Желязото - страж на здравето и живота


Доц. д-р Димитър ПОПОВ
 
Около 99% от масата на човешкото тяло е съставена от шест химични елемента – кислород (65%), въглерод (18%), водород (10%), азот (3%), калций (1,5%) и фосфор (1,2%). В началото на миналия век обаче френският химик Габриел Бертран доказва, че т. нар. олигоелементи (от гръцки oligos – малък, незначителен), чието количество в човешкия организъм е несравнимо по-малко от това на гореизброените, играят съществена роля за неговия жизнен статус, тъй като участват в огромен брой изключително важни биохимични процеси, протичащи в него. Между тези елементи без съмнение една от най-значимите роли се пада на желязото.

Количеството на този химичен елемент в човешкото тяло съставлява около 4 г, т.е. едва 0,006% от масата му, но поради невероятната организация на неговите функции и оползотворяване, това количество е достатъчно, за да поддържа жизнената дейност в него. Около 65% от желязото в човешкия организъм се намира в хемоглобина – червеното кръвно багрило, което влиза в състава на червените кръвни клетки – еритроцитите. Всяка от тези миниатюрни частици (в обема на една топлийка могат да се вместят около 5 милиона!) вместява средно 280 милиона молекули хемоглобин, които съдържат по един железен атом.

Главната роля на хемоглобина е пренасянето на кислород от белите дробове до всяка клетка на човешкото тяло,

както и на въглеродния диоксид, който е отпаден продукт от дихателния процес, по обратния път – от клетките към белите дробове. Около 3-4% от желязото се съдържа в миоглобина – мускулния хемоглобин, който снабдява скелетните и сърдечните мускули с кислород. Миоглобинът пренася около 14% от кислорода в човешкото тяло, с което се осигурява неговата двигателна активност и безотказната работа на сърцето.
Около 1% от желязото се съдържа в различни ензими (каталази, пероксидази и др.), които изпълняват отговорни метаболитични функции. Например намалението на количеството на каталазата има за последствие побеляване на косите, тъй като този ензим инактивира водородния пероксид, който постоянно се продуцира в булбусите (космените луковици).

Транспортирането на желязото в кръвния ток е поверено на трансферина – специфичен белтък, в който се намира около 0,1% от общото количество на желязо в организма. Това е един удивителен протеин, в който само около 30% от местата са заети. Останалите 70% са в готовност да свържат всеки появил се „свободен” железен йон. Това е изключително важен предпазен механизъм на човешкия организъм, гениално замислен и реализиран. Известно е, че патогенните микроорганизми и раковите клетки също се нуждаят от желязо, но когато то е свързано с трансферина, е недостъпно за тях.

От 15 до 30% от желязото е депонирано в черния дроб, далака и костния мозък

под формата на комплекс с особен белтък, наречен феритин, както и в хемосидерина – разпадния продукт на хемоглобина. Незначителна част от феритина се съдържа в циркулиращата кръв. Това количество обаче е мярка за запасите на организма от желязо. Нормалните нива на кръвен феритин са от 50 до 150 мкг/л при жените и от 80 до 300 мкг/л при мъжете. Желязото, съдържащо се в хемоглобина, в ензимите, както и в трансферина, се нарича функционално, а това под формата на феритин и хемосидерин – нефункционално.
Човешкият организъм използва желязото изключително икономично. При нормални условия (отсъствие на кръвозагуби в резултат на нараняване, хирургически интервенции и пр.) те са нищожни – например вследствие на обновяването на клетките на слизестата обвивка на стомашно-чревния тракт, което става на всеки два-три дни. Загубите съставляват около 1 мг на денонощие и те следва да се компенсират с приеманата храна.

Желязото, постъпващо с храната, бива два вида –

хемово, което се съдържа в месата, рибите и птиците, и нехемово (под формата на прости неорганични соли) – в растителните храни. Хемовото желязо се усвоява значително по-ефективно (от 15 до 35%) от нехемовото, което се усвоява от порядъка едва на 5-7%. Установено е, че в присъствие на витамин С, както и на различни видове месо и риба, нехемовото желязо се утилизира четири пъти по-ефективно. Към настоящия момент няма задоволително обяснение на този феномен. Полифенолите, съдържащи се в значителни количества в черния чай, кафето, в някои билкови настойки и др., свързват желязото в стабилни комплекси и понижават неговото усвояване с до 70%. Затова тяхната консумация непосредствено след хранене не е препоръчителна. Аналогично е действието и на фитина, който се съдържа в зърнените култури и продуктите от тях, но неговият ефект е относително по-слаб.

Продукти с високо съдържанието на хемово желязо са:
• свинският черен дроб (18 мг/100 г)
• агнешките бъбреци (12 мг/100 г)
• агнешкият черен дроб (10 мг/100 г)
• октоподът (9,5 мг/100 г)
• мидите (6,7 мг/100 г)
• говеждият черен дроб (6,5 мг/100 г) и т.н.

Богати на нехемово желязо са:
• водораслите спирулина (100 мг/100 г)
• копривата (41 мг/100 г)
• сушените гъби (35 мг/100 г)
• сусамът (14,6 мг/100 г)
• джинджифилът (14 мг/100 г)
• какаото (10-12 мг/100 г),
• прясната шипка (11,5 мг/100 г)
• магданозът (10 мг/100 г)
•  лещата (9 мг/100 г),
• пшеничените зародиши (8,6 мг/100 г)
•  варената соя (3,4 мг/100 г)
•  спанакът (2,7 мг/100 г) и т.н.

Млечните продукти са бедни на желязо. Неговото съдържание в млякото е 0,1 мг/100 г, в изварата – 0,5 мг/100 г, а в сиренето – 1,1 мг/100 г. Съдържанието му в плодовете също не е особено високо – в прасковите то е 4,1 мг/100 г, в крушите 2,3 мг/100 г, в ябълките 2,2 мг/100 г, в кайсиите 2,1 мг/100 г и пр.
Смята се, че 10%  от съдържащото се в храната на средностатистическия човек желязо е хемово, а 90% – нехемово.
Прецизни изследвания показаха, че

желязото е необходимо във всички възрасти,

но най-голяма е неговата потребност при малките деца и подрастващите, а относително по-малка при възрастното поколение. Изхождайки от усвояемостта на желязото и потребностите на човешкия организъм в различните етапи на неговото развитие, са разработени препоръчителни норми за съдържанието му в дневния рацион. За децата от 1 до 3 години тази норма е 7 мг, от 4 до 8 години – 10 мг, от 9 до 13 години – 8 мг, от 14 до 18 години – 11 мг при момчетата и 18 мг при момичетата, а от 19 до 50 години – 8 мг при мъжете и 18 мг при жените. След 50 години и при двата пола нормата е 8 мг.

По данни на СЗО около 25% от населението на Земята страда от анемия,

като половината от случаите са свързани с недостиг на желязо (желязодефицитна анемия). Например в Северна Америка от желязодефицитна анемия страдат 20% от жените, 50% от бременните и 3% от мъжете.
Задълбочените изследвания върху усвояемостта на желязото показаха, че процесът на образуването на червените кръвни телца зависи от редица фактори – в частност от наличието на витамините C, В2, В6, В9, В12, на минералите мед и кобалт и т.н., което още веднъж доказва значението на рационалното хранене за правилното функциониране на човешкия организъм. 

Следва да се има предвид, че ролята на желязото не се изчерпва с пренасянето на кислород до клетките на човешкия организъм и участието му в различни ензими, управляващи огромния брой биохимични процеси, протичащи  в него. То взема активно участие във функционирането на главния мозък, влияе на състоянието и „боеготовността” на имунната система, играе важна роля в „зареждането” на акумулаторите на химична енергия – молекулите на аденозинтрифосфорната киселина (АТФ), без които е невъзможно протичането на жизнената дейност в човешкия организъм и т.н.

Ето това е краткият разказ за желязото – елементът, който с нищожно съдържание, по един невероятен, гениален начин поддържа жизнената дейност на човешкия организъм през целия му живот.
gpopov_bg@yahoo.com  



Източник: Животът днес





Коментари

горе