Защо Симеон Велики е наречен "нов Птолемей"?


Защо Симеон Велики е наречен „нов Птолемей“?

       По времето на Симеон Велики (893-927) България преживява „златен век“ и „ренесанс“ на културата.


Самият Симеон се занимава лично с филологически, философски, ораторски и метеорологични проучвания.

Йоан Екзарх под ръководството на цар Симеон подготвя превод на „Шестоднев“, т.е. произведение за сътворението на света, като за основа използва „Шестоднева“ на Василий Велики от ІV в., но и други „Шестодневи“.

Очевидно именно Йоан Екзарх е автор на поетична възхвала за книголюбието на цар Симеон, където споменава в първата част, че лично Симеон му е дал напътствия как да оформи българския „Шестоднев“:

Великият между царете цар Симеон,

възжаждал със желание пресилно —

той, мощният владетел, — да открие

познанията, скрити в дълбината

на тез труднодостъпни книги

и в мислите на многомъдрия Василий,

заповяда на мене, немъдрия по знание,

да променя речта във друга форма,

но да запазя смисъла на мислите му.

 

 

 

Тази поетична творба е поставена в началото на свода от преводни книги, известни като „Симеонов сборник“. Това са  преводи на над 17 книги и летописи, един свод на учеността на Преславската книжовна школа, една библиотека на българщината, с която започва образованието през Х в. и на Русия. През втората половина на Х в. сборникът с книги, е отнесен от българския епископ Григорий в Киев, където той става доверено лице на княгиня Олга и я съпровожда при визитата й в Константинопол. Византийският император-писател от Х в. Константин Багрянородни, в своята книга „За церемониите“, посочва, че с руската княгиня Олга е присъствало духовно лице и преводач с име Григорий.

Колко голямо е било значението на „Симеоновия сборник“ за образованието на Русия става видно от преписите му през ХІ в., когато княз Святослав Ярославевич (1073-1076) подкупва монасите свода да бъде  наречен на негово име - «Изборник князя Святослава 1073 года».

Несъмнено Святослав е искал да излъже поколенията, че е „нов Птолемей“, както нарича Йоан Екзарх в поетичната си творба българския цар Симеон:

Нов Птолемей  като им се представи,

но не по вяра — по желание най-вече,

и поради сбирката от всички

божествени и многоценни книги,

с които, своите палати преизпълнил,

той си създаде вечна памет.

 

 

За библиотеката от „божествени и многоценни книги“ на Преславската книжовна школа научаваме и чрез  кремонския епископ от Х в. Луитпранд, който пише за цар Симеон: „За този Симеон казвали, че бил „емиаргос“, т.е. полугрък, понеже още като малък бил изучил във Византия ораторското изкуство на Демостен и силогизмите на Аристотел“ (ЛИБИ, 1960, с. 323).

promacedonia.org/libi/2/gal/2_318.html

 

При разбора какво е имал предвид Йоан Екзарх, като е нарекъл цар Симеон „нов Птолемей“ се натъкнах на факта, че учените дават грешни предположения: „Сравнението е или с Птолемей I Сотер (337-283 пр.н.е.), основателя на Александрийската библиотека, или с Птолемей II Филаделф (285-246 пр.н.е.), при когото се извършва преводът на Стария завет от еврейски на гръцки език — т.нар. Септуагинта. В контекста на Похвалата е по-вероятно авторът да има предвид Птолемей Сотер.“

www.promacedonia.org/zv/zv1_5.html

 

Нищо подобно, тук Йоан Екзарх има предвид най-големият и известен, както на изток, така и на запад, учен от късната античност и Средновековието – астролога и географа от ІІ в. Птолемей.

Йоан Екзарх е знаел, понеже е бил придворен учен, че Симеон се е занимавал усърдно, освен с филология и с метеорология.

 Авторството на „За буквите“ е несъмнено на цар Симеон, с псевдонима Черноризец Храбър. Името на псевдонима буквално се превежда: „християнския Хаброн“, където „черноризец“ е едно от определенията за "християнин", а името Хаброн/Аброн е свързано с поговорката Ἅβρωνος βίος" ("The life of Abron"). Виж,: Suda, s.v. Άβρων.

Този Άβρων, според Суда, бил богат човек от Аргос, т.е. поговорката „живота на Хаброн“ имала подтекст, като всяка пословица.

А сега, да се  върнем при написаното от кремонския епископ Луитпрад, който пише, че Симеон бил наричан „semigrecum“, т.е. полугрък, но вижте как е подредено изречението: „За този Симеон казвали, че бил „емиаргос“, т.е. полугрък, понеже..“, „Hunc etenim Simeonem emiargon, id est semigrecum..“, т.е. за Симеон казвали, че е емиаргос, сиреч полугрък…

Какво е „емиаргос“?

„Semi“ е „полу“, а „emi“ е „купих“. Какво е „купено“ (?) от Аргос или всъщност сме свидетели на факта, че дори Луитпрад, посетил България по времето на цар Петър, е знаел поговорката за Хаброн от Аргос и за това, че под псевдонима „Християнския Хаброн“  (Черноризец Храбър), се крие самият Симеон......NB

За филологичните и астрологични умения на цар Симеон съдим от кореспонденцията му с Лъв Хиросфакт (Лъв Магистър) от края на ІХ в.

Кореспонденцията между цар Симеон и Лъв Магистър, съхранена от последния, е открита в ръкопис от краят на Х в. или началото на ХІ в. в манастира „Св. Йоан Богослов“ на о. Патмос и е издадена през 1883 г. от  Секелион.

СЛЕДВА…

 

ПОХВАЛА ЗА ЦАР СИМЕОН

           (написана от Йоан Екзарх Български)

 

Великият между царете цар Симеон,

възжаждал със желание пресилно —

той, мощният владетел, — да открие

познанията, скрити в дълбината

на тез труднодостъпни книги

и в мислите на многомъдрия Василий,

заповяда на мене, немъдрия по знание,

да променя речта във друга форма,

но да запазя смисъла на мислите му.

 

Тях, сякаш и пчела трудолюбива

от всеки цвят отделен на Писанието,

събрал ги като във едничка пита,

излива ги, подобно на мед сладък

от своите уста пред първенците,

за да настави умовете техни.

 

Нов Птолемей като им се представи,

но не по вяра — по желание най-вече,

и поради сбирката от всички

божествени и многоценни книги,

с които, своите палати преизпълнил,

той си създаде вечна памет.

 

Отплатата на паметта за да получи,

то нека и душата му христолюбива

да има за възмездие венците

на мъжете святи и блажени

в непреходния век на вековете.



Източник: letopisec





Коментари

горе