Четем Г. С. Раковски в оригинал от американски библиотеки.


Четем Г.С.Раковски в оригинал от американски библиотеки.

            На 30 януари 1844 г., Георги Раковски е арестуван заедно с баща си в Котел. Те са наклеветени от котленски чорбаджии, че готвят бунт. В жалбата написана от тях до видинския управител срещу Георги Раковски и баща му пише: "Сега ефендим - Стойко има едно момче, на име Сава, ходил по Европа, а сега дошел, ефендим, тук ат да язди, калъч върти и псува турците, рода и вярата им. Тъй като градът не може да поръчителства за тези хора, ние не искаме да ги имаме помежду си. Отървете ни от тях!"

На 31 януари двамата са изпратени през Търново за Русе, където остават в затвора до 22 февруари. На 23 февруари оковани във вериги, Георги Раковски и баща му Стойко са изпратени към Цариград, където прекарват 3 години в затвора.

През 1910 г. биографа на Раковски, ни дава невероятни сведения в книгата си:  Д-р Боби Петровъ. Биография на Георги Стойковъ Раковски, С., 1910.

Биографа не ни дава подробности как Раковски си е отмъстил на продажните чорбаджии, те са били петима и клеветят сина и бащата, за да им съсипят бизнеса.

Има обаче подробности, които ни помагат да се досетим как е отмъстил Раковски за баща си.

След като излязъл от затвора Раковски става близък с турската администрация в Цариград, благодарение, че е учител по френски на дъщерята на външния министър на султана. Той използва тези връзки с Високата порта и успява да купи годишните налози на Узунджовския панаир. Тоест, от него е зависело дали клеветниците чорбаджии от Котел ще могат да продават на панаира или ще фалират, тъй като основно стоките си българските търговци са продавали по панаирите, а Узунджовския е бил най-големия.

След това Раковски прави бизнес още няколко години и решава да се отдаде изцяло на културно-историческа и революционна дейност.

Той е бил лично приеман в княжеските дворци в Белград и в Черна гора и през 1862 г. в Белград организира един полк от около 600 души доброволци, пристигнали специално при Раковски, за да ги поведе да освобождават България. Това е всеизвестната Легия.

За Раковски легията е „Българско привременно началство“, създадено през 1862 г. със собствен печат и с цел полка да използва сложната обстановка между Сърбия и Турция, за да нахлуе в България и да я освободи от турското иго. Но става така, че легията воюва само в помощ на сърбите срещу турски гарнизон в Белград, за което по-късно сърбите не направиха даже един прост камък с лика на Раковски и Левски.

 Паметник с ликовете на Левски и Раковски ще бъде открит в Белград на 18 декември 2007 г., съобщиха от Столична община. Паметникът е изработен в София от известния наш скулптор Георги Чапкънов . 
Инициатива е на Национална асоциация "Георги Стойков Раковски" и Общобългарски комитет „Васил Левски", подкрепени от Столичната община и Белградската скупщина и е изцяло финансиран от Алианц България ЕООД.

      А нашите бойци са основната сила на сръбския княз по онова време. Между тях изпъкват имената на войводите Дядо Илю и Христо Македонски, дошли направо от Балкана с четите си. Стефан Караджа, Васил Левски, Васил Друмев, В.Д.Стоянов и мн. др. Лично сръбския княз е ходил да им благодари в окопите.

Г.С.Раковски е направил много и като историк, но трудовете му бяха недостъпни за обикновения българин. Те не бяха преиздавани по време на социализма, нито бяха издавани фототипно.
    Днес, благодарение на американските библиотеки в Харвард, Мигичан, Индиана и Станфорд имаме възможност да прочетем в оригинал Раковски и да чуем неговото послание.

  • Горски пътник, Нови Сад, 1857
  • Показалец или ръководство как да се изискват и издирят най-стари чьрти нашего бытиа, языка, народопоколениа, стараго ни правлениа, славнаго ни прошествиа и проч.Чяст първа. Одеса, 1859
  • Неколко речи о Асеню Пьрвому, 1860
  • в. "Дунавски лебед", 1860-1861
  • Българска старина, 1865
  • Българските хайдути, 1867


Г.С.Раковски през 1865 г. издига хипотезата, че българите произхождат от кимерийците. Източникът на Раковски е ръкопис от Атон, открит там и донесен му в Белград през 1856 г. от Хаджи Найден Книгопродавец от Пазарджишко, известен възрожденец. За него брошурка има Н. Начов.

Раковски получава в Белград един Зографски източник, който твърди, че българите преди са се звали "гимери и кимери" и е посочено, че идват на Балканите от  р. Волга...

Раковски започва да събира данни за древните българи, чете и сведенията на Херодот за кимерийците. Той напуска Белград и се установява в Нови Сад, откъдето пише в писмо до П. Златев:  „Какво по-сладко занимание може да има от това да се занимава човек с издирване на древностите на премилия свой народ." (писмо от 23 юни 1857 г. до П. Златев).

Две години по-късно в Одеса Раковски решава да започне издаването на няколко историко-филологически съчинения, под общото заглавие „Основни начала на Българската най-стара повестност“.

За Раковски най-старата ни древност е от Индия, т.е. той застава на индо-европейските позиции за произхода на българския език и етнос. След като е дал конкретен отговор на произхода ни, съответствие със изискванията на Европейската наука по негово време, Раковски посочва, на основата на ръкописа от Света гора, че „прошествието“ на българите на Балканите е от Волга, където те „се звахо гимери и кимери“ (Българска старина, 1865 г., изд. Букурещ, стр. 200).

От 1859 г., когато излиза с помощта на Николай Миронов в Одеса „Показалец“ името на Раковски става известно, както в Русия, така и на запад, като ерудиран учен. Всички са възхитени. Одеса, Киев, Букурещ, Прага…отвсякъде валят положителни отзиви.

Г.С.Раковски. Българска старина, 1865, Букурещ, с. 200

 

 

Още през 1857 г. Раковски има план както за древната българска история, която свързва с кимерийците, така и за късно-античната българска история, която българите също не познават, според него. "Нашите българи въобще не търсят и не обичат народното просвещение. Те са люде недвижими, те не знаят какво ще рече любов народна и просвещение народно. Те отдавна в несвяст са забравили своите златни векове от времето на храбрия Атила, Кардам, Боян, великия Владимир, славния Първи Асен и прочие.", пише Раковски в писмо от 1857 г.



Източник: letopisec





Коментари

горе