Лекарят Марко Лафчийски на 85: Днес хората са много по-болни, не спирам да ги обикалям с 35-годишната си жигула


Д-р Марко Лафчийски е отдавна в пенсионна възраст, но това никак не му пречи да бъде полезен на обществото, да продължава да се труди, а хората постоянно го търсят заради високия му професионализъм.

Роден е преди 85 години в ловешкото село Врабево. Гимназиалното си образование получил в Ловеч, после се дипломирал в медицинския факултет на Софийския университет “Климент Охридски”.


След като завършил, започнал работа в Пещера през 1951-ва. Година по-късно го разпределили в Градската болница на Димитровград (сега МБАЛ ”Св. Екатерина”). Лекарят постъпил във вътрешно отделение, впоследствие бил завеждащ на детското от 1977 до 1980 г. и на инфекциозното от 1980-а до пенсионирането си през 1993-та. И след това продължил да работи в детско отделение, МЗ “Клокотница”, СУПЗ, “Заводски строежи”. Въпреки напредналата си възраст той и до днес често ходи по домашни адреси, за да преглежда болни. Сътрудник е в амбулатория „Индивидуална практика” за първична медицинска помощ “Янев клиник”, а стажът му като специалист надхвърля 60 години. Има орден “Кирил и Методий” - втора степен, отличник е на МНЗСГ и има още много други отличия.
Когато д-р Лафчийски пристига за пръв път в бригадирския град, е едва 25-годишен младеж.

Настанили го на тавана на новооткритата болница,

където имало и други медици, но това го накарало да бъде дори по-взискателен към себе си. Тук се намирали и професорът хирург Райко Райков - гл. лекар на здравното заведение, доцент Марсел Коен, завеждащ на детското отделение, завеждащият на вътрешното д-р Калчо Калевски и д-р Георгиев, професор, който в момента работи в Канада.

Работещата в „Неохим” 53-годишна Сийка Петрова споделя: „Д-р Лафчийски е истинска легенда, когато и да го потърся, винаги се отзовава с отговорност и желание”.

Служителката Таня Меретева допълва:

Той е истински уникат, няма друг подобен медик в града и региона

63-годишният пенсионер, бивш военен, Александър Добрев: ”Много са ефикасни методите му по лекуването на високо кръвно”.
Връщайки се назад в годините, специалистът си припомня: “След време се създадоха медико-санитарните служби в „Марбас”, в Химкомбината, в АТЗ болницата и циментовия завод „Вулкан”, но от 1953 до 1956 г. трите пункта се използваха като филиали на инфекциозното отделение”.

В средата на 50-те години на миналия век в Димитровград постоянно имало епидемии, които се появявали заради лошите битови условия. Все по това време започнал да работи по проблемите на местната патология и със завеждащия детско отделение специалист доцент Кольо Мазгалов публикуват материал в медицинското издание “Пневмониите в детска възраст”.

Публикували и самостоятелната му разработка в родните списания

“Съвременна медицина” и “Педиатрия”- “Шигелозите в детската възраст”. На третия национален конгрес на българските лекари изнесъл доклада “Воден дизентериен взрив в нов промишлен град”. Известното руско списание „Педиатрия” пък отпечатало статията му ”Салмонелоза Бранденбург в детска ясла в Димитровград”, която до 1972 г. била първата разработка в България.

- По онова време – споделя д-р Марко Лафчийски – легнаха болни 124 малчугани, всичко дойде от заразени ямболски яйца, които използвали за застройка на супа.

И сега, като си спомня случая - тръпки ме полазват

Тогава цяла седмица не се прибрах, за три месеца се преборихме със заболяването, но смъртен случай не допуснахме.
Две петилетки преди 10 ноември д-р Лафчийски съвместява и другата длъжност - председател по народното здраве към димитровградския ОбС.

С болка и много тъга в очите докторът отбелязва: ”Днес доста повече са болните отпреди, но не се уморявам с моята 35-годишна лека кола „Жигули“ да навестявам нуждаещите се от здравна помощ. А огромната сграда, построена за нова поликлиника, продължава да пустее и да бъде пример за безстопанственост от новите “демократи”, заключава докторът.



Източник: Блиц





Коментари

горе