Защо френските крале са падали на колене пред българско евангелие?!?
Знае се, че коронацията на френските крале по традиция се е извършвала в катедралата в Реймс, пред евангелие, изписано на кирилица и глаголица. При клетвата, те слагали ръка върху тази древна книга с дивен обков, в който се пазели чудодейни реликви. Предполага се, че вътре имало и частичка от Светия кръст. Френските свещенослужители твърдели, че Реймското евангелие е написано на свещен език.Може би дори на езика на Бога. Става въпрос за чист старобългарски език. За кирилския текст от евангелието това е неопровержим факт, за този, написан на глаголица, въпросът е по-сложен и се дискутира в научните среди. И той обаче най-вероятно е преписан от по-стар български оригинал.
Темата е повдигната още през Възраждането
За българския произход на евангелието пишат украинският историк Юрий Венелин,
прочутият ни възрожденец Васил Априлов, а по-късно и писателят Стилиян Чилингиров.
През 2005 г., през понтификата на папа Йоан Павел II, Ватикана ни подари дигитално
копие на въпросното Реймско евангелие с изключително високо качество. Тогава авторитетният
историк проф. Георги Бакалов подчерта, че първата част на евангелието е на старобългарски,
а изключителните илюстрации са характерни за православието, но мина време и този
факт се замъгли в масовото съзнание. В научните среди по въпроса спор няма, не
може и да има. Тогава проф. Георги Бакалов каза пред радио България: "Въпрос на
добра воля е било този документ, написан на старобългарски, да бъде снет и проучен
много преди това. Лично за мен обаче, в предоставянето му сега, когато България
се очаква да стане член на ЕС, има нещо символично. Защото точно ние, българите,
а не друг славянски народ, ще внесем кирилицата като официален език в ЕС... Тоест,
има нещо символично, защото още в Средновековието сме изпратили на Запад подобен
текст, подобно уважавано евангелие, върху което са се клели френските крале".
Свещената книга е от две части, подвързани заедно, но коренно различни една от
друга.
На кирилица са първите 32 страници
първия френски владетел, коленичил пред Реймското евангелие
Загадката разрешава руският император Петър Велики
Колкото и невероятно да звучи, именно Петър I разкрива тайната, без никакво усилие.
През 1717 г., когато всъщност е още само московски цар, той гостува във Франция,
а на 27 юни посещава Реймс. В катедралата му показват безценната книга, за да
се похвалят с нея, да смаят царя, защото тя е наистина забележителна с изкусната
си изработка. Подвързана е със скъпа червена кожа, инкрустирана със злато и седеф,
в ъглите върху най-фин емайл изящно са изобразени четиримата евангелисти. Рисунките
в нея също са изумителни. Поставяли евангелието на трона в църквата, както е в
православието, защото се смятало, че така в храма присъства сам Христос. Цар Петър
поема книгата с благоговение, разтваря я, усмихва се, след което започва да чете
на глас един текст от първата част на ръкописа - тази на кирилица. Не ще да му
е било трудно, защото в руските църкви, както по негово време, така и днес, се
служи именно на старобългарски език, който е формирал и огромната част от речниковия
фонд на руския. След години - на 18 юни 1726 г. - и неговият вицеканцлер посещава
Реймската катедрала, за да докосне евангелието. Той дори превежда няколко страници
на френски по молба на домакините. С втората част видял зор. Признал, че книгата
съдържа църковни текстове, писани на славянско древно писмо, което не разбира
добре. През Френската революция ценният обков е отмъкнат, но евангелието е запазено.
Император Наполеон Бонапарт заповядва да го приберат в трезора на градската библиотека,
в раздела за стари ръкописи, където се пази и днес под номер 255. Твърди се, че
евангелието е изнесено през 1469 г. от вече падналия под турска власт Константинопол
от византийския книжовник Михаил Палеокапа. Според Архиепископията на Реймс, то
е дарено на катедралата от архиепископ Шарл де Лорен на Великден 1574 г., който
го купил по време на участието си в Църковния събор в Тренто, Италия, заседавал
между 1545 и 1563 г. Една от версиите е, че Реймското евангелие пристига във Франция
още през 1051 г. заедно с принцеса Анна, дъщерята на великия княз на Киевска Рус
Ярослав Мъдри, която минава под венчилото с френския крал Анри I. Тази теория
обаче се позовава на редица неверни факти.
Светослав Пинтев
Бележка на богъра от този блог: ето го и самото "Реймско евангелие", аз считам, че то е от личната библиотека на цар Симеон Велики и попада във Франция
като сватбен подарък при династичен брак между българска принцеса /идваща от Украйна;
царския двор на Киевска Рус, по линията на царица Олга, която е дъщеря или племенница
на цар Симеон Велики/ и френски престолонаследник. В момента правя някои допълнителни
проучвания и ще го публикувам. Копието е донесено като скъп подарък от Франция,
по линия на католическата църква чрез бившия ни депутат г-н Лъчезар Тошев. За
сега се наслаждавайте на нещо истинско автентично българско; цяло чудо е че е
съхранено в този вид:
Княгиня Олга и Реймският псалтир
Гина Джиджева, основателка на фондация ”Баба Тонка”
Далеч във вековете легенда разказва: ...Живял владетел мъдър и свят, оставил дълбока следа и благослов след себе си. Михаил-Борис - български княз било името му. Имал той сестра за чудо и приказ - хубава и сияйна като зората. Дълбока и мъдра, пълна с любородие, тя приела новата вяра в Христа и с княжеско име Теодора се съгласила да стане заложница във Византион, като там постъпила в Императорската школа. По същото време в Магнаурската школа на древния град, прочута с мъдростта на учениците си, постъпил най-мъдрият сред тях Константин Философ. Пламнала любов между двамата белязани от съдбата. Тя, българската княгиня, дълбоко предана на брат си, царя, горяла от желание да му помогне в свято дело - да спре братоубийството в земята на българи и славяни... Усвоила най-силното оръжие - познанието, скрито в свещените скрижали на времето - Теодора се върнала на родна земя. Построила църкви и манастири, в които Словото Божие звучало на ромейски език. Труден и недостъпен бил той за народа, който чакал мир и по-светли бъднини от Бога. Тангра бил могъщ и суров, Христос - благ и милостив. Учениците му и техните следовници свободно разнасяли Божието Слово из цяло Българско. Но трудно било делото им с чужд език. Затова Борис, под влияние на настойчивостта на сестра си Теодора, се озовал на среща с любимия й, Константин. Ръководството на Магна-Аура го готвело за висок пост - библиотекар на Константинопол, след което го очаквала златна багреница на Вселенски патриарх. Какъв бил разговорът между двамата мъже, никой не знае, но вместо високия сан, Константин Философ поема отшелничеството. Заедно с брат си Методий той се озовава в манастира ”Полихрон” в планината Олимп.
Оттук започва началото на голямо свято дело - нови писмена, нов език за Божието Слово, признат след дълги години на гонение...
Сред дълбокия мрак на Средновековието изгрява нова звезда - светла и ярка. Първата мисия на Константин-Кирил Философ при хазарите носи Божи благослов - открито е тялото на епископ Климент, осветено и пренесено тържествено в Рим с похвално слово в негова чест от Константин-Кирил и с химн, чиято диря остава неразкрита и до днес. И ако тази химнопис се ползува по-късно в българските църкви за превод от гръцки на черковнославянски, то написаните повече от четиридесет химна в богослужението ни са начало на музикалната ни слава много по-рано от ”Полиелей на българката” на Йоан Кукузел, и то още в IX век!!! Така голямата любов след раздяла и мъка носи извисяване и безсмъртие за векове...
А Теодора? - Нейната святост дала сили на Борис да покръсти своя народ. Обединен и единен, той започва да израства и да поема велика мисия на просвета. Но княз Борис, смазан в душата си за сторен грях - избиване на боляри езичници, се оттегля от престола в манастир, за да измоли покаяние от Бога. Сили за това му дава подаръкът от Моравия, изпратен му от Методий, брата на Константин-Кирил Философ, чрез учениците Климент, Наум и Ангеларий - Евангелие, преведено на родния език с новите писмена. На престола Борис оставя първородния си син Ръсате, покръстен с име Владимир. Младият и храбър пълководец, вече цар, не може да се примири с новата вяра и готви бунт, затова бащата Борис напуска манастира, надява багреница и корона и с Евангелието в ръка наказва своя първороден син - царя-слепец, непрозрял бъдещето на своя народ, с истинска слепота, избождайки очите му. Окървавен е престолът български и Симеон, готвен за духовник в Магнаурската школа, отказва да го приеме като престол на любимия си по-голям брат, образец на храброст и мъжество от детските им години. Но Евангелието с Божии слова и клетвата на бащата за синовен дълг на Българския цар, който няма права, а само дълг пред народа, го скланят. Затова не Плиска, а Преслав става столица на цар Симеон Велики с дворец, неотстъпващ по великолепие на двореца в Константинопол. Започва нова епоха за българската държава със Златен век и Книжовна школа, известна далеч зад границите й...
Минават години. За слепия Ръсате се грижи дъщеря му Сандоке, покръстена с името Елена, амазонката, превърнала се във водач на немощен слепец. Тя, християнката, не може да се примири със съдбата на своя баща, изпада в безумство и пита Небето, пита Тангра и Христос: Защо? Защо? Защо?... Отговор търси и й дава влюбеният в нея Симеонов син Боян, за да я спаси и дари с покой. Така избухва ерес в царския двор. За да я отстрани още в нейното зараждане, Симеон дава Сандоке-Елена, слънценосната Христова дъщеря, за жена на Киевския княз Игор, където тя бива наречена Олга. Но грях е да разделиш двама влюбени, затова най-скъпото, което има цар Симеон - Евангелието на баща му Борис - отива заедно с нея в Киев. То дава сили и слава на Олга в новия й дом и новата й Родина. И когато съпругът й - Киевският княз Игор - умира и тюрки нападат Киевска Рус, Олга - амазонката, повежда войската и дава такъв отпор на врага, че повече тюркски крак не стъпва на Киевска земя. За благодарност народът приема вярата й, а след смъртта й я канонизира като Св. Олга Българска. Най-славната жена в Европа в Х век е тя.
По късно същото Евангелие дава сили и на дъщерята на Олга, Анна, когато заедно с прикята й заминава за Париж, където тя става жена на френския крал. По това време, преследвана и изгаряна на клади, тук стига и ереста от България като ново учение - богомилство. Мил е Бог към бедните и неоправданите и милостта му расте заедно с тях като едничка тяхна закрила... Престолонаследникът на Франция се разболява от тежка нелечима болест. Никой не може да му помогне. Майката Анна, надвесена над Евангелието, отправя денонощно молитви и тайно търси и намира богомилски лечител. Престолонаследникът оживява, но никой не смее да спомене за лечителя, а чудото се приписва на Евангелието с тайнствената непозната писменост, върнало мощта на френската корона. А източникът на тази ”тайнствена писменост” е може би един от най-старите съвременни езици на Европа. В Реймс се строи огромна катедрала, в която векове наред четири династии френски крале полагат клетва при коронясването си ...над Борисовото Евангелие... Днес то е прието като Киевско Евангелие.
Бивш заместник-министър на външните работи преди 1989 година отказа контакт с френския кардинал за установяване произхода на Реймския псалтир от страх ”да не развали България отношенията си със СССР”, но науката е в дълг пред истината. Дано съновиденията на една жена, след състояние на кома при туморна операция, помогнат да се разкрие още една страница от Златния век на българската история. В дълг пред истината сме всички, за да има с какво да се гордеят децата ни!...
Източник: doktora757