На гости на Крокодила


Пълна загадка е откъде древните траки, населявали Източните Родопи, са имали точна представа как изглежда крокодилът и поради какви причини са сътворили негово гигантско каменно копие. Не е шега. Малко след село Добромирци, в посока Бенковски, вляво от пътя е полегнало внушително по размерите си вкаменено влечуго, като страховит пазител на древно светилище.

Някога тези места са били религиозен център на най-старите доказани обитатели на Балканите. Десетките кръгли басейнчета, издълбани в равното било на скалите и преливащи едно в друго, са събирали течностите за жертвоприношение. Изсечени улеи пък отвеждали водите по склоновете на канарите. Над тях са издялани трапецовидни ниши, подобни на тези, които могат да се видят и в други части на Източните Родопи.

Веригата заоблени „светилищни” каменни отломки прелива отвъд шосето, чак до река Върбица. Усещането тук е особено. Като в праисторическа менажерия, която се отразява в кладенчовите очи.
Ако се взрем в чудноватите канари, ще започнем да различаваме образите и на други животни и растения. Встрани от Крокодила се подава исполинската Лъвска глава, пред него е гигантската Костенурка. Има и огромна Жаба, с притворени очи. И Голямата Гъба.

Ако пък се отклоним по пътя за с. Горна Калоба, ще достигнем до друг природен феномен - Слонът. И до днес той е свещено място за местните хора. Те връзват по околните дървета части от дрехи и вярват, че на това място се лекува шарка.



Източник: Десант





Коментари

горе