Българският локум - едно позабравено удоволствие



Той възмущава Ботев и Каравелов, става гордост на социндустрията и се е позагубил сред вкусните неща на пазара днес

Локумът е едно от големите достижения на ориенталското сладкарство, кулинарен символ на източното отношение към живота и света, знак на душевно-битова хармония, която само ориенталската безметежност може да предложи.

В сбирките с парадоксални лозунги от времето на соца неизменно се припомняше и един надпис върху опаковката на кутиите с локум по случай 25-годишнината от 9 септември -  “25 години възход - Обикновен локум”.


Днес онзи локум често се споменава наравно с дъвката „Идеал”, лимоновите резенки и тункваните вафли в носталгичните писания за вкусовете от времето на социализма. За средното поколение той съживява спомена от детството. А понятието „обикновен локум” е до голяма степен парадоксално и дори безсмислено, защото локумът е замислен с претенцията да бъде нещо необикновено и изключително.

.

Ранната история на локума – това авангардно произведение на турското сладкарство – се губи в ориенталското средновековие. Най-популярният исторически разказ приписва заслугите за неговата поява на някакъв турски султан от преди около пет века.

Не е ясно кой точно, защото претендентите за бащинство над локума са няколко. Този владетел, подтикван от благородното желание да се представи убедително като мъж при всички жени от своя харем, един ден привикал дворцовите сладкари и им наредил да измислят нов сладкиш, който да допълни султанската колекция от рецепти. Така на бял свят се явил рахат локумът, а триумфът му в ориенталската диета би могло да означава, че и мъжката чест на султана е била не само спасена, но и издигната на нова висота.

Според други сведения локумът украсил турското сладкарско изкуство доста по-късно - по времето на султан Абдул Хамид I (1725-1789 г.). В учебниците по история името на този владетел обикновено се свързва с т.нар. “хронична криза”, в която изпада Османската империя след няколко загубени войни с Русия и Австрия и която продължава чак до времето на Кемал Ататюрк.

През паметната за модерния свят 1776 г., докато бъдещият американски президент Томас Джеферсън обмислял текста на „Декларацията на независимостта”, първият държавен документ, в който официално е прогласено правото на човешко щастие, младият сладкарски чирак Бекир Ефенди напуснал родното си село в Анадола, за да опита късмета си в Цариград.

Той отворил малко дюкянче в центъра на имперската столица и скоро след това, също като в сюжет на сапунен сериал, направил бурна професионална кариера. Неговият рахат локум станал особено популярен сред столичните първенци, които го превърнали в предпочитан подарък за любимите си хора. Съвсем закономерно, както е закономерно всичко в приказките на Шехеразада, славата на този сладкар скоро достигнала до двореца и султанът го поканил да стане началник на дворцовите сладкари.

Което Бекир Ефенди, естествено, приел. Явно е бил специална личност, защото днес един негов портрет, рисуван от италианеца Амадео Прециози, краси залите на Лувъра в Париж. В началото на XIX век някакъв англичанин бил така запленен от турския локум, че внесъл известно количество в Лондон и започнал да го продава с името Turkish delight. Днес това изделие, наравно с Turkish bath и English breakfast е сред най-интензивно предлаганите стоки и услуги от турската туристическа индустрия. Това са трите най-често срещани английски надписи в турските курорти.


Класическият локум се прави от захар, пшенично нишесте и розова вода. Понякога се добавят и ядки от лешници, бадеми и шам фъстък или други екзотични съставки, но по същество рецептата не е променена от векове. Това е едно от най-старите сладкарски произведения.


Етимологията на наименованието “рахат локум” затруднява. Приема се, че думата локум е деформирана от старотурски и означава късче, хапка. А рахат е изтънчена ориенталска дума, която съчетава значенията на доволство, покой и безметежност. Т.е. рахат локум означава късче безметежно доволство.

Иначе казано, докато бъдещият американски президент Томас Джеферсън умувал над демократичните принципи в Декларацията на независимостта и обществено приемливите норми на човешкото щастие, Ориентът си е угаждал и консумирал своето щастие под формата на рахат локум.

У нас отношението към локума винаги е било малко противоречиво и някак раздвоено. Той хем е привлекателен със своята сладост, хем е малко отблъскващ поради прекалена сладост и известни културни напластявания. Да разтягаш локуми означава да се отдадеш на витиевата и разточителна нищо не значеща словесност. Тази нагласа започва още от Ботев и Каравелов, които често споменават локума като един от символите на ориенталската ретроградност. Днес възрожденските ценности са обект на модернизационно преосмисляне, което вероятно би могло да засегне и производството на локум.



Източник: bolgari

Следваща статия:
България - най-старата държава в Европа





Коментари

Видео на деня

горе