Българските химни като тюрлю-гювеч


България може да влезе в книгата на рекордите „Гинес" като държава, имала най-много химни.

Първият е „Шуми Марица" - от 1878 до 1947 г. Вторият - „Републико наша, здравей", текст Крум Пенев, музика Георги Димитров (б.р. - това е композитора, хоровия диригент, да не вземе някой илитерат да си помисли за „вожда и учителя”)  всъщност се изпълнява като неофициален химн след 9 септември 1944г. до 1950 г. Третият е „Българийо мила" - текст Никола Фурнаджиев, Младен Исаев, Елисавета Багряна, и музика: Георги Димитров, Георги Златев-Черкин и Светослав Обретенов. Ето един куплет от него:

Българийо мила, земя на герои,

безспирен и мощен е твоят възход.

Да крепне навеки съюзът ни боен

с великия братски съветски народ.

За сравнение ето и два стиха от съветския химн:

Союз нерушимы ресспублик свободных

сплотила навеки великая Русь...

Да не говорим за мелодиите, които трудно можеха да се отличат една от друга.

Четвъртият е сегашният - „Мила родино". Това всъщност е стара българска песен, написана от Цветан Радославов, студент в Австрия, който се записал като доброволец в Сръбско-българската война през 1885 г. На път за отечеството още в кораба той съчинява текста и мелодията, която всъщност е модифицирана чужда песен.

Хармонизирана е от Добри Христов. Впоследствие текстът е преработен от Димитър Методиев и Георги Джагаров и е направена допълнителна хармонизация от Филип Кутев и Александър Райчев.

През 1964 г. Гюрга Пинджурова изпълняваше „Мила родино" навред, където я поканеха. След едно събрание във ВИТИЗ, където всички присъстващи, наелектризирани, запяха заедно с Гюрга, реших да напиша предложение тази песен да стане химн. Предложих кратък текст в „Стършел", но го отхвърлиха - не бил в жанра на вестника. В Културния отдел на„Работническо дело" тогава работеше П. П. Той не можа да прокара бележката да бъде отпечатана, но обеща да я даде на „шефа" {тогава той имаше някакви роднински връзки с Т. Ж., председател на комисията, приемаща новите текстове). Сам написах, а и убеждавах приятели да пишат писма до комисията. Подкрепиха ме Радой Ралин, Климент Денчев, Светослав Пеев, Марияна Аламанчева, Жоржета Чакърова, Катя Гюрова и др.

Но комисията одобри текста на Райна Ботева от Габрово. Пред кореспондента на „Септемврийче" Георги Мишев тя споделила следното: „Заедно със съпруга ми приготвяхме патладжан за зимата. Тъй като тази процедура трае дълго, стояхме до разсъмване край огъня, където бавно вряха бурканите с патладжан. Започна да се разсъмва. И аз усетих как се ражда първият стих: "На изток аленее се зората за нов ден ражда се денят..."

Комисията все пак предпочете „Мила родино", като възложи на споменатите в енциклопедията поети да я преработят. Така се появиха стиховете:

Дружно, братя българи!

С нас Москва е в мир и в бой!

Партия велика води

нашия победен строй!

За да може френският вестник „Канар аншене" да пише по повод сборника с химни на страните от цял свят: „Дори в химните на английските колонии и доминиони не се споменава за Лондон, докато в българския се пее за Москва."

Но да се върнем към първия български химн. През 1876 г. предизвикват Сърбия да обяви война на Турция. Под командването на руския генерал Черняев се създава българска доброволска бригада.

Сред тях е и Никола Живков. Той съчинява песен - призив за борба срещу поробителите. В нея се рисува картината на кърваво потушеното Априлско въстание: "Шуми Марица окървавена, плаче вдовица, люто ранена..."

Според тогавашната военна традиция солистът се редува с общ припев:

Арш-марш с Черняева наш,

в бой да вървим, враг да победим.

Но Сръбско-турската война завършва с примирие. Командването на сръбската армия, без да отчита небивалия героизъм на българските доброволци, дали 1700 души жертви в боевете при Княжевац, Зайчар и Кревет-Гредетин, започва да разформирова бригадата. Скоро всички доброволци се прехвърлят в Румъния, където стават ядрото на Българското опълчение. Сформирани са шест български дружини, които скоро стават дванадесет. В тях освен българи влизат евреи, гърци и един българо-мохамеданин.

Подетата в сръбската преса кампания, че Сръбско-турската война е загубена едва ли не само поради небоеспособността на българските доброволци, е подхваната и от някои руски вестници. По тази причина Опълчението е назначено да бъде „Пеши конвой на главнокомандващия". Но руското главно командване е принудено да промени първоначалните си намерения за новосформираната българска войска. В учебните стрелби българите дават масово по-добри резултати от редовния руски войник. Повечето от тях дълги години са се обучавали из Балкана по живи мишени. Опълченците с такова настървение участвали в тактическите занятия, че при атаките им „на нож" настръхвали косите на закалените в азиатските кампании руски офицери. Издръжливостта на опълченците по време на тежкия преход през Румъния, извадил от строя хиляди руски войници, накарва руското командване да промени решението си. Още повече, че започналата триумфално за него военна акция започва да се затяга и дори да има променлив успех. След кръвопролитните боеве край Стара и Нова Загора стратегическата инициатива преминава в ръцете на турците. Независимо с кого е щяла да се съедини анадолската армия на Сюлейман паша - с Осман паша в Плевен или с Мехмед Али паша в Добруджа, това означавало крах на руската кампания на Балканите.

Съдбата е пожелала Сюлейман паша, този професор по литература, военачалник с европейско възпитание, да си премери силата с една песен.

На 9 август сутринта започва сражението, за което всички специалисти са единодушни, че донася свободата на България. Срещу над 40-хилядната армия на Сюлейман паша застават 4000 опълченци и 1500 руси от 36-и пехотен Орловски полк.

Описание на тези драматични мигове дава в спомените си майорът от туркестански произход Чиляев, един от командирите на Българското опълчение. Чули сигнала за отстъпление на руските полкове, опълченците решават, че той се отнася и за тях и се втурват назад. Чиляев, който е получил заповедта да остане с българите като прикритие, се опитва да спре безредно бягащите. Напразно. Нямало сила, която да ги върне назад. И тогава той се решава на отчаяна постъпка - не е забравил как при отбраната на Стара Загора под разкъсаното и окървавено Самарско знаме паднали петима знаменосци, но други ръце веднага го подемали и с „Шуми Марица" го понасяли напред. Изкачил се на една скала и запял „българската народна песен „Шуми Марица". Неподчиняващите се на никаква бойна дисциплина българи изведнъж се спрели. Обърнали се срещу турците и забравяйки, че държат пушки с щикове, с голи ръце се нахвърлили върху навлизащия в окопите аскер.

Уплашени от лудостта, която се четяла в очите на пеещите и нанизващите се на щиковете им българи, турците побягнали, обзети от религиозен страх.

Решаващото сражение на връх Шипка е било спечелено от една песен...

Шипка е спасена.

Сюлейман няма да се присъедини към Осман паша в Плевен.

Плевен след кръвопролитни сражения ще падне.

Войната е спечелена.

Сюлейман паша е принуден да признае пред съда, че наред с многото други причини за поражението една от най-важните е участието на целия български народ във войната. Но този професор по литература, на чиято съвест тежат убийствата на близо сто хиляди невинни жители на Южна България и Подбалканските полета, дори не подозира, че всъщност не е успял да се пребори с една песен. Едва ли в своята защита той като литератор се е досетил да включи и ролята, която е изиграла за хода на войната и за нейния решителен обрат „Шуми Марица". Песента спонтанно се превръща в химн. По същия начин и песента на Финландския полк, участвал в Освобождението на България, е станала химн на Финландия.



Източник: bolgari





Коментари

горе