В АМЕРИКА СТУДЕНТИТЕ СЕ РЕДЯТ НА ОПАШКИ ЗА КНИГИ


Цвета Калейнска е от Велико Търново, но живее и учи в Ню Йорк. Скоро ще завърши колежа „Свети Франциск“. Специлизира маркетинг мениджмънт и международен бизнес. Същевременно работи като SEO стратег и оптимизира сайтове за световно известни корпорации. Снима се и като модел. През 2010 участва в международния конкурс "Диаспора моделс” в Ню Йорк и благодарение на голямата подкрепа на българи от страната и чужбина е избрана за любимка на публиката. От миналата година Цвета работи за кампанията "Аз държа на себе си", която е насочена към проблемите на младите хора и здравословното хранене. Красивата българка се ангажира да популяризира и инициативата на Дартс Нюз "Да напълним Студентски град с книги" в Ню Йорк.

- Живеете в Америка, защо решихте да подкрепите инициативата „Да напълним Студентски град с книги“?

- Като дете бях изключително ученолюбива и четях книги постоянно. Научих пет езика и бях активна доброволка в множество младежки организации във Велико Търново. Моите съученици бяха заети да ходят по дискотеки и да ме убеждават, че има време за четене и че трябва повече забавление. Няколко години по-късно позициите се промениха и съм убедена, че това е благодарение трудолюбието ми и четенето на книги. Книгите са магическо нещо - могат да те пренесат в чужди измерения, да те стимулират да бъдеш иновативен и да те научат на нещо ново. Подкрепям горещо кампанията, тъй като ми е неприятно единствените новини, които излизат за Студентски град да бъдат в секция „Криминално“ по вестниците. Искам да чета за активно младежко гражданско общество, за образователни кампании и светли поводи.

- Има ли смисъл българи от Америка да даряват книги на българските студенти? Мислите ли, че нашите сънародници ще станат съпричастни към проблемите на софийския Студентски град?

- Убедена съм, че има смисъл българите не само от Америка, но от целия свят да подкрепят камппанията „Да напълним Студентски град с книги“. Ние, българите, въпреки негативзма си, когато имаме единна цел, можем да станем много съпричастни и сплотени.

- Вярвате ли, че студентите в София ще оценят дарителския жест?

- Трудно е да се каже, но дори и да има 10 студента, които да посетят библиотеката и да се радват на даренията, си заслужава. Обичам да мисля позитивно и обичам да знам, че когато всички заедно правим нещо с добра мисъл, има поне една душа от другата страна, която да го оцени и чийто живот да бъде подобрен.

- Американските младежи повече ли четат от българските?

- Не ми се иска да го призная, но според мен американските младежи четат много повече от българските. Тук не е прието да се кисне по кафенетата по цял ден, защото говори зле за човека. Често има срещи за представяне на книги и има големи опашки за закупуване на премиерните томове. Винаги съм се чудила защо в България учениците не са толкова заинтересовани да четат колкото тук...

- Тук вече наричат Студентски град „квартала на греха“. В каква среда живеят студентите в Америка?

- Определението „квартала на греха“ винаги ме е разсмивало. Това е силно преувеличено. Въпреки, че е истина, че през последните години се наблюдава упадък на района, не е редно да се поставят такива шаблонни определения. Все пак там живеят и много примерни студенти. Не виждам, защото трябва да определяме Студентски град само по негативните му представители. В Америка нещата са много различни - хората са си обособили квартали за купон, квартали за пазаруване, за живеене и т.н., но във всеки един квартал има библиотека. Аз живея в Ню Йорк и тук на всеки квадратен километър има поне по пет. В по-малките градове са повече. И ми се е случвало да обиколя три библиотеки за книга, която е нашумяла и в трите да са иззели всички копия.

- У нас е разпространен митът, че манекенките ходят с футболисти, падат си по скъпи коли и не са особено интелигентни. Как ще го опровергаете?

- Не бих го опровергала въобще. Познавам известни манекенки и в България, и в Щатите и има голяма разлика. В България моделите са много объркани като визия за самите себе си. У нас е прието моделите да са над 170 см, абсолютно винаги са невероятно слаби и основният начин, по който печелят вниманието на публиката, е като ходят със спортисти или се забъркат в скандал. За съжаление критериите за модели в САЩ и България са доста различни. Тук негативната реклама води по-често до изолиране на модела, отколкото до популяризирането й. Що се отнася до интелигентността, мисля, че е грешно да се правят такива обобщения, защото голяма част от професионалните модели, пробили с работа, а не с PR акции, са изключително интелигентни и начетени.

- Кои са любимите ви автори? Коя книга четете в момента?

- Обожавам поезия. Стихотворенията на Пабло Неруда са сред любимите ми. Автори, които харесвам са: Елизабет Джилбърт, Джон Ъпдайк и Людмила Филипова. В момента чета „Вода за слонове“, която се разработва като продукция на Моъшън Пикчърс.

- Коя книга смятате да дарите за библиотеката в блок 42Б в Студентски град?  

- Смятам да изпратя повече на брой книги на библиотеката. Убедена съм, че всяка от тях ще донесе радост на някого. Още по-магическо е, че различни ръце и очи се докосват до всяка книга. Днес книгата е в моите ръце, утре тя ще бъде при някой друг. Така ще продължим нишката, и колкото повече - толкова по-добре.

- Чатене или четене?

- И двете. Чатя редовно с моите приятелки, които са в България, за да поддържаме връзка. Всеки ден, когато седна в метрото чета. И това е единствената причина, която ме радва, че Ню Йорк е голям - намирам много време за четене :-)



Източник: dartsnews





Коментари

горе