Всеки българин трябва да види това

Търсят с ДНК царско потекло на болярин



Български аристократ от династията на Асеневци  може да се окаже погребан в новооткрит храм край Царевец. Става въпрос за църквата "Света Богородица" в местността Френкхисар, където продължават проучванията на проф. д-р Хитко Вачев. В една от зазиданите гробници археологът е открил следи от погребение на видимо знатен болярски род. В едно от гробните места са намерени масивни златни обеци, пръстен с внушителен аметист и части от дрехи с пришито златно копче.

Новооткритият храм съперничи по достолепност на "Св. 40 мъченици" и на "Св. Петър и Павел". Църквите са били строени в четирите посоки на света около града, за да го закрилят, разказват историците. Разкопките в средновековния  манастир, разположен в подножието на крепостта "Царевец", стартираха преди няколко месеца и още от началото обещаваха уникални разкрития.  Накитите от злато са били намерени в зазидана гробница в притвора на манастирския храм, който вече със сигурност може да бъде назован  "Успение на Пресвета Богородица". Бижутата се отличават с ювелирната си изработка и вероятно са били притежание на високопоставена дама от търновския царски двор. Златният пръстен е украсен с полускъпоценния камък аметист.
От писмените извори е известно, че през столичния период в Търново е имало три Богородични манастира, а проф. Вачев сега е открил един от тях. Храмът е изграден през 30-те години на ХIII век по времето на цар Иван Асен Втори. Светинята най-вероятно е продължила да съществува и през XIV век и вероятно се саморазрушава век по-късно. По думите на професора този манастир е упоменат в "Похвално слово за Евтимий" на Григорий Цамблак.
По време на проучванията археологът от Регионалния исторически музей е открил около 4000 фрагмента от стенописната украса на храма, които датират от XIII и XIV век. Повече от 700 са късчетата от мозаично изображение на Св. Богородица, изработено от стъклени плочки и полускъпоценни камъни. Сред интересните находки е и частично запазен надпис, върху който се чете думата "цар". Върху пълното разчитане на надписа вече работи проф. Казимир Попконстантинов.
Най-интересна за археолозите е едната златна обеца, принадлежала на висш български воин. Тя е открита в единия от осемте гроба от XIII и XIV век, разкрити при проучванията. Украшението е било поставено на дясното му ухо. "Това е прабългарска традиция, която е оцеляла и се е предала през Средновековието. Носили са ги български аристократи, заемали най-високите постове в армията", обяснява проф. Вачев. Още преди 15 години историкът и преподавател във Великотърновския университет проф. Пламен Павлов в своя книга е публикувал рисунка, която се съдържа в един Венециански псалтир от XI век. На нея е изобразен Василий II Българоубиец, а пред него са коленичили осем български боляри. Върху ушите на двама от тях има златни обеци.  Другите златни накити - обеци и пръстен, са на знатна дама и вероятно ктитор  на манастира, смята археологът.
Тленните й останки са открити в зиданата гробница, в притвора на църквата в манастирския комплекс.  Без съмнение погребението е било семейна традиция, защото гробът на аристократката е от XIV век, а на военачалника -  от XIII век, т.е. те са били в родови отношения помежду си, смята проф. Вачев.
Обещаните допълнителни средства от държавата в размер на 30 000 лева ще отидат за довършване на проучванията и за изграждане на защитно съоръжение. Средствата за ДНК анализ на всички открити в притвора кости ще трябва да се търсят тепърва. Те трябва да отхвърлят или докажат  родствена връзка на погребаните в църквата с династията Асеневци. Въпреки че никъде не съществува подобно ДНК за сравнение, ако се натрупат достатъчни емпирични данни, може да се предположи, че всички погребани са принадлежали към царското семейство. Сред откритите находки на обекта са и тракийска керамика, тухла, която е било положена под главата на мъж, погребан в гроба с аристократа. На нея има старобългарски надпис, с издълбан върху него кръст. Текстът най-вероятно е молитва, но до няколко дни проф. Попконстантинов ще разчете посланието, което е доста пострадало от времето.  Богородичният манастир не е изграден на празно място, смятат археолозите. Под останките на средновековната църква има друга постройка, изградена през V век. По всяка вероятност това е ранновизантийска базилика. Откриват се много архитектурни детайли, които сочат, че на това място е издигната в рамките на късната Античност постройка с култово предназначение.  Църквата е съществувала от втората четвърт на XIII век, претърпяла е катаклизми, след това е въздигната отново през XIV век. Данни за това сочат двата пласта стенописи. А погребението на висши аристократи и военни говори за царски манастир, равен на Великата лавра и царския манастир при манастира "Петър и Павел". Църквата може да бъде възстановена почти 1:1, смята и директорът на РИМ Иван Църов, а като за начало може да бъде представено и визуално с 3D графика.



Източник: Стандарт

Следваща статия:
"Две хубави очи" – любовната лирика на Яворов

Коментари

Видео на деня

горе