Бачковският манастир "Успение Богородично


Материал на "Българска история" - www.bulgarianhistory.org

”Задължителни дестинации” е рубрика, в която ще представяме на вашето внимание всички онези райски кътчета от красивата ни родина, които заслужават да бъдат посетени и които по някакъв начин са свързани с българската история. Голяма част от тях са познати на всекиго, но ще се постараем да посочваме и не дотолкова популярни дестинации. Очакваме вашите предложения за рубриката!

Бачковският манастир „Успение Богородично“ се намира на на 10 км южно от Асеновград, в долината на Чепеларската река. Това е един от най-известните и посещавани манастири в България, привличащ туристи и поклонници с красотата и богатата си история. Той е пресечна точка на три култури – византийска, старогрузинска и българска.


Основан е през 1083  г. от братята грузинци Григорий Бакуриани и Абазий. Първоначално храмът се е развива като център на грузинското монашество, а към края на века там се основава книжовна школа, носеща названието Петрицонска. От същия този период датират и две сгради, запазени и до днес – костницата и църквата „Св. Архангели“. От XIII в. Бачковският манастир е в границите ту на Византия, ту на България съответно при владетелите Иванко, Калоян, деспот Алексий Слав, Иван Асен II и Константин Тих. Обитателта оцелява при първоначалното нашествие на турските войски и продължава дейността си през XV и XVI в. По-късно комплексът е разширен с две постройки – църквата „Успение Богородично“ през 1604 г. и трапезарията през 1643 г. През XVI и началото на XVII в. запазва своя авторитет, а многото дарения говорят, че храмът е останал в тясна връзка с българската общност и култура. През XIX в. Бачковският манастир е основен културен и духовен център за региона и продължава да извършва своята многолетна просветителска и религиозна дейност. По това време по искане на монасите той преминава под ведомството на Българската екзархия.

На територията на манастира са запазени най-старите дърворезбени иконостаси по нашите земи, както и голяма част от оригиналните икони и стенописи, великолепни църковни утвари, обковки на ръкописни книги.  Друга ценност е големият запас от книги и ръкописи,  съставяли богатата манастирска библиотека, намерени през 30-те години на XX в. Но безспорно най-голямата светиня е иконата на Богородица Влахернска. Тя е обкована със сребро и е смятана за чудотворна. Появява се в манастира в началото на XIX в., но произходът й е неясен. Според едни е подарък от грузинците Игнатий и Атанасий, а според други е преместена от грузински манастир заради небрежността, с която е била съхранявана там.

За да се запознаят подробно с историята и дейността на святото място, посетителите могат да разгледат манастирския музей. В него има множество експонати, между които предмети от богослужебната утвар и други образци на църковното изкуство. На изложението впечатлява сребърен дискос, за който се смята, че е подарен на манастира през 1644 г. Днес Бачковската обител е включена в 100-те национални туристически обекта и работи от 8:00 до 17:00 ч. Храмът е предпочитан от мнозина за извършване на бракосъчетания, кръщенета и други църковни ритуали.



Източник: Bulgarian History





Коментари

горе