Непознатият Ловеч – история и настояще


Многобройни са паметниците, които могат да се видят в този прекрасен град. Дълга е историята му. Свидетелства за човешка дейност има още от дълбока древност – в близките пещери. По-късно са регистрирани и следи от траките. На старите карти мястото е отбелязвано като Мелта, а след това в римско време пътна станция Президиум. Славяните също са оставили своя отпечатък.

Името на Ловеч се среща в нашата история във връзка със събития, станали след 11 в. За пръв път крепостта е отбелязана от византийските хронисти, които описват нападенията на печенегите в България. От тях се разбира, че един от печенежките главатари на име Селте останал в Ловеч с цел да отбива от тази непристъпна крепост всяко византийско нападение.

През 1059 г. пак около Ловеч Исак І Комнин се разположил на лагер и не само, че успял да усмири печенегите, но и установил изглежда византийска власт в Северна България. Никита Хониат, който е византийски хронист, описва събитията около 1187 г., казва, че Исак ІІ Ангел преминал през Етрополския проход и се отправил в Северна България, но не могъл да достигне по-далеч от Ловеч, който обсаждал безуспешно три месеца, и бил принуден да поиска мир. Той бил сключен в Ловеч.

В местността „Баш бунар“ е открит средновековен некропол (гробище). Това е станало случайно, когато е започнало изравняването на терена за направата на стрелбище. За тази цел се е наложило да се премахне една продълговата, невисока могила. От повечето страни я обикаля река Осъм. На запад ридът е свързан със скалистия Башбунарски масив, а северозападно отвъд реката на около 500 м. разстояние е Ловешката крепост върху стръмните скали на Стратешкия масив.

Могилата имала формата на неправилна елипса. Повърхността и е била прорязана от ровове, останали от окопите на руските войски през Освободителната война.

Ловешката крепост, която е известна с името „Хисаря“, се намира на един скалист хълм в кв. „Вароша“. Хълмът има неправилна форма и се спуска към реката. По време на археологически проучвания са разкрити основите на граждански постройки, жилища, три църкви, около които има погребения. Една от църквите има паралели с подобни на Трапезица във Велико Търново. Тя се отнася към времето 12-13 в.

Понятията „Хисар“ и „Варош“ се срещат често в наименованията на различни селища по целия Балкански полуостров. Откриваме ги там, където се е простирала Османската империя. „Хисар“ или „Асара“ има турски корен и означава крепост, кале, твърдина. „Варош“ – това обикновено е кварталът, около който се е развивал градският живот, има кафенета, магазинчета, дюкяни, различни работилници, църкви, през възрожденската епоха се появяват и часовниковите кули.

Има и други забележителности, които могат да бъдат посетени – Музеят на Левски, Драсовата къща, Покритият мост (дело на Кольо Фичето), „Мостът за никъде“, Зоологическата градина, която е втората по големина в България, площад „Тодор Кирков“, кв. „Вароша“.



Източник: InfoSI





Коментари

горе