Тайният чар на Нови Искър


"На път" с електромобил и "Дневник" е новата съвместна рубрика на Dnevnik.bg и блога eCars.bg. В нея ще ви представяме интересни места за пътуване, като до всяко от тях наш екип ще отиде с електромобил. Много от тях ще са близо до София и ще ви изненадаме колко слабо познати и интересни места има край столицата. Ще пътуваме с различни електромобили и според пробега им ще избираме и дестинациите. Приемаме идеи и покани за разходка и ще се радваме, ако някой собственик на електромобил реши да ни подкрепи в начинанието като предостави колата и част от времето си. Рубриката няма комерсиална цел и я започваме единствено с намерението да популяризираме електромобилите от всякакъв вид, защото вярваме, че те са една от технологиите, които ще определят бъдещето на транспорта по света.  Нови Искър е сред подценяваните райони на София - и за живеене, и за туризъм. Малко е трудно да повярваш, че само на километри от столицата има толкова спокойно място, напомнящо повече тихо градче от страната, отколкото район на Столична община. Тук няма главоломно високи блокове, нито натруфени къщи, слънцето грее доста повече, отколкото в южните части на Софийското поле, а ако ви липсват дворове с цветя, паркове и улици, по които децата спокойно могат да карат велосипед - там е вашето място.

Придвижването е много лесно - през района на "Илиянци", кв. "Требич", малко отклонение и ето - тръгвате към Искърското дефиле.

Малката Света гора

Стара планина дава сериозно предимство на северозападните квартали на София. За разлика от Витоша, извисяваща се над по-престижните "Бояна" и "Драгалевци", Стара планина е разположена така, че слънцето огрява кварталите наоколо много по-дълго време, освен това повечето от тях са разположени равнинно, така че премеждията с тесни и криви улици тук са рядкост. Ако погледнете списъка със забележителности на район Нови Искър, ще останете изненадани от броя им - при това в сайта на общината са успели засега да съберат и изредят само част от всички. Сигурно немалко хора все още не знаят кой знае какво да "Софийска Света гора" или "Средецката Света гора" - комплексът от църкви и манастири, издигнати около днешната столица още през Средновековието. Проектът за възстановяването им и изграждане на инфраструктура до тях вече срещна подкрепата на Столична община и неправителствени организации, но и без тях можете лесно да намерите църквите и манастирите и да стигнете по хубави пътища.

Един ден със сигурност няма да ви стигне да ги обиколите, а и на някои места е толкова приятно, че ще искате да останете повече време. Още в началото на Нови Искър, в кв. Славовица, е храмът "Св. Николай", който в съботния ден беше затворен, но ако искате да го видите отвътре, може да идете в неделя или в празник. Свещеникът Николай Георгиев отговаря и за него, и за църквата в кв. Кумарица, така че дните за служби на двете места се редуват през седмица. Храмът в Кумарица се намира малко встрани от главния път и е най-добре да попитате някой местен как да стигнете до него. Може да се каже, че църквата там е много стара, макар самият градеж да е на малко повече от 100 години. "Св. Троица" е осветена през 1906 г., но още през Второто българско царство на мястото е имало храм, който след това на няколко пъти е разрушаван. Църквата е отворена на празници и в неделя.

Тишина за душите

Когато пресечете Нови Искър и индустриалната му зона, отвъд реката има едно вълшебно място, което май повече хора познават с психиатричната клиника, отколкото с първоначалният стопанин - Курилският манастир. Също като църквите наоколо, и той е много стар, а от Средновековието насам дейността му е прекъсвана само в един период - по времето на комунистическото управление. Макар да е бил опожаряван, ограбван, той се е възстановявал и е имал монаси и монахини, действащи свещеници и наплив от миряни, идващи за кръщене, поклонение или просто за утеха. Основан е през 10 век и носи името на Св. Иван Рилски, чиито мощи са съхранявани в него за известно време. Много от историческите документи са изгубени и сега е трудно точната му история да бъде възстановена, но и без тях ще ви грабне очарованието на малката градина и пластовете стенописи в старата църква, оцелели векове под различна държавност.

Според надписите през 1593 г. с дарения от съседните села е построена църквата - оригиналните й зидове са запазени, а както се оказва при реставрацията - и много от стенописите. В началото на 19 век върху старите стенописи са изрисувани нови, направено е разширение с предверие, използвано и за килийно училище. По това време оригиналните врати и прозорци са частично разрушени, за да станат по-високи (дотогава е трябвало да се наведеш, за да минеш през вратата), което е увредило конструкцията на църквата.

Малко обяснение - по време на Османската империя често е имало ограничения за височината на християнските храмове - да не се извисяват много, затова и доста от църквите преди 1878 г. са вкопани дълбоко надолу. При земетресение от началото на 20 век пукнатините се задълбочават, а сега с реставрацията се работи и по тях. Когато започва реставрирането на стенописите, под тези от XIX век се показват други, още по-стари и като роман за пластовете на историята всеки от тях разказва за времето си. В предверието от XIX век, където е било килийното училище, можем да видим колко мъничък е бил земният хоризонт на някогашните селяни от Софийско. Там стенописите показват Адам и Ева, първо голи в Рая, после съгрешили и изгонени. В последната рисунка, показваща как са прокълнати да вадят хляба си с пот, двамата са облечени в типични шопски носии и са показани на полето - точно такова, каквото е било извън манастира допреди по-малко от сто години.

Сградите на някогашния "Бял кръст", както се е наричал, са само частично запазени - някои от тях са национализирани за психиатричната клиника, взет е и големият двор, а през 50 години живеещите там монахини са изгонени. Няма сведения какво е станало с тях - вероятно всяка е поела по отделен път, за да търси новия си живот в строящия се социализъм. До 1958 г. в рамките на манастира е работила и голяма печатница, вероятно една от най-големите в България, издавала се е християнска литература, списания, книжки, както и първата Библия в картинки, отпечатана у нас, някъде през 30-те години. Днес печатница няма, почти всичко е разпиляно преди десетилетия и само с усилията на свещеника от манастира и дарения мястото се възстановява малко по малко. Курилският манастир е постоянно отворен, но е възможно понякога да няма никой, защото отецът освен за него, се грижи и за кръщенета, венчавки и погребения в околните села.

След оградата на манастира е дворът на психиатричната клиника, а отвъд нея започва индустриална зона и не мога да избягам от идеята за кръговете, в които се заключват хората - на работата и заплатата, на страдащата душа и най-сетне на вярата, която бурите на времето притискат във все по-тесен кръг.

На няколко километра от Нови Искър, нагоре към планината, се намира с. Кътина - малко, красиво, цветно и с тихи улици. Както забелязахме, много хора са си построили къщи, видимо използвани като вили. Най-голямата забележителност са Кътинските пирамиди - но ако очаквате нещо голямо и помпозно - ще се разочаровате. По пътя към тях има табели, които е много вероятно да пропуснете, затова питайте местните как да стигнете.

С автомобил се пътува само донякъде, после го оставяте и продължавате пеш - някъде по дърветата наоколо ще видите табелка и нещо като пътека. Тя е правена с мисъл да стигнете до пирамидите, но очевидно те са рядко посещавани и обилните валежи са помогнали на зеленината почти да я заличи. Все пак пътека има, а в края й е естествена площадка, от която се виждат скални образувания от червеникав пясъчник. Тъй като са от пясъчник, те се ронят лесно от ветровете, дъжда и слънцето, така че след няколко години сигурно ще са по-различни, а след десетилетия или столетия - може и да ги няма. Една идея - мястото е слабо познато от туристи, но става за малък пикник.

И така, хайде обратно към София, макар че останаха още много неща за разглеждане в района на Нови Искър. Пътуването ни от центъра на София през всички изредени забележителности (с малко връщане на местата, където сме сбъркали пътя) струваше около 50 стотинки, с бонус лесно паркиране и маневреност.



Източник: Дневник





Коментари

горе