Как успява човек според българин прекарал 40 години в САЩ


Милионера замени американската мечта за родна България

Трудно напускаме родината си, макар често да сме си казвали, че при първа възможност стягаме куфарите и заминаваме без да се замислим. Едва когато това стане факт се замисляме колко много оставяме зад себе си – семейство, приятели, спомени, места и любов, при това много и различна любов към редица хора и неща. Но, ако погледнем от друга страна, човек никога не тръгва без причина, това важи не само за смяната на местоживеенето и прекрачването на държавната граница, а като цяло. 





 
Притеглени от екзотиката, неподозираните възможности, сбъдването на блянове и копнежи, новия старт, примамливите печалби и мечтаната сигурност в несигурността на едно непознато място, вече не малко хора напускат пределите на родината си и се отправят към други континенти и държави в търсене на по-доброто.
Но като всяка нова глава в живота на човек, началото е трудно, а понякога дори и непосилно. Стъпвайки на „Обетованата земя“, емигранта трябва да изгради и реализира мечтите си от нулата. С други думи да направи от нищо - нещо, за да може да се реализира, да превърне живота си в онова към което се стреми и най-вече да докаже, че решението, което е взел е било правилното. Този период не е за подценяване, защото е може би най-ключовия – да тръгнеш е сравнително лесно, но да се задържиш е предизвикателство, което не всеки минава.
„Съдбата обича смелите“, това гласеше една прословута мъдрост. Но колкото смел трябва да си днес, за да постигнеш надеждите обречени на гибел заради тежките времена, в които пребиваваме на тази земя?
Ето защо кратко след пристигането си на новото място започват догадките и всички се впускат в търсене на формулата на успеха? Формула, която важи с пълна сила за едни, но не помага на други, защото времето е доказало, че няма точна универсална схема, с която да подходи човек за да преуспее. В противен случай всички до сега да сме се превърнали в в Буш, Джобс, Зукърбърг и пр., като управляваме милиардите си дистанционно.




Разбира се има и хора, които достигат онова в което се целят и това искрено ме радва, но още по-голямо щастие изпитвам, когато знам, че тези хора са мой и ваши сънародници.
Предстои ви да прочетете историята на един българин, заминал за Америка  преди много години и по-точно в края на 60-те. Успеха, който постига в Страната зад океана се дължи на чисто човешките му качества и на факта, че не изневерява на собственото си „Аз“. Прочетете за живота му в страната на възможностите, която предаде БТА, цитирана от vesti.bg Кой знае, ако все още искате съвет как да постъпите на ново и непознато място, въоръжени единствено с мечти и желание, историята на Любен може да ви послужи за много добър пример и да ви бъде полезна.
„Формулата за успеха е търпеливост, работливост и най-вече честност, казва 72-годишният Любен Рабчев – успял българин в САЩ, който след 40 години в Америка се е върнал отново в България.
"Колкото сме по-честни, толкова е по-добре - по този начин се гради "огромна клиентела, която никога не те напуска", смята предприемчивият българин, който през 2009 г. се връща, за да прави бизнес у нас.




Любен разказа, че пътят му към Америка започва през далечната 1968 г.
"Още от 15-годишен сърцето ми беше за Америка. Не знаех много за тази страна, но знаех, че там човек се чувства свободен", обяснява Рабчев, който е роден през 1942 г. в село Бяла черква, община Павликени.

Завършилият Техникума по механотехника в Русе младеж прави три неуспешни опита да избяга от България, за да се стигне до 1968 г., когато пресича границата.
След две трудни седмици стига до емигрантски лагер в Австрия. Там се ражда и дъщеря му Албена.
Пристигайки в САЩ, той се установява в малък град в щата Ню Джърси.
Първата му работа е да мете подовете във фабрика, но после се захваща като техник и купува стара газостанция през 1970 г.
"Английският ми беше отвратителен, защото нямаше време да уча, трябваше да работя", казва Рабчев.
Любен Рабчев споделя няколко случайности, помогнали му да се развие по-бързо.
Един ден при него пристигнал мъж с молба да поправи мигача на колата му и след ремонта му дал долар. Българинът не поискал да го приеме, а клиентът се учудил и му оставил два долара.
След ден дошъл друг собственик на автомобил, който имал проблем с предния фар.
Емигрантът поправил повредата и заявил, че не иска нищо за ремонта. След това дошъл друг човек с кола, която имала проблем с карбуратора.
И нея Рабчев ремонтирал почти без пари.
"Какво се установи? Единият мъж беше кметът на малкото градче, другият – свещеникът, а третият – началникът на полицейското управление. Така се разчу за мен и хората започнаха да ме търсят", усмихва се Рабчев.
Няколко години по-късно отваря магазин за авточасти. Идеята се оказала много сполучлива.
Продал газостанцията и отворил за три години шест магазина.
След това продал и тях, преместил се да живее в Хюстън, щата Тексас. Там отново започнал бизнес с авточасти, като от 1976 г. до 1984 година открива 16 магазина.
По-късно Любен Рабчев ги продава на голяма корпорация и заминава за Калифорния.
В Палм Спрингс се захваща със строителство. Направил луксозни апартаменти, които искал да задържи по-дълго, тъй като му носели добри доходи, но в крайна сметка и тях продал.
"Почнах да търся бизнес, който да е по-стабилен", разказва Рабчев.
Така през 1987 г. купил фабрика за пластмасови опаковки. В началото в предприятието работели малко повече от 80 души, като за известно време служителите станали 1050, сред които имало и много българи. "Част от тях станаха бизнесмени, като мога да изброя 15 имена със собствени предприятия", казва Рабчев.
И след 40 години в САЩ идва 2009 година, когато Любен решава да се върне в България, защото по думите му "българинът си остава българин".
Купува земя в местността Стълпище, край русенското село Мечка, и за четири години построява винарски комплекс, отворил врати преди месец.
В момента отглежда 70 декара лозови масиви, като целта е до няколко години те се удвоят. "В тези райони е имало винопроизводство още по римско време. Археологическите разкопки и анализът на парчетата съдове в крепостта Тримамиум, която се намира в близост, доказват, че в съдовете е имало вино, което римляните са ценили високо", обяснява Рабчев, който е и пето поколение винар.
По думите му шесто и седмо поколение са неговата дъщеря Албена, която живее в САЩ, и тримата му внуци, които също искали да станат винари.





"Всичко съм постигнал с честност, защото загубиш ли си веднъж честността и името, трудно можеш да ги върнеш", казва Рабчев.

Той обяснява, че много българи, които живеят в САЩ, искат да се върнат, но "нестабилността тук е тази, която им пречи".
Въпреки това Рабчев казва, че тук животът е много по-спокоен и по-красив, а България е прекрасна страна. "Сигурен съм, че в едно немного далечно бъдеще много хора биха се върнали обратно. Убеден съм, че когато се почувстват на правилното място, ще се върнат", казва Рабчев.
Той споделя, че заедно с втората си съпруга, която е американка, смятат, че тук са на правилното място.
"За мен това е библейска красота, разкошна земя. Хората също са добри", казва Рабчев.
Жена му - Джо, иска да има българско гражданство, като вече е изкарала курс по български език в Русенския университет и е взела успешно изпита си.
За България Рабчев казва, че тук е съвършено различно – "бюрокрацията, технологията и стандартите са много стари и няма гъвкавост".
Според него трите основни проблема за бизнеса в България са "бюрокрация, бюрокрация и бюрокрация". Любен разказва, че с политика не се занимава и никога не се е занимавал.
"Огромното ми предимство е, че не чета вестници. Телевизия гледам, но само научните канали, защото животът е такъв, какъвто си го направим", уточнява успелият българин.“



Източник: България сега





Коментари

горе