 30 и т. н., а кратните на 5 са: 5, 15, 35, 45, 55 и т.н., които не са юбилейни, а само кръгли или кратни на 5 годишнини и това не трябва да се забравя от „любителите” на юбилеи и мераклиите за банкети. Другото е дебилна неграмотност.

Спазвайки този принцип, в следващото изложение са отбелязани 7 юбилейни от рождението и 23 кръгли (над 100) годишнини от рождението или смъртта на 30 бележити русенци, чиито имена трябва да помним и споменаваме по-често, а не само на годишнините от смъртта им, защото те са допринесли много за величието на нашия град. Във втората част от списъка са дадени още 20 имена на заслужили русенци, чиито юбилеи и кръгли годишнини са под 100 години. С кратките биографични бележки се прави опит да се почете паметта към делото, на което всеки един от тях е посветил живота си и е записал името си с главни букви в историята на град Русе. Дано се намерят сърцати русенци, които да посветят част от времето и силите си за написването на биографията на всяка една от тези светли личности, защото те не заслужават да тънат в забрава.

Предложеният списък от 50 имена е представителен, но не е окончателен. Той може да се допълни с други имена от в сайта на Регионална библиотека „Л. Каравелов” или да се съкрати, но това ще е субективно отношение, защото цитираните тук лица са подбрани съобразно техния принос за града, като стожери на русенската култура и история. Независимо дали ни харесват или не, дали правилно оценяваме тяхното наследство или не, те вече са влезли в Пантеона на русенската научна и художествена слава и не остава нищо друго освен да преклоним глави и подобаващо да почетем светлата им памет.

Необходимо е да се направи едно уточнение, относно избора им, тъй като тези личности могат да се разделят на няколко групи, но по-важните са следните три: 1) Родени, живели и починали в Русе; 2) Родени и живели в Русе, но починали в друго населено място; 3) Живели и починали в Русе, но родени другаде. За първите две групи е безспорно, че са русенци. Редно е към тях да се причисляват и лицата от третата група, защото със своя принос за развитието на Русе те многократно са доказали, че заслужават да бъдат считани за истински русенци.

Старите русенци къде на шега, къде на истина твърдят, че жителите на Русе са три групи: русчуклии, русенци и граждани. Русчуклии могат да се наричат само родените трето поколение в Русе. Родените І и ІІ поколение в града са русенци, а неотговарящите на горните две условия – граждани на Русе, т.е. родени другаде, но живеещи (и работещи) в града. По повод името на Русе е необходимо да се направи едно съществено уточнение. До 1882 г. в официалните документи градът се изписва като Русчук, а едва след това се пише и нарича Русе, но до края на ХІХ в. в разговорите си русенци го наричат със старото име. Затова в следващото изложение е възприето, като характеристика на епохата, рожденото място да се отбелязва така, както записано в кръщелното свидетелство – най-важният личен документ за всеки българин в продължение на столетия.

Имената са подредени според българския стандарт, по азбучния ред на малките имена, а при съвпадения – съответно по презимето или фамилията. Биографичните справки отразяват най-същественото от живота и дейността на всеки един от цитираните. Те започват с посочването в малки скоби на годината на раждане (г.р.) или на смъртта (г.с.), на собственото, бащиното и фамилното име (на учените се дават и научните звания), след това – датата на раждане и родното място, за починалите – кога и къде са погребани. На второ място са дадени висшето образование, научните степени и звания, а за живелите през ХІХ в. е отбелязано средното образование, което тогава има стойност на сегашното висше. Селищата в животописните бележки са отбелязани с наименованията, които са носили в съответния период. По-малко известните селища в чужбина са пояснени с името на страната, в която се намират. Биографичната част завършва с основната област, в която е работил, по-значимите постижения на всеки от тези видни русенци и получените награди.

1. (140 г.р.) Проф. Алберт Аврам Афталион (21.10.1874, Русчук – 6.12.1956, Шамбези, Швейцария) – икономист, преподавател, учен, редактор.

Проф. Алберт Афталион

Проф. Алберт Афталион

След Освобождението семейството му се изселва в гр. Нант, Франция. Завършва правния факултет на Сорбоната в Париж с два доктората – право (1898) и икономика (1899). Професор по икономика и статистика в университетите: в Лил (1900-1923) и в Сорбоната (1923-1950), член на редколегиите на икономическите списания: Revue économique (1950), Revue d’économie politique, Revue économique Internationale, Kyklos и др.” Награден е с: ордена на Почетния легион (1919), Военен кръст и медал. Френската асоциация на учените икономисти е учредила награда „Афталион“ (1995) за студенти и млади учени. В научните области: теория на акселератора; теория на икономическите цикли и кризите на свръхпроизводство; теория на валутния курс при определянето на цените са, той е публикувал 177 научни труда, отпечатани на 9 езика, цитирани и сега от световни учени, в т.ч. и 20 книги, но на български е преведена само „Златото и неговото световно разпределение” (1932).

Факсимиле на корицата на едноименната книга на Афталион, на български език, София 1932 г. http://www.nikolaynenovsky.com/uploads/file/Aftalion_bg.pdf, стр.13

Факсимиле на корицата на едноименната книга на Афталион, на български език, София, 1932 г. http://www.nikolaynenovsky.com/uploads/file/Aftalion_bg.pdf

В най-известните енциклопедии Афталион се посочва като автор на идеята за акселератора, формулирана за пръв път в негова статия (1909). Той е първия президент на френската асоциация на икономически науки (1950-1951). Включен е в книгата „100 велики икономисти преди Кейнс“, съосновател и председател на борда на директорите на академичното списание „Revue economique“. Типично по нашенски, името на този световно известен учен го няма в българските енциклопедии, дори в икономическите справочници.

 

2. (120 г.с.) Ангел Тихов Обретенов (1841, Русчук – 16.11.1894, Русе) – деец на националноосвободителното движение.

Ангел Тихов Обретенов http://www.abritvs.com/KaraHadjitheme42.htm

Ангел Тихов Обретенов, http://www.abritvs.com/KaraHadjitheme42.htm

Син на Тонка и Тихо Обретенови, участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868). Ранен в битката край с. Вишовград, Великотърновско, заловен и осъден на вечно заточение в крепостта Акия, Северна Палестина, където го заварва брат му Никола през 1876 г. Освободен по силата на общата амнистия (1878) се завръща в Русчук. Оставя ценни спомени за живота на заточениците, но за него самия има запазена малко информация, поради това че като човек с нежна, чувствителна душа той винаги е стоял в сянката на обществените събития. Теодора Бакърджиева е събрала всичко за Ангел Обретенов в книгата си „Шепот от далечна Акия”.

.

3. (110 г.с.) Атанас Иванов Паунов (1853, Свищов – 2.11.1904, Русе) – учител, музикант, хоров педагог, композитор, диригент.

В Русе е учител (1888) по „нотно пеене”, библиотекар. Владее няколко музикални инструмента, поставят заедно с Т. Ц. Трифонов началото на Театрално-музикалното дружество „Лира” (1891), а с Петър Рендов основават „Българска филхармонична дружина”, в рамките на д-во „Лира”, към която е формиран оркестър за симфонична музика (1894), който изнася няколко концерта в Русе. Основател е на известния русенски хор към църквата „Св. Георги”, наречен по-късно любителски певчески хор „Св. Георги” (1894). От 1891 г. е първият щатен библиотекар на русенската общинска библиотека, по-късно работи като учител. Като композитор хармонизира за пиано народни песни и хора.

.

4. (120 г.р.;70 т.с.) Владимир Биков (17.08.1894, Хърсово, Румъния – ноември 1944, Русе) – журналист.

Владимир Биков (вляво) http://dianakolarova.blogspot.com/2010_12_01_archive.html

Владимир Биков (вляво)
http://dianakolarova.blogspot.com/2010_12_01_archive.html

Собственик и издател на в. „Русенска поща”, един от най-големите всекидневници в провинцията от 1921 г. до ноември 1944 г., когато е убит по време на комунистическия терор без съд и присъда. Посмъртно е осъден на смърт от така наречения „народен” съд в Русе по Делото на русенските интелектуалци, за да може да се конфискува имуществото му. На 13.09.1944 г. излиза последният брой на в. „Русенска поща”, а след „безследното му изчезване” в неговата печатница започва да се печата комунистическото издание „Дунавски отечествен фронт”, преименуван по-късно на „Дунавска правда”, а от 1991 – „Утро”.

 

5. (140 г.р.) Инж. Владимир Тодоров Малчев (14.03.1874, Русчук – 1946, Русе) – строителен инженер, архитект, общественик.

Завършва строително инженерство във Виена (1897) постъпва в Окръжно инженерство в Русе и заема длъжностите: началник на Техническо бюро в Русе, градски архитект (1904-1906), след което преминава на частна практика. Работил е в Разград, Враца, Плевен, а по-късно и като инженер в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството в областта на градоустройственото планиране. По негови проекти в Русе са изградени няколко сгради. Участва в работата на русенския клон на Българското инженерно-архитектно дружество (БИАД).

.

6. (110 г.р.) Доц. Гунчо Стефанов Гунчев (9.03.1904, гр.Бяла, Русенско – 2.06.1940, София) – географ, преподавател, геоморфолог, редактор.

Учи в университетите в Гренобъл и Клермон Феран, Франция и завършва (1928) специалност география в Софийския университет (СУ). Специализира география в Унгария и Германия (1928-1929). Доцент (1937) в катедра „Антропогеография” на СУ. Работи в областта на икономическата, селищната и физическата география (геоморфологията), етнографията и топонимията. Основател и гл. редактор на сп. „Архив за поселищни проучвания: (1938-1939).

.

7. (180 г.р., 110 г.с.) Гено Атанасов Чолаков (21.04.1834, Русчук – 1904, Силистра) – възрожденец, национал-революционер, администратор, общественик.

5Водач на националнореволюционните борби в Силистренския край, За участието си в борбите за църковно и политическо освобождение е заточаван. Дописник на вестниците: „Турция” (1866), „Македония” (1869) и „Право” (1872), съратник на Г.С. Раковски и на Васил Левски.
След Освобождението е кмет на Силистра, председател на Окръжния съд и на Червения кръст в града, изпада в немилост след бунта на русофилите.

На негово име е кръстена улица в Силистра, където паметта му се тачи с голяма почит като най-заслужилия деец на българското възраждане в този край.

 

8. (110 г.р.) Димитър Добрев Димитров (16.01.1904, с. Щръклево – 3.05.1985, София) – писател, журналист, издател, публицист, редактор.

Димитър Д. Добрев http://literaturensviat.com/?p=72081

Димитър Д. Добрев
http://literaturensviat.com/?p=72081

В Русе завършва Мъжката гимназия, печата стихове, разкази, импресии в „Ученически вестник”. До 1936 г. живее в родното си село, където е писар в общината и ръководи културно-просветната дейност на читалището. Основава, редактира и издава месечния в. „Светлоструй” (1928-1941) – най-големия провинциален вестник, издаван в село и единствения селски литературен вестник в Европа. Основател и секретар (1934-1937) на съюза на писателите от провинцията. От 1936 г. се премества в София, където се занимава с книгоиздаване, главен редактор е на издателство „Народна култура” (1946-1970), заслужил деятел на полската култура, носител унгарската литературна награда „Лайош Кошут”.

 

9. (130 г.р.) Димитър Панчев Кардашев (1884, Русе – 7.10.1962, София) – учител, живописец, писател.

Учи живопис в Рисувалното училище в: София (1902), Букурещ (1903), Казан, Русия (1904-1905), завършва живопис (1907) в академия „Албертини” в Торино, Италия. Учител по рисуване в Плевен, Варна, София. Занимава се с производство на филми (сценарист и продуцент), пише критични бележки за художествени изложби, разкази, исторически и драматични произведения. Създава малко на брой живописни творби, предимно с батални и исторически сюжети.

.

10. (180 г.р.) Димитър Ценович Минков (1834, Свищов – 31.10.1915, Русе) – търговец, революционер, адвокат, общественик.

Димитър М. Ценович http://www.geni.com/people/

Димитър М. Ценович
http://www.geni.com/people/

Млад емигрира в Букурещ, където забогатява с търговия. Дружи с Г.С. Раковски и др. видни революционери, член е на Добродетелната дружина, съратник на Л. Каравелов и В. Левски, касиер на революционния комитет в Букурещ, финансира: четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, първата обиколка на Васил Левски по българските земи (1868-1869), отпечатването на вестниците: „Народност”, „Тъпан”, „Свобода”. След Освобождението се установява със семейството си в Русе, където работи като адвокат (след 1880), председател е на Поборническото дружество в града. Под негово влияние българското знаме се утвърждава като трикольор.

 

11. (140 г.р.) Евстати Георгиев Винаров (17.09.1874, Русчук – 6.05.1915, Русе) – морски офицер, капитан-лейтенант, изобретател.

Завършва Военно училище в София (1894) и специализира минно дело (работа с морски мини) в Кронщад, Русия (1902-1903), началник на Дунавската флотилия (1910-1913), изобретател на първата българска електро-ударна морска мина (1905). Неговото име носи малка улица между пл.”Дунав” и Военния клуб.

 

12. (130 г.р.) Екатерина Манчева (30.11.1884, Русе – 7.03.1943, Русе) – поетеса, учителка, общественичка.

От 1907 г. е учителка в с. Червена вода (тогава публикува и първите си стихове), а след това – в: „Свети Георги”, „Иван Вазов” и Немското у-ще в Русе. Създава и ръководи детска театрална трупа, съиздател е на юношеското списание „Здравец”; организира първата лятна колония (почивен лагер) за русенски ученици в местността „Св. Константин и Елена”, край Варна; инициаторка е за изграждането на първите детски градини и детски ясли в града; член е на женското благотворително дружество „Добродетел”; директор на Домакинско-майчинското училище в Русе (от 1938); един от основателите и деен член на Дома на изкуствата и печата в Русе (днес Клуб на дейците на културата).

.

13. (125 г.с.) Захари Стоянов (Джендо Стоянов Джендов) (1850, с. Медвен, Сливенско – 2.09.1889, Париж, погребан в Русе) – национал-революционер, писател, публицист, журналист, държавен и обществен деец, депутат.

Захари Стоянов http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0

Захари Стоянов
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0

От 1870 г. живее в Русчук, зет (1882) на Баба Тонка, негова съпруга е Анастасия Обретенова, приятел и съратник на Никола Обретенов и Стефан Стамболов, член на Русенския революционен комитет, апостол през Априлското въстание. В Пловдив полага началото на първите чествания на годишнините на Христо Ботев, Хаджи Димитър и Стефан Караджа, редактира в.”Борба”, председател е на Тайния революционен комитет, който организира и ръководи Съединението на Княжество България с Източна Румелия. В Русе издава в.”Работник”. Депутат в ІV-то обикновено народно събрание (ОНС) през 1886 г., подпредседател (1887) и председател на V ОНС (1888-1889), кореспондент на английския консервативен в. „Таймс”.

 

14. (170 г.р.) Иван Костов Стоянов – Соларя (17.07.1844, Русчук – 14.06.1917, София)- национал-революционер, търговец на едро, общественик, депутат.

Иван Стоянов (Соларя) http://pan.bg/view_article-3-10210-Koj-e-Ivan-Stoqnov-Solarq

Иван Стоянов (Соларя)
http://pan.bg/view_article-3-10210-Koj-e-Ivan-Stoqnov-Solarq

След завършване на Русенското класно училище (1862) е вилаетски чиновник, отговарящ за монопола на солта. През 1867 г. емигрира в Гюргево, където постепенно се утвърждава като голям български търговец на сол и газ, доставчик е на английската компания, която строи ж п линията Букурещ – Гюргево. Над 10 години подпомага финансово българските емигранти, четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, на Хр. Ботев и апостолите от Гюргевския комитет. Признат е за поборник без оръжие. След Освобождението продължава да се занимава с търговия, купува два стари кораба от Дунавската флотилия и става един от първите частни корабопритежатели у нас. Депутат в ІV-то ОНС, в ІІІ-то Велико народно събрание (ВНС), V-то и VІ-то ОНС, в ІV-то ВНС и VІІ–то ОНС. Членува и материално подпомага много обществени организации в Русе през ХІХ век. Кумува и организира сватбата на Екатерина Пенева и Петко Каравелов в Русе. Има 19 деца, от които 8 живи, баща на известния български хирург Парашкев Стоянов.

.

15. (125 г.р.) Илия Петров Арнаудов (7.06.1889, Русе – 15.04.1946, София) – оперен режисьор, музиковед, редактор.

Учи оперна режисура във Виена (1919), специализира в Берлин. През 1929 г. се връща в България и постъпва в Народна опера-София. Пръв постановчик на оперите на Вагнер у нас. Автор на научни трудове, между които „История на италианската музика”, пише статии, отзиви и рецензии по музикални събития, изнася сказки из цялата страна. Редактор е на сп.”Музикален живот” (1933) и в. „Български народен театър”. Поставил е няколко опери в Самодейната работническа опера в Сливен (1945-1946). Брат е на акад. Михаил Арнаудов.

.

16. (120 г.р.) Проф. д-р Константин Николов Бобчев (19.12.1894, Русе – 28.06.1976, София) – икономист, професор, учен, администратор.

В София (1919) завършва право, а след това и държавни стопански науки с докторат в гр. Фрайбург, Германия. От 1925 г. е преподавател във Висшата кооперативна школа и в Свободния университет в София, професор по стопанска политика (1939). Заема ръководни длъжности в Министерството на търговията, промишлеността и труда (1930-1939). Син на Никола Бобчев, брат на Сава Бобчев и внук на К. Маркович.

.

17. (110 г.р.) Проф. Константин Христов Попов (4.08.1904, Русе – 6.05.1991, София) – виолончелист, педагог, преподавател.

След завършването на Лайпцигската консерватория (1933) следва музикални науки и философия (1929-1933) в университета в Лайпциг. От 1932 г. е член на „Амати – трио” (то изпълнява всички творби наизуст), с което гастролира в 11 европейски страни. Изнася и самостоятелни концерти. От 1935 г. е преподавател по виолончело в Държавна музикална академия – София, където от 1945 г. е професор, но едновременно с преподавателската дейност непрекъснато концертира, гостува на всички симфонични оркестри в страната. Основател е на „Академично трио” (1937), участва в трио „Въжаров” (1935-1936) и квартет „Лечев” (1936-1937). Репертоарът му включва всички значителни творби за виолончело, като някои от тях той изпълнява за пръв път у нас. Има големи заслуги за изграждането на българската виолончелова школа и специален принос за развитието на музикалното изкуство в Русе. С негов концерт тържествено е открит през м. ноември 1934 г. новият Църковен салон в Русе (сега оперна сграда).

.

18. (100 г.р.) Михаил Димитров Халваджиев (13.09.1914, с. Самоводене, Търновско – 1988, Русе) – учител, палеонтолог, пещерняк, общественик.

В Софийския университет завършва естествени науки. Учител (1944) и зам. директор на Мъжката гимназия (1944-1949), директор на Вечерната гимназия (1952 – 1954). Пръв уредник (1954) на отдел „Природа” към Русенския музей и секретар на природонаучното дружество – секция Русе (1959-1977). В продължение на 12 години събира фосили (кости на праисторически бозайници) в района на Русе. Директор на V средно училище (1957-1962), инспектор по биология и химия към окръжен отдел „Просвета” (1962-1964), директор на техникума (сега Промишлена гимназия) по зърносъхранение и зърнопреработка „Асен Златаров” (1964-1987).

.

19. (130 г.р.) Митрополит Михаил Доростоло-Червенски (Михаил Русенски; светско име Димитър Тодоров Чавдаров, 6.04.1884, Калофер – 8.05.1961, София, погребан в Русе) – висш духовник, трети митрополит на русенската епархия, доктор-богослов, проповедник, общественик и мисионер.

Доростолски и Червенски митрополит Михаил, http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0

Доростолски и Червенски митрополит Михаил http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0

С докторат, за възгледите на Ницше за християнската нравственост, завършва Киевската духовна академия (1910). В България е подстриган за монах с името Михаил (1911), от 1915 г. е архимандрит, ректор на Софийската семинария (1923-1926), епископ (1924), викарий (1926), Доростолски и Червенски митрополит от 1927 г. Под негово ръководство в Русе са изградени (в сравнение с другите русенски митрополити) най-много нови храмове: „Св. Богородица”, „Св. Петка” и „Св. Архангел Михаил”, а старите са обновени и зографисани. Открит е (ноември 1934 г.) Църковният салон (днес Опера) – духовно средище на града през 30-те и 40-те години на ХХ в. Митрополит Михаил пише книги, брошури, десетки статии в църковната преса и е инициатор за издаването от митрополията на списанията: „Вяра и живот”, „Детска вяра” и „Нива божия”. До края на 1958 г. той отслужва 1820 литургии и двойно повече други църковни служби, като произнася над 5000 проповеди. Почетен председател е на българското дружество „Червен кръст”; председател е на русенските клонове: на Червения кръст; на Съюза за закрила на децата; на Обществена подкрепа; на Комитета за бедно-недъгави и др. Активно участва в построяването на болница за туберкулозно болни. През 30-те години в епархията се основават десетки работнически, детски и младежки православни християнски братства. Значително се разширява социалната дейност. Изграждат се църковни приюти, детски градини, социални кухни, църковно средношколско общежитие. Той е голям радетел за въвличането на повече вярващи в делото на Църквата, чрез организирането им в православни християнски братства. Неизброимо е направеното за Русе и епархията от митрополит Михаил и никакво признание, съответстващо на колосалното наследство на този бележит духовен русенски пастир. Русенци не трябва да забравят, че никой друг преди и след него не е направил толкова много за духовния живот в Русе.

.

20. (160 г.р.) Никола Петров Сакелариев (21.05.1854, Русчук – 1877, края, Костанбол, Турция) – националреволюционер, музикант, културен деец.

В Русчук завършва класното училище (1867), учи в Галатасарайския лицей в Истанбул. Надарен музикант, свирещ на цигулка, флейта и пиано (първи в Русчук). Организира и ръководи първия струнен оркестър с 12 участници в Русчук (1872). Член на Русенския революционен комитет (1873-1877), за която си дейност е арестуван, съден и заточен (от 4.08.1877 г.) в Анадола, където умира. Член на Певческото дружество и на читалище „Зора”, участва дейно в театралния и музикален живот на града. Баща му е богат търговец и доставя за сина си първото пиано в града.

.

21. (130 г.р.) Инж. Петър Тодоров Малчев (10.02.1884, Русе – 20.02.1929, София, Русе) – електроинженер, проектант, администратор, общественик.

В Русе завършва Мъжката гимназия (1902), дипломира се като първия русенски електроинженер (1908) в гр. Нанси, Франция. Работи последователно в Техническото отделение на Русенската община (1909) и като началник на Електротехническото отделение от 1911 г. Инициатор и основен проектант на електрификацията на Русе (1912-1916). Дейно защитава България пред Арбитражния съд в Париж по споровете й с Белгийската електрическа компания. Ръководи електроснабдяването на Русе до края на живота си. Организира и ръководи електрификацията на градовете Разград, Кубрат, Свищов, Горна Оряховица, Плевен и др. Подпредседател е на Русенския клон (1922) на Българското инженерно-архитектно дружество (БИАД). Погребан е в Русе с големи почести. Брат е на Борис и Владимир Малчеви.

.

22. (170 г.р.) Паскал М. Бисеров (12.112.1844, Търново – 24.05.1921, Русе) – лекар, военен деец, масон.

В Букурещ завършва Медицинското училище (1870), като лисансие по медицина и хирургия и Медицинския факултет на университета в същия град (1878). През 1878 г. става първия българин, управител на русенската болница. От 1883 г. е старши лекар последователно към Дунавската флотилия, към Пионерната дружина и към 5-ти Дунавски пехотен полк. Първи началник на Русенската дивизионна болница (1892), санитарен подполковник (1894).

.

23. (110 г.р.) Паци (Спасия) Михайлова Богатинова (2.02.1904, гр. Прилеп, Македония – 20.06.1967, Русе) – балерина, балетен педагог, хореограф.

Балерина в Софийската опера до 1932 г. От 1943 г. семейството й се премества в Русе и през есента на 1944 г. тя организира Детска балетна школа към Русенския театър. Балетен педагог в Русенската опера (от 1949 г.), където танцува до пенсионирането си и води екзерсиса и репетициите на новосформираната балетна трупа. Продължава работата си в балетната школа, по-късно се откриват под нейно ръководство такива формации към Дома на пионерите, Дома на офицера, подготвя балетни програми в предприятия и училища. Тя обучава основното ядро балерини към новосъздадената Русенска опера и е сред нейните основатели, първа учителка по балет е на известните балерини и балетисти: Виделина Пенева, Росица Минчева, Стефан Христов, Крум Цолов и др.

.

24. (180 г.р.) Петър Василев Оджаков (15.10.1834, Лясковец – 31.07.1906, Русе) – учен, юрист, адвокат, съдия, прокурор, учител, публицист, поет, редактор, издател, преводач, политик, основател, дописен и редовен член на Българската академия на науките (БАН), деец на църковно-освободителното движение.

Петър В. Оджаков http://www.geni.com/people

Петър В. Оджаков
http://www.geni.com/people

Дипломира се като юрист в Одеса (1871). От 1879 г. е председател на Окръжния съд (1880-1882) в Русе, след това е адвокат, издава първото българско юридическо списание „Древная и новая България” (1879-1880). Основоположник е на обичайното наследствено право, публикува първите трудове за обичайното право, за историята на българското право и др. Постоянен сътрудник на в. „Право” (1870-1872), дописник на вестниците: „България” (1860-1863), „Българска пчела” (1863), „Съветник” (1864), „Време” (1866), „Турция” (1866), „Македония” (1871), „Секидневний новинар” (1874), на руските: „Мир” и „Одеский вестник”; на списанията: „Български книжици” (1859), „Читалище” (1871), „Славянско братство” (1877), сътрудник на – „Юридически преглед” и „Юридическо списание”. Най-важният му литературен труд „Наука за песнотворство и стихотворство” (1871) е първото българско ръководство по словестност, обясняващо основни понятия на литературната теория. Той пръв разглежда в теоретичен труд въпроси на фолклора, свързани с общообразователни, възпитателни и естетически задачи; свързва развитието на културата с фолклора; насочва към събиране и публикуване на народни песни. Записва народни песни, издадени в „Български народен сборник” (1872). Книжовната му дейност е разностранна: правна, учебна, литературна, етнографска, по църковни въпроси, журналистическа и издателска. Превежда правна, учебна и друга литература. По-голямата част от стихотворните му опити не са публикувани.

.

25. (130 г.р.) Д-р Райна Юрданова Ганева (15.03.1884, Русе – неизв., София) – философ, учен, преводач, редактор, учителка, общественичка.

Дъщеря е на Смарагда и Юрдан Ганеви. Баща й е националреволюционер, член на Русенския революционен комитет. Сестра е на известния юрист и политик проф. Венелин Ганев, един от регентите след комунистическия преврат (1944-1946). Завършва Девическата гимназия в Русе, учи педагогика в Берлин и философия в Цюрих, Швейцария. Защитава докторат по философия в Хайделберг, Германия (1910). Завръща се в България и е учителка в Русенската (по френски език) и в Първа девическа гимназия – София (по философска пропедевтика). Специализира в Лондон и Париж (1923), след което е избрана във Висшия учебен съвет. Тя е сред създателите на редица обществени формации, насочени към грижата за децата: Философско-педагогическо дружество, Родителско-възпитателния съюз, Съюза за защита на децата и Дружество „Фрьобел”. Ръководи софийската организация на младежкия Червен кръст и е редактор на списанието му (1922-1923). Участва в редакциите на вестниците: „Първи стъпки”, „Млад стенограф” и др.; на списанията – „Свободно възпитание”, „Нашето дете” и др. Сътрудничи и на списанията „Училищен преглед” и „Просвета”. Сериозно се занимава с наука, публикува много статии и монографията „Етюди на познанието”. Превежда трудове на Кант и с право се нарежда сред първите специалисти по философията на този немски учен у нас и сред създателите на модерната българска философия. Райна Ганева е една от първите три жени философи в България.

.

26. (100 г.р.) Руска Русева Драгнева (по баща Братоева; 14.11.1914, Русе – 4.03.1996, Русе) – физик, учител, общественик, почетен гражданин на Русе.

Специалност физика (1939) завършва в Софийския университет (СУ), след което е учителка в: Пловдив (1939-1940), Бургас (1940-1942), Русенската мъжка гимназия (1943-1944). Асистентка в Държавното висше техническо училище (1947-1949), зам.директор и учителка (1952-1959) в Техникума по механотехника, учителка по физика във Фабрично-заводското училище, Втора политехническа (сега Математическа) гимназия (1959-1971), където се пенсионира. Публикувала е статии, сборници и методически материали, свързани с обучението по физика. Създава школа за подготовка на русенски ученици, които участват в републикански и международни състезания по физика и печелят множество престижни награди. Носителка е на званията: „почетен учител”, „народен учител”, „почетен член на Съюза на физиците в България”, „почетен гражданин на Русе”.

.

27. (100 г.р.) Стефан Иванов Вачев (30.10.1914, Разград – 17.02.2006, Русе) – диригент, общественик, почетен гражданин на Русе.

Стефан Вачев http://razgrad-philharmony.hit.bg/page9.html

Стефан Вачев
http://razgrad-philharmony.hit.bg/page9.html

След завършване на Музикалната академия (МА) в София (1947) е диригент на Разградския симфоничен оркестър, работи в Плевен и Самоков (1947-1953). Установява се в Русе, където основава Младежки симфоничен оркестър към Музикалното училище и Русенския духов оркестър през 1963 г., след което е диригент на представителния Военен духов оркестър до пенсионирането си през 1977 г. Дирижира концерти на Международния фестивал „Мартенски музикални дни”. За приносите му за русенския културен и музикален живот е обявен за „Почетен гражданин на Русе” (2005), а Германските музикални съюзи го награждават с Почетен кръст (2004) за многостранната му музикална дейност в Русе, Разград и Плевен.

 

28. (175 г.р.) Стефана Попцветкова – Пенева (Мампадия; 12.02.1839, Русчук – неизв., Русе) – учителка, просветна деятелка, общественичка.

Започва работа като първата учителка в Русчук през 1855 г. Открива (1863) и ръководи до 1880 г. началното девическо училище в махала „Варош”, наречено „Русчушко момическо училище”. След Освобождението е учителка до 1898 г. и е с най-голям стаж между колежките си. Активен член на благотворително дружество „Ступанка”, известна е сред русенци като „Мама попадия” или както са я наричали ученичките „Мампадия”.

.

29. (150 г.р.; 70 г.с.) Инж. Тодор Стефанов Тонев (23.05.1864, Мачин, Румъния – 20.06.1944, Русе) – строителен инженер, проектант, предприемач.

Завършва първия випуск на Мъжката гимназия (

Ако Ви е харесала статията, подкрепете ни във facebook!



Източник: Euro Chicago

Следваща статия:
България четвърта в света по ниски данъци за чужденци

Коментари

Видео на деня

горе