Откъде започва България?
Българска, народна /не/научна конференция в Чикаго
Няма мира сред хората по Земята... Колкото повече калашници, умни ракети и телефони с
по 5 000 функции се правят, с колкото повече европейски ценности и демократични
свободи ни затрупват, колкото повече приятели ни обгрижват с банкови кредити,
със здравни и заразни застраховки ни помагат, колективно ни пазят от терористи и други въоръжени артисти – толкова по-трудно
става.
Не стоят настрана и историците – професионалните и волунтерит, и постоянно преорават
историята, засяват я с нови и по-други семена и опиати. И Левски вече дърпат от
небесата при нас, долу – човек бил и той, псуващ и разгащен из новите кинокадри за него. А по въпроса, че с турците пет века сме били само аркадаши и спор не трябва да има.
Затова и скоро след Трети март, Освобождението на България, по инициатива на
нашия сънародник Иван Тодоров, авторът на „Една омайна книга за България”, както
пише в предговора, наистина едно от малко срещаните литературни творби в нашето време, се събрахме
на доброто старо място – „Първи български център в Чикаго” на „Ирвинг Парк Ро”... Добро и старо, защото
наистина е „първо” от днес съществуващите подобни и „добро”, заради дух и атмосферата
под неговата стряха.
(Татяна Димитрова предостави великолепните условия на Първи български център за срещата, посветена на героите от Шипка.)
Татяна Димитрова ни посрещна с мартеници и топла българска баница, спец-бразилско кафе и добра дума,
която даде тон и на нашите дискусии. Нашата /не/научна конференция се оказа още и международна, защото на нея присъстваше великолепната Френсис – виртуозна изпълнителка на орган, влюбена в България,
където прекарва много божествени летни дни сред добри хора, супер-плажове, чаровни
гори и отличната народна кухня на китните планински градчета. Съпругът й Христо
Манчев, поживял и поработил доста време и в Южна Африка, се оказа един от най-ерудираните спецове на българската
история, световната конспирация, тайните пактове и ходове в света на дипломацията
и политиката. Според мен той е и един абсолютен капацитет по здравословното хранене
и превенцията, която би могла да помогне, ако не и да спаси човека, от съвременната храна за бройлери /и с бройлери/, на която по неволя се наслаждаваме
(Мишо с удоволствие присъства на нашата дискусия, посветена на Българската история...)
С нас беше и Мишо, когото всички взимат за македонец, а той е роден в Халеп,
живял е в Сирия през детските и юношески години, после повече от двадесетина –
в България, а сега и три-четри вече в Чикаго.
Поетичното изкуство беше представено от Илия Консулов, чиито богат жизнен опит и спомени се оказаха сред най-злободневните
на вечерта. Прозата бе представена от Коннстантин Жеков – един близък с Елин Пелин и Йовков разказвач,
чиято изписана реч радва сърцето на читателя...
Нашата цел и желание беше да научим повече за Освободителната Руско-Турска война.
Тази тема е част от книгата на Тодоров. Страниците на „Доктора” са като разкошен
котленски килим, изтъкан от перото му, с втъкани в него исторически събития, дати,
български революционери, народни закрилници, поробители, турски паши и руски генерали, опълченци и хъшове, възрожденци, картини от Шипка, от
Пловдив, Истанбул, гръцките острови, Санкт Петербург и руските реки, езера и степи,
Париж, Белград и Браила... Но най-вече тази вечер поговорихме с него и го поразпитахме
за подвига на българските опълченци, заедно с това и казахме нашето мнение за въпросните
събития.
(Иван Тодоров, автор на една от най-успешните книги, написани от българи в чужбина,
по време на дискусиите)
Иван Тодоров започна със създаването на българското опълчение от доброволци – 3 800 българи и 200 алани с командир генерал Столетов. В Самара се ушива бойното знаме и се връчва на бъдещите герои. Нашият лектор и събеседник е сред най-убедените историци, които твърдят, че в първата редица на освободителите на Българя стоят българите опълченци. Ако те биха били победени, прегазени през прохода, който бранят, два или три пъти по големите турски военни сили биха се съединили и резултатите от това биха били ужасяващи за българския народ и руската армия.
Българите стават още и разузнавачи, снабдители, преводачи... Огромните чифлици
на братята Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово, благодетелите дарили после 6
000 000 златни лева за короната на нашето образование – университетът „Св. Климент
Охридски” в София, са главните снабдители за прехраната на руската армия...
(Поетът Илия Консулов познава историята и борбите на България за свобода.)
И така тръгна тази вечер в Първия български център на Чикаго, под картини от
преминаването на Дунава от войските на Гурко и Скобелев, боят при Шипка и ликуването на българите, които посрещат освободителите.
Всичко това е и описано от събеседника ни в книгата „Доктора”, издадена на български и английски в 2 000 и 1 000 екземпляра в пловдивското издателство „Жанет 45”, една културна крепост
на Българския дух, която ме стъписа някога още от пръв поглед: издателката Жанет Кръстева беше превърнала полиграфическата база в картинна
галерия с произведенията на големите пловдивски майстори Злати Бояджиев, Георги
Божилов, Енчо Пиронков, Димитър Киров, Йоан Левиев...
(Френсис, американката, която горещо обича България)
(Костадин Жеков, чиято проза се родее с Йовков и Елин Пелин)
Дълго в тази прекрасна наша вечер при Изворите на България, от там откъдето започва отново нашата свободна България,
се спирахме отново и отново на детайлите... Нашите опълченци се укрепили на връх
Шипка в Стара планина. Били прегрупирани в няколко бойни отряда, добре свързани
помежду си. Пашата – генерал Сюлейман Велики се устремил да премине с унищожителна
атака прохода и така двете огромни войски – на Сюлейман паша и Осман паша, който
бил обкръжен в Плевен, да се съединят. Двете войски имали повече от 100 000 войника
с най-доброто европейско оръжие – и топове и пушки.
... И слушаме думите на лектора в далечната земя на Чикаго, но с българска любов
и благодарност към нашите деди – титани...
...Руската армия била от 68 000 щика с доста по-старо и неефективно въоръжение. Въпросът бил на една атака, на една победа и една война, спечелена от Турция.
Но българските опълченци, с цената на безумна храброст и много жертви три дни
удържали турските талази и двете турски войски не могли да се съединят и спечелят войната.
Най-голямата крачка за спечелването на войната от руската освободителна армия!
Беше това и една вечер, която укрепи нашия дух и сили, от което така много се нуждаем днес, в разноликото ни време...
Климент Величков,
В. „България Сега”, Чикаго
Източник: България сега
Коментари
Харесайте ни във facebook!
