Напред към традициите


На мода ли са традициите и обичаите? Или китайската мартеница ще измести завинаги ръчно усуканите вълнени конци в бяло и червено? Ще си спомня ли някой след десетилетия за дряновите сурвачки със сушени плодове, вити кравайчета, изпукана царевица и задължителния червен конец - символ на здраве, или те ще съществуват в само в етнографските музеи? Има ли живот за традиционните фолклорни танци или световните музикални тенденции ще ги претопят?

Френският философ Жил Липовецки казва, че днешното общество е не просто постмодерно, а хипермодерно. И въпреки това има силно завръщане към миналото и традициите. Този бум на музеите и музифицирането, когато всеки предмет от ежедневието е превърнат в ценност, в наследство и хората се опитват да го сложат в колекция, не е свързано с желанието да се следват традициите буквално, а да се придаде по-голяма стойност на живота днес. Да се живее по-природосъобразно, да се оцени това, което има на Земята и да не се унищожава.


Всичко това е свързано с усещането на хората, че качеството им на живот трябва по някакъв начин да се промени.

Колкото по-технологично е съвремието, толкова повече хора се връщат към природата

И българинът се връща към традициите на предците си, но не със съзнанието отпреди 100-150 години, че ако не спази някое предписание или забрана, ще бъде наказан свише. По-скоро черпи опита от миналото, за да направи по-добро съществуването си днес, да запази планетата си, да предаде ценностите от миналото на децата си и внуците си, смята фолклористът доц. Валентина Райчева.

Все по-често млади хора се приобщават или сами създават свои общности, за да се обучат как да използват естествените тъкани и материали, за да изработват съвременни бижута, дрехи, плетива, платове. Мнозина се присъединяват към природосъобразния начин на живот срещу технологичния напредък в производството на хранителни продукти. Създават се дори движения, които призовават за запазване на старите семена, за да се отглеждат зеленчуци по старите технологии.


Колкото по-роботизиран става животът, толкова повече расте и броят на хората, които се връщат към природата и миналото, описва тенденцията доц. Райчева.

Колкото повече консумираш, толкова повече няма смисъл

Допреди 15-20 години хората не си представяха, че ще бъдат постоянно с мобилни телефони, ще говорят непрекъснато и ще се свързват с целия свят. "Днес обаче, ако не сме непрекъснато в контакт един с друг и нещо стане с мрежата, изпадаме в паника. Много се надявам това да не ни завладее", надява се тя.

От хората зависи дали ще допуснат съвременните технологии да завладеят изцяло ежедневието им, а машините да управляват живота им. Една от рецептите е обръщането към семейството, близките, прекарването на повече време и празници с тях, както повелява традицията, пренасяне на онова спокойно битуване от миналото.

Престой в амазонската джунгла в Перу при шаманските движения, например, "приземява" човек, напомня, че много неща от днешното консуматорско време - да пазаруваш, да купуваш, да трупаш, да правиш кариера, се оказват безсмислени и всъщност има друга линия на съществуване на човека. Анализатори определят индианците в амазонската джунгла като най-щастливите хора, защото са част от природата и живеят много близо до нея, в синхрон. Живеят в мир и са много щастливи, без да знаят какво е това да използват пари. Те нямат нужда да купуват нищо, защото живеят с това, което имат.

Много се надявам, че след 50 години нашият човек няма да се превърне самият той в машина и ще продължава да пази в главата си това, което наричаме традиция, което наследяваме от миналото си и му придаваме ценност и което ни дава естествената връзка с природата и хората, казва доц. Райчева.

Най-консервативните традиции

През последните години най-консервативни са традициите за раждане, сватба и погребение и най-много се следват предписанията. След като преди двадесетина години българинът започна отново да се венчава в църквата и прие с голяма охота чужди традиции като синия жартиер, сватбената торта и хвърлянето на булчинския букет, сега се наблюдава връщане към традиционните послания и ритуални практики на българската сватба. Много млади хора днес, дори живеещи в чужбина, правят сватбите си във възрожденски селища - облечени с носии, с традиционната музика, със спазване на различните ритуали - като се започне от плетене на коси и песните, свързани с това, през извеждане на булката, през вземането на кума, посрещането му, до традиционната трапеза, споделя наблюденията си доц. Райчева.


При появата на нов живот също се спазват определени обичаи - замесването на Богородична пита на третия ден от раждането, слагане на синец на детето, на червен конец за добър сън, търкулване на прощъпулника (проходилката) при първите му крачки.

Чалгата или народната песен

Доста анализатори са изследвали бума на чалгата и застрашава ли тя народната песен. Оказва се, че двете имат различно съществуване и времето ще оцени по-дълго битие на едното и краткотрайността на другото. Чалгата в никакъв случай няма да "изяде" фолклора, смята доц. Райчева.

Тя си спомня как в началото на 90-те е била възхитена от традицията в Унгария, започнала още в края на 70-те години, в танцови къщи да се изучават веднъж седмично традиционни унгарски и балкански танци под съпровод на жива музика. Години по-късно това се случва и у нас и се радвам, че младите хора искат да познават нашите традиции и им е приятно и ходят специално на такива места, където могат да танцуват хора,казва фолклористът. По думите й хорото не се асоциира само с "Бяла роза", просто стъпките му са най-лесни, а младите се впускат в много по-сложни танци и изпълнения.

Хората пренасят познание за това как човек организира своето ежедневие, своите празници, като взаимоотношения между поколенията в семейството, между различните социални позиции. Предава се фолклорът - приказки, пословици, вицове, анекдоти, в които се съдържат познания, смесващи в едно християнски ценности и древни мирогледни представи. Във форуми и блогове в интернет масово се разпространяват познания и вярвания, свързани с даден празник, публикувани са цели сборници с фолклорни песни.

За да знаем кои сме и накъде вървим, трябва да познаваме традициите си. Хората казват, че миналото трябва да се използва, за да градим бъдещето си, а традициите дават една пътечка към миналото, която води и към бъдещето, обобщава доц. Райчева.



Източник: Дневник





Коментари

горе