Възрожденци на 20


Ако напишете в Google „българска история“, логично първият резултат е Bulgarianhistory.org. Сайтът изглежда професионално, а съдържанието изобилства от текстове, снимки и видеоклипове. Изненадващо зад тази съкровищница не стои БАН, Министерството на образованието, Софийският университет или друга институция, призвана да съхранява националната ни памет. Зад сайта „Българска история“ стоят седем младежи, почти деца, приели за своя мисия разпространението на историческо познание. Всичко започва, когато Марио Мишев, тогава ученик във Френската, а днес студент по политология в СУ, прави във Фейсбук страница с хиперамбициозното име „Българска история“. Две години по-късно тя има около 160 000 почитатели, а сайтът - също толкова посещения месечно. Наскоро излезе и сборникът „Българската история в 100 личности“. Издателят Момчил Тодоров първоначално смятал да го възложи на професионални историци. Впечатлен от Bulgarianhistory.org, той се доверява на три 20-годишни момчета - Марио Мишев, Иван Кънчев и Ивомир Колев, които представят историята по увлекателен и достъпен начин.

Вече е факт и документалният филм „Забравеният герой от родопската Шипка“ за полковник Владимир Серафимов, спасил Смолянския край през Балканската война. Режисьор е Мартин Стаматов, студент в специалност „Кино“ в Нов български университет. Друга слабо позната за масовия българин личност ще е герой на втория филм на Мартин - швейцарецът Луи Айер, въвел гимнастиката, футбола и бокса в България и загинал за новата си родина при Дойран в Първата световна война. Сюжетът на филма ще бъде изграден от множество архивни кадри, документи, разкази на съвременни специалисти и което е най-вълнуващо и различаващо филмовата продукция на „Българска история“ от правените досега за Луи Айер - ще бъдат заснети и включени исторически възстановки с десетки статисти. „Всяка от тях ще пресъздава ключов момент от живота на Айер. Целта ни е да представим всичко по възможно най-интересен и съответстващ на историческата действителност начин“, добавя Стаматов. Екипът на „Българска история“ извършва и истинска апостолска работа чрез проекта „Да обиколим българските училища“. До момента са посетили 50 населени места в страната и са изнесли над 60 урока, допълващи подготовката на ученици между V и XI клас. Всичко започва с поканата на учител по история от Луковит, който им предлага да представят в негов час Руско-турската война. Постепенно от извънредно занимание тези уроци се превърнали в най-важната дейност на младите възрожденци. Към момента най-екзотичните им дестинации са неделното училище в Солун, организирано от местни българи, както и съблекалнята на юношите на „Локомотив“ (Пловдив), където гостуват по покана на привържениците. През септември им предстои да посетят училище в Струмица, Македония, по покана на Българския културен клуб там.

Любопитно ми е как протича един урок на ска история“ Иван започват един през друг да ми разказват... „Първо се опитваме да предразположим учениците че това не е точно урок. Целта не е да си тръгнат с много нови знания, ами с едно по-различно чувство. Говорим им за следосвобожденска България, за подема, който преживява тогава нашата страна. Целта ни е да внушим, че сега България има нужда от този дух на общност и родолюбие. Даваме им много факти, показваме им снимки на градовете, както и кратки видеоклипове, които представят личности - Дан Колов, конструктора Йорданов летеца Димитър Списаревски, тъй като те не са класическите герои от учебниците, но постиженията им отговарят точно на духа на времето".

Най-добре са се чувствали в т.нар. смесени райони. „Например в село Абланица, Гоцеделчевско, ни посрещнаха топли, сърцати хора, които са горди българи, независимо че са мюсюлмани. Учениците там бяха може би най-будните от всички, с които сме се срещали. Училището е модерно, с конферентни зали, навсякъде закичено с българското знаме. Хора като директора, носещи българщината в сърцето си, работят здраво, за да я запазят, а там наистина е трудно заради големия натиск!...“ В Кърджали Марио и Иван също отиват с едно наум... „Заради приказките, че няма да чуем българска реч, че може да ни посрещнат враждебно. Няма нищо такова - българи и турци си живеят спокойно заедно, помагат си, подаряват си подаръци за Великден и за Рамазан и казват, че им се вменява омраза, която не съществува.“

Задавам им въпроса, който ми се върти в главата, откакто се запознахме: „Не е ли време за ново Възраждане?“ Изразът се е изтъркал от употреба от компрометирани политици, но тези млади хора наистина работят по въпроса. „Важното е да обединим усилията си, защото, когато останеш сам, е лесно действителността да те смаже“, смята Иван. И тя наистина е смазала много от по-възрастните хора, които често им казват: „Какво се занимавате с тая история? Хубави са нещата, които правите, ама вижте днес колко е трудно!“ „За съжаление популярни са политици, които отделят 100 милиона за коледни надбавки, и хората са доволни, че получават 20 лева за празниците. Нямаме култура на дългосрочно мислене, а всичко тръгва от образованието и ако се инвестира в него, след време ще е по-добре“, коментира Марио.

„Срещнахме се с един 90-годишен ветеран, бивш царски офицер, който говореше на един особен език, постоянно изтъкваше любовта си към България. Питахме го дали във военното училище са имали специален курс по родолюбие, а той отвърна, че във всеки един час са им повтаряли: „България е над всичко, родината е най-важна“...



Източник: pressadaily





Коментари

горе