Цар Борис III отказва съюз и с Мусолини


С акад. Григор Велев разговаря Румен Леонидов

-Предишният ни разговор приключи със срещата на цар Борис III с Хитлер, в която царят устоява на германския натиск и запазва българския неутралитет...

-Поради колебливостта на България Хитлер възлага все по-голяма надежда на Югославия, която все повече затопля връзките си с Италия. На 20 ноември 1940 г. той приема Рибентроп и граф Чано, външните министри на Германия и Италия. И прави анализ на дипломатическите усилия на Германия за консолидация на страните, участващи в пакта, както и за привличане на нови членове. Същия ден Хитлер изпраща на Мусолини писмо, в което му излага геополитическата обстановка на Балканите.

Той му пише: „Положението, което се развива днес, има психологически и военни последици. Положението в Гърция се отразява зле върху дипломатическата подготовка, която се намира в еволюция. Изобщо не чувстваме лошите последици, които се проявяват в тенденцията на някои нации да избягват да се ангажират с нас и да изчакат развоя на събитията. България, която вече демонстрира малко наклонност да се присъедини към Тристранния пакт, сега се показа напълно опозиционна да разглежда едно такова решение. Що се отнася до Русия, става все по-трудно да се преговаря и да се насочват нейните амбиции на изток. Напротив, господин Молотов даде да се разбере, че той е повече от всичко заинтересован от Балканите. Позицията на турците е от изключителна важност, защото тя ще повлияе по решителен начин върху позициите на България“. 

-Изиграва ли някаква съществена ролята писмото, което цитирате?

-Хитлер предлага Германия и Италия да вземат незабавни мерки: да  повлияят на Испания да влезе във войната, на всяка цена Русия да бъде отклонена от апетитите си към Балканите и да се насочи на изток. И заедно да ликвидират турския натиск върху България. Но това не е всичко... Хитлер иска да се установи сътрудничество с Югославия, защото без сигурност откъм Югославия операциите на Балканите ще бъдат обречени на неуспех. Не са забравени Унгария и Румъния – от тях фюрерът иска следното: Унгария да позволи на германски части да преминат през нея, за да стигнат до Румъния, а Румъния да приеме германските части като засилване на собствената си отбрана... И още на 20, 23 и 24 ноември 1940 г.  Унгария, Румъния и Словакия се включват в Тристранния пакт.

-Каква е оценката на историците ни за усилията ни да се съхрани българският неутралитет?

-Българският отказ за присъединяване към Тристранния пакт през този период е значителен дипломатически акт на българската външна политика. За съжаление в оскъдната досега историческа книжнина този факт или е бил подминаван, или е представян в изопачена светлина. Истината е, че комунистическата историография третира превратно този изключително важен момент от най-новата история на България. 

-Бихте ли посочили някои примери?

-Ето какво пише Марин Михов в „Борбата на СССР против хитлеристката агресия на Балканите...“. Той обвинява цар Борис, че се е съгласил по принцип да се присъедини към Тристранния пакт, но че искал това да стане по-късно. Фактите показват, че до този момент българското правителство не се е ангажирало с искането на Германия за присъединяване. Това исторически невярно твърдение се повтаря и от Г. Стефанов, без да се привежда нито един документ. Подобно твърдение предлага и Валев. Целта е на всяка цена да се докаже, че България е действала като сателит на Хитлерова Германия още от 1939 г., цитирайки неточно дневника на Богдан Филов. В цитирания от Валев дневник няма текст, който да дава подобни основания. В официалните документи за преговорите през октомври - ноември 1940 г. умишлено не са цитирани онези текстове, които показват отрицателното отношение на българската дипломация към германското предложение.

-Защо българската дипломация под ръководството на цар Борис така усърдно работи, за да не допусне включването на България в Тристранния пакт?

-Могат да се посочат няколко сериозни причини. Ще се спра по-подробно на тях, за да изясним сложната обстановка, в която се намира България. На първо място не бива да забравяме, че във войните за национално обединение страната даде хиляди жертви и накрая бе доведена до национална катастрофа. Страната ни има пресни исторически основания за неутралитет – това са решенията на Ньойския мирен договор. Освен това българският народ по това време не желае повече да воюва. Това много добре се разбира от цар Борис и управляващите политици. При евентуално влизане във войната и евентуално нова, поредна национална катастрофа това означава, че цар Борис III ще последва съдбата на баща си цар Фердинанд I, който бе принуден позорно да абдикира... Българските управници също отлично знаят, че ако се стигне до нова национална катастрофа, това означава съд за виновниците.

-Това са напълно логични и разбираеми страхове...

-Но изброеното не е всичко. Има и други опасения, например опасността от социални бунтове при една нова война, те биха сложили край на царската институция. Военните ни също се въздържат пред предложението на Германия да тръгнем на война, защото знаят, че превъоръжаването на войската ни не е завършено, че армията ни не е в състояние да защити националните ни териториални интереси. 

-Изброихте вътрешнополитическите задръжки на управляващия тогава елит, но как стоят нещата във външнополитически аспект?

-Българската дипломация много добре оценява факта, че Германия не може да реализира геостратегическите си планове на Балканите без участието на България и Югославия като изходни или маршрутни бази. Освен това страната ни се съобразява с ултиматумите и заплахите на Англия, че ще използва турската и гръцката армия, за да пресекат  всякакви опити на България да застане на страната на Германия.

Българските управници няма как да не се съобразят и със сключеното на 2 септември 1940 г. англо-американско съглашение, което материализира английските предупреждения към България.

През 1940 г. Англия засилва военните си ефективи в Близкия изток и 

флот в Средиземно море. А на 5 септември 1940 г. Англия подновява официално поетите си гаранции за Гърция. Не на последно място българското правителство се съобразява и с политическия натиск на СССР, плюс неясната позиция на Югославия...

-Всичките изброени от Вас обстоятелства и факти явно дават допълнителен кураж на царя и българското правителство да отстояват позициите ни на неутрална страна....

-Точно така, но в продължение на 45 години българската комунистическа историография фалшифицира тези факти или ги премълчава съзнателно. Ще цитирам М. Михов, който твърди, че тази позиция на българското правителство се дължи на пряката намеса на СССР с предложението му за сключване на пакт за взаимопомощ. Това твърдение противоречи на фактите и не отговаря на истината. По време на германо-българските разговори през октомври - ноември 1940 г. съветската дипломация не предприема никакви действия. Факт е, че цар Борис отхвърля германските искания на 17 ноември, а СССР се обръща към българското правителство седмица по-късно. 

-Какво всъщност премълчават тези твърдения? 

-Те не искат да признаят, че през октомври - ноември 1940 г. царят и правителството са попречили  на германската дипломатическа офанзива в Източна Европа, която достигна до мъртва точка. Че отказват на Мусолини страната ни да влезе във войната срещу Гърция, като по този начин на практика помагат на Гърция, която оттегля от българската граница цели 8 дивизии и ги насочва към фронта с италианците. И още: България практически проваля замислите на Хитлер през този период от време за закрепване на влиянието си в Дунавския басейн и Балканите. 

-Толкова ли са „слепи“ за всичко това родните социсторици?

-Не, не всички, още през 1988 г. Николай Генчев пише, че приносът на България е широко признат още навремето. Той цитира нашия посланик в Стокхолм Антонов, който казва: „В шведското министерство на външните работи с благодарност говорят за това”, един от директорите му е казал без заобикалки, че „отпорът на България е спрял цяла серия от замислените от Оста нови принудителни присъединявания към Берлинския пакт, включително и това на Швеция“. Проф. Генчев цитира турския печат, който пише с облекчение и радост: „България отказа да се присъедини към новия ред” (Йени Сабах); „България има здрав разум”(Икдам); „Победа на здравия разум” (Улус), „Нова атмосфера на Балканите”(Сон поста). Според проф. Генчев българският отказ представлява услуга на съветската кауза за Източна Европа и на Балканите. Българският отказ е приветстван и от английската дипломация, която традиционно е настроена враждебно към България, и този отказ заговори за необходимостта да се защитят българските национални интереси.

-В крайна сметка как бихте обобщили значението на този отказ?

-Отказът на България да се присъедини към Тристранния пакт трябва да се разглежда като принос на страната ни в борбата срещу хитлеристката агресия през Втората световна война. Тук трябва да се признаят и особените заслуги на цар Борис ІІІ.

-Споменахте, че и Италия също се включва в акцията за привличане на България в Тристранния пакт...

-В началото на септември 1940 г. външният министър на Италия граф Чано уверява българския пълномощен министър в Рим Караджов, че Италия ще подкрепи България за излаз на Бяло море, и заявява: „Гръцко-италианският въпрос е напълно открит. Денят за сметките е все още неустановен, но бъдете готови“. На 17 септември 1940 г. в София пристига личният пратеник на Мусолини Анфузо с писмо до царя. В него той уведомява Борис III, че смята да ликвидира Гърция и по този начин България ще получи възможност да осъществи въжделенията си за излаз на Бяло море. От писмото царят разбира, че между Германия и Италия няма единство по въпроса за войната с Гърция. Това му дава по-голяма свобода в отговора. Той отхвърля  предложението на Мусолини, като съобщава на пратеника, че ще постъпи както „съвестта, дългът и доброто на народа му го задължават“.

-Какво се случва след това?

-Анфузо се завръща в Рим с отрицателен отговор. На 19 октомври 1940 г. граф Чано получава доклада на пратеника Анфузо, който му докладва, че поведението на цар Борис III „било твърде уклончиво в съгласие с неговия навик и характер. Най-много се боял от турците“. По-късно в писмо до Хитлер Мусолини обяснява италианските неуспехи в Гърция с лошото време и с „отношението на България, която позволи на гърците да оттеглят от Тракия 8 дивизии, за да засилят войските си срещу нас“. В крайна сметка страната ни запазва позицията си дори на 28 октомври 1940 г., когато Италия обявява война на Гърция. На следващия ден цар Борис III заявява официално чрез декларация, че България ще запази своя неутралитет и ще стои настрана от итало-гръцкия конфликт.



Източник: Животът днес





Коментари

горе